Човекът много отдавна е оценил у кучето острото обоняние, тънкия слух, издръжливостта, непретенциозността, силата, предаността към стопанина и други негови полезни качества. На свой ред кучето става най-преданото животно за човека, негов най-добър другар и помощник.
През 19 век в Европа придобива значителен размах използването на кучето в полицейската служба. За първи път куче е използвано в полицейска операция на 8 февруари 1816 г. в английското графство Абърдийншир в североизточната част на Шотландия при ареста на престъпна шайка, занимаваща се с контрабанда на уиски.
На полицая Малколм Гилеспи много му помага бултериер, дресиран да се хвърля на бягащ пред него кон. При такова нападение конят се изправя на задните си крака, а ездачът му се намира на земята.
Такива случаи на използване на кучета в работата на полицията после има в Германия, Англия, Франция, Русия. Например в Англия (втората половина на 19 век) за борба с престъпниците е въведена нова порода служебни кучета – булмастиф, отличаващ се от всички известни дотогава породи със своя свиреп характер.
В Германия за първо полицейско куче по право се счита ротвайлерът, който се изявява като великолепен търсач. Не по-малко охотно немските полицаи използват в своята работа доберманите.
В Русия за изпълнение на специални задачи в средата на века започват да ползват кучета отначало в пограничната стража, а след това и в полицията. Кучетата се изявяват добре при отбраната на Гагра в Абхазия по време на Кавказката война (1817-1864).
Регулярното използване на дресирани кучета в полицейската практика за първи път е въведено през 1899 г. в белгийския Гент.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
