4 февруари, 06:16

4.2.1871 г.: Умира имам Шамил – водачът на кавказките бунтовници

прочитания: 1655 | коментари: 5
София, България
На 4 февруари 1871 г. в Медина (дн. Саудитска Арабия) умира по време на хадж имам Шамил – бившия предводител на кавказките планинци, а от 1834 г. всепризнат имам на теократичната държава Северокавказски имамат, обединяващ Западен Дагестан, Чечня и Черкесия. По време на поклонението макар и руски поданик, той все още е почетен пленник на руския император.По националност Шамил е авар. Роден е на 26.6.1797 г. в семейство на ковач. Като младеж изумявал околните със силата си. Отличава се с неприветливост, непреклонна воля, любознателност, гордост и властолюбив нрав. Пристрастява се към фехтовката, кинжалът и сабята все са в ръцете му. Зиме и лете ходи бос и с открити гърди.

Първи учител на Шамил е неговият съселянин Гази Мухамед, станал впоследствие първи имам на Дагестан. На 20 г. Шамил завършва при Джамалутдин Кази-Кумухски курс по граматика, логика, риторика, арабски език и започва да изучава висша философия и законност.

По това време започва да набира сила движението на мюридите („търсещи път към спасението”). И тъй като Гази Мухамед се отличава особено набожността си, планинците го избират за свой имам. През 1831 г. под негово ръководство през 1831 г. чеченците се вдигат на въстание. Шамил е дълбоко предан на своя учител и е признат за първи след него заради твърдостта на характера му, усърдие във вярата, равнодушие към светските блага, безукорна нравственост и честност.

През 1832 г. двамата заедно с около 70 мюриди са обградени в една укрепена кула. Всички са избити, но прободения многократно с щикове Шамил оживява, като се лекува продължително. Поради тази причина в края на годината за имам е избран Гамзат бек – приятел и също сподвижник на Гази Мухамед.

През 1834 г. Гамзат бек е убит от заговорници, водени от лична мъст. Идва часът на Шамил – той става третият пореден имам. Времето на Шамил е наречено от планинците „време на шариата”, а неговото падане – „падане на шариата”.

Шамил обединява под властта си всичките общности на Западен Дагестан (чеченските и аваро-андо-цезските джамаати), като ги обединява на основата на исляма. Той изхвърля всички порядки, основани на адат (вековните обичаи), като основа за частния и обществен живот става шариатът, тоест основаната на Корана система от ислямски предписания в мюсюлманското съдопроизводство. Така той изхвърля най-голямото зло в Кавказ – предавана през поколенията родова мъст.

Благодарение на настойчивостта си и добрите връзки с Турция, Шамил успява да създаде и организира една армия от около 30 000 души, която макар и по-слабо въоръжена от руската, притежава завиден боен дух, голяма издръжливост и воля за борба до смърт. Шамил успява да осигури и артилерия, включваща около 50 оръдия, повечето от които са трофейни.

По времето на своето управление Шамил построява множество добре укрепени аули, където разполага гарнизони. Най-добре укрепеният от тях е аулът Ахулго в Дагестан.

Руското командване на Кавказката армия отчита значението на аула Ахулго и взема решение да го превземе, смятайки, че по такъв начин ще причини значително отслабване на съпротивата на планинците.

За щурма на Ахулго е отделен отряд под командването на генералите Е.А.Головин и П.Х.Грабе, възлизащ на около 7000 войници и офицери.

Силите на аула наброяват около 5 000 планинци (основно дагестанци), около 1500 черкезки конници и няколко оръдия.

Руснаците извършват първата атака на аула на 12.6.1839 г. Поради високия терен и трудно достъпната планинска крепост (склоновете са под от 50 градуса) всички атаки са неуспешни. Бойният дух на русите рухва.

Отчитайки първоначалните си грешки, руското командване докарва значително количество артилерия. След мащабна бомбардировка русите осъществяват пробив в крепостта и нахлуват в нея. Съпротивата е ожесточена, но само няколко часа след пристъпа, кавказците са победени. Начело на неголяма група, имам Шамил успял да се измъкне от Ахулго и да се скрие в планините на Кавказ.

В битката русите изгубват над 2500 убити и ранени, а загубите на планинците са още по-големи. Руските войници, участвали в кампанията, са наградени със специално направен медал с надпис: "За превземане с щурм на Ахулго".

Шамил обаче не се счита за победен. Неговата власт се разширява на територията на цяла Чечня и голяма част от Авария. Чеченското население оказва пълна морална и материална подкрепа на имама, а освен това сформира десетки доброволни отряди за разузнаване, които дават на Шамил ценни сведения за руските гарнизони в Кавказ.

Получил известно количество въоръжение от Османската империя, Шамил решава, че моментът е подходящ за удар срещу русите. Сформирани са три отряда, ядрото на които е черкезка конница, в която участват кабардинци и дагестанци.

Първият удар е поет от форт Лазарев, разположен на границата между Дагестан и Чечня. На 7.2.1840 г. черкезката конница, подкрепена от артилерия, атакува руските позиции и след няколко свирепи щурма успява да нахлуе във форта. Силите на руснаците са твърде слаби, за да могат да окажат ефективна отбрана. От особена важност е внезапността на нападението, което изненадва руското командване и го лишава от възможността да вземе своевременни и ефективни мерки.

За по-малко от час планинците овладяват форта. По заповед на Шамил всички пленени са избити, а фортът е запален. В руски исторически източници се говори, че руските защитници са изклани до човек, а главите им са набити на колове около форта.

На 29.2.1840 г. същата участ постига и укрепеният пункт Веляминовское. След изненадваща атака, въпреки дебелата снежна покривка и лошите атмосферни условия, планинците овладяват форта и изколват неговите защитници. Главата на руския командир е изпратена лично на Шамил като за доказателство, че укреплението е превзето.

На 23.3.1840 г. след свиреп щурм планинците овладяват укреплението Михайловское и пак започва сеч. Последните руски защитници, осъзнавайки близката си гибел, подмамват значителен брой планинци около една сграда и се самовзривяват заедно с тях.

На 2.4.1840 г. по същият начин пада и Николаевския форт. Гаврите и жестокостите на планинците над труповете на руските войници са неописуеми.

Командването на Кавказката армия, отчитайки засилената активност на планинците и риска от загубване контрола над Кавказ, взема спешни мерки за ликвидиране на планинските отряди. За справяне с обстановката в Грозни е изпратен ген.-лейт. Галафеев, който укрепява редута Гурзуф и провежда наказателна експедиция в Малка Чечня.

В средата на април Шамил заема Ауховските аули и създава своя резиденция в аула Дарго. По този начин имамът контролира търговския път между Дагестан и Чечня. В тази връзка имамът заповядва да се спре продажбата на хляб за непокорните аули по-високо в планините, които все още не признават властта му. Тактиката му се оказва печеливша. Само за три дни над 12 аула признават върховната му власт.

На 5.6.1840 г. Ахверд-Махом, командващ голям брой чеченци, нанася на руснаците тежко поражение при Ахчи Юрта. С това положението на руските войски става почти катастрофално.

В тази обстановка Галафеев провежда нова наказателна експедиция в Чечня, която трае около 20 дни. Отрядът му опожарява и унищожава десетки аули, а цивилното население е избивано без пощада.

На 11 юли руският отряд, преминавайки през стръмен склон покрай река Валерик, попада на засада. Тежката битка трае около час и завършва с победа за руснаците, но с цената на загубените 29 офицери и 316 войници. (Само за сравнение - при целият поход на Галафеев в Чечня руските загуби са 34 офицери и 376 войници). Предвожданите лично от Шамил планинци претърпяват още по-тежки загуби и са принудени да се оттеглят от Чечня в Авария.

След 1850 г. движението на Шамил започва да замира, репресиите на руската армия изморяват и обезверяват планинците. В навечерието на Кримската война (1853-1856) Шамил разчита на Великобритания и Великобритания да му окажат помощ, но това не става.

Парижкият мирен договор през 1856 г. позволява на Русия да съсредоточи против Шамил значителни сили. През април 1859 г. пада неговата резиденция - аул Ведено. А през юни са сломени последните огнища на съпротива на територията на Чечня. Шамил и 400 негови сподвижници-мюриди бягат в дагестанския аул Гуниб. На 25 август 1859 г. те са обсадени и на следващия ден (7 септември нов стил) той се предава в плен при почетни за него условия.

Шамил е приет е император Александър ІІ в Санкт Петербург, където му е оказано изключително уважение. След това му е отредено да живее в Калуга, като е настанен да живее самостоятелно в отделна къща.

Според Шамил Русия е коренно променена след отмяната на крепостничеството през 1861 г. и той пожелава да приеме руско поданство, като положи клетва за вярност към императора заедно със синовете си Гази Магомед и Магомед Шапи. Това става на 26.8.1866 г. в парадната зала на Калужкото губернско дворянско събрание. След три години с Височайши Указ Шамил е произведен в звание потомствен дворянин.

Преди това обаче имамът изпраща послание на Александър ІІ, което всъщност представлява неговото политическо завещание към съвременниците и потомците: „Ти, велики Господарю, победи с оръжие мен и подвластните ми кавказки народи. Ти, велики Господарю, покори сърцето ми с благодеяния. Мой свещен дълг, като облагодетелстван изнемощял старик и покорен от твоята велика душа, е да внуша на децата си техните задължения пред Русия и нейните законни царе. Аз им завещавам да изпитват вечна благодарност към теб, Господарю, за всички благодеяния, с които ти ще ме обсипеш. Аз им завещавам да бъдат верни поданици на царете на Русия и полезни слуги на нашето отечество.”

През 1868 г. императорът премества Шамил да живее в Киев, тъй като климатът там е по-добър за разбитото му здраве. А през 1870 г. Александър ІІ най-сетне разрешава на имама да посети Мека. От там той отива в Медина, където почива на 4 февруари 1871 г. Погребан е в Медина в гробището Ал Бакия.

Шамил има пет съпруги, като с някои от тях се развежда, защото са бездетни. Раждат му се общо пет сина и пет дъщери.

Първородният син Джамалуддин е даден на 8-годишна възраст като заложник в Москва, расте в руски кадетски корпуси и става поручик. Връща се на Кавказ след 15 г., приспособява се трудно и рано умира от туберкулоза.

Докато живеят като почетни пленници в Калуга, най-младият му син Магомед Шапи изпросва разрешение да служи на императора. Приет е в лейбгвардейския Кавказки ескадрон от императорския Конвой с чин корнет (най-ниското офицерско звание в кавалерията) и заминава за Петербург заедно със съпругата си.

Неговият по-голям брат Гази Магомед, въпреки че приема руско поданство, отива да служи на турския султан. В началото на Руско-турската война той командва турска дивизия и се отличава при обсадата на Баязет, приключва военната си кариера като генерал и прекарва края на живота си в Медина, където умира през 1902 г.

„Отстъпничеството” на Гази Магомед се отразява зле на кариерата на Магомед Шапи при руския император. След началото на Руско-турската война той също се стреми да отиде на фронта, но не получава разрешение, през 1877 г. изобщо е отстранен от служба и се заселва в Казан. Умира през 1906 г. в Кисловодск.

През 1864 г. в Калуга последната жена на имама Загидат му ражда син, наречен Магомед Камил. Шамил вече е на 67 г. и това дете е последната му голяма радост в живота. Той непрекъснато си играе с детето, разказва му разни истории, като поотраства го качва на коня и го разхожда из градината. Нищо от онова, което му внушава и завещана бащата, не се сбъдва. Магомед Камил, също като най-големия си брат Гази Магомед, преминава на турска служба и също достига до чин генерал.

По време на Втората световна война в състава на Червената армия се сражава танкова колона „Шамил”. Неговото име носят район в Дагестан, булеварди в Махачкала, Кизилюрт и Избербаш.

/По материали в интернет/

Добави в Facebook



5 коментара

Напиши коментар