13 февруари, 09:47

13.2.1943 г.: Генерал Луков е застрелян от комунистическа бойна група

прочитания: 5384 | коментари: 36
София, България
Генерал Христо Луков

На 13 февруари 1943 г. вечерта, след няколкодневно безуспешно следене, Виолета Якова и Иван Бураджиев най-накрая успяват да издебнат запасния генерал Христо Луков и да го застрелят на входа на дома му.Куршумът на Бураджиев е неточен и уцелва генерала в рамото, след което започва физическа схватка между двамата. В този момент се появява Виолета Якова, която умишлено е изостанала, за да осигури пътя за изтегляне. Тя произвежда два пистолетни изстрела, които попадат точно в целта. След това двамата членове на нелегалната група успяват успешно да се изплъзнат от направените полицейски блокади.

Изборът на ген. Луков за мишена не е случаен и трябва да се разглежда в контекста на събитията в страната. След приключването на Сталинградската битка Германия изпитва остра нужда от човешки ресурси. Тогава въпросът за изпращане на български войски на Източния фронт е още по-остро поставен от Хитлер пред българското правителство.

Създава се реалната опасност Германия да подкрепи евентуалното идване на власт на своето протеже в България ген. Христо Луков, който, като председател на Българските национални легиони (БНЛ), е виден радетел за изпращане на български войски на Източния фронт и за усилване на репресиите срещу съпротивителното движение. В тази обстановка БРП /к/ решава, че Луков наистина може да бъде използван от немците за натиск срещу българското правителство или сам да състави нов кабинет, който да докара още по-големи беди на българския народ и затова претендентът за „български фюрер” трябва да бъде премахнат.

Христо Луков е роден във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното училище като артилерист. Участва в двете Балкански войни и в Първата световна война. След това расте в йерархията и става командир на Втора и Трета пехотни дивизии.

От 23.11.1935 г. до 4.1.1938 г. Христо Луков е военен министър, който разформира Военния съюз през март 1936 г. и възстановява унищожената от Ньойския договор Българска армия (реорганизация, превъоръжаване и модернизация), с което спечелва много привърженици.

Наред с това ръководеното от Луков министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти.

Отношенията на Луков с цар Борис ІІІ се изострят в самото начало на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри.

Генерал-лейтенант Луков е принуден на 25.1.1938 г. да се оттегли от правителството, преминава в запаса и е пенсиониран.

От 1932 г. до смъртта си Христо Луков е лидер на Съюза на българските национални легиони, който е възприеман в обществото като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов.

Той е дълбоко признателен на немците, върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници, и по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и за водената от тях война.

Негови съвременници и съратници твърдят, че той е стоял в центъра на една кампания за излизане от войната, което можело да стане с мълчаливото съгласие на Германия, тъй като тя щяла да се ползва от нея и да се нарушат сметките на “Съюзниците” (в случая Великобритания и САЩ. При това положение “Съюзниците” щели да изгубят ценни козове за намеса, а монархът се лишавал от абсолютната си власт и се изолирал от властта.

След една евентуална правителствена смяна под обществения и на войската натиск, България трябвало да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер въоръжен неутралитет. Съвременници свидетелстват, че според други мнения, напротив, се целяло страната да се ангажира още по-тясно с Германия.

Твърди се, че проектираното правителство било в състав: полковник Пантев – министър на вътрешните работи. Сотир Янев – на външните (и двамата убити наскоро след ген. Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф. Любомир Владикин, Илия Станев и др. За целта ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са прогермански настроени.

На лице са всички основания да се счита, че от премахването на Христо Луков еднакво са заинтересовани както кръговете около цар Борис ІІІ, така и на опозицията (въоръжена и легална).

В началото на 1943 г. Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за активизиране на терористичната си дейност, се цел да се окаже натиск срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.

Последователи и близки на убития впоследствие обвиняват за смъртта му правителството и лично цар Борис III, които се опасяват евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт. Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия. Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение на нападне министрите и е арестуван.

Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища недалеч от гроба на Стефан Стамболов.

Според някои историци Луков не може да бъде определен като изповядващ идеологията на фашизма или нацизма. Такава теза например застъпва доц. Лъчезар Стоянов в медийно интервю през 2012 г. Специалистите в областта на националистическите движения от времето на Луков обаче са на противоположна позиция.

Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“. А историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така: Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред - националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма.

В памет на Луков организациите Български национален съюз (БНС), Студентско национално движение „Велика България“, Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, Движение „Гвардия”, Български национален фронт, Национален клуб „Родолюбие”, Съюзът на българските национални легиони, Съюзът на репресираните след 1944 г. в България и др. от 2002 г. през февруари ежегодно организират възпоменателно факелно шествие „Луков Марш“ в центъра на София с поклонение на Паметника на незнайния войн и пред къщата на генерала. Събитието е критикувано като насърчаващо неонацистки и расистки идеи и настроения. С такива мотиви някои правозащитни организации се противопоставят на провеждането на шествието през 2010 г.

През 2011 г. Европейската мрежа срещу расизма изпраща протестни писма до столичния кмет Йорданка Фандъкова, до постоянното представителство на България в ЕС и Омбудсмана на Република България Константин Пенчев с искане събитието (и други подобни на него) да бъде забранено като проява на расистки и неонацистки идеи. Срещу шествието възразяват и български правозащитни организации, сред които и Българският хелзинкски комитет. Протестите на правозащитни организации се повтарят и през 2012 г.

Що се отнася до Виолета Якова, когато извършва атентата тя е едва на 19,5 г. После участва в убийството на полк. Пантев. От юни 1943 г. е партизанка последователно в Партизанска бригада „Чавдар“, в Трънския отряд и при югославските партизани. През март е прехвърлена в Радомирско. След престрелка с полицията, при която са убити трима полицаи, Виолета е заловена, изнасилена от 30 души и убита на 18 юни 1944 г. През 1970 г. режисьорът Въло Радев снима филма "Черните ангели". Виолета Якова е прототип на ролята на Искра, изиграна от актрисата Виолета Гиндева.

/По материали от интернет/

Добави в Facebook



36 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара