Елена Йончева: Напуснах БНТ, за да имам повече свобода, не получавах и заплата

<strong>- Елена, филмът ти зa Сирия е вече готов. Ти беше 16 дни в размирната държава, за да отразиш гражданската война между представителите на режима на Башар ал Асад и сирийската Свободна армия, която беше официално призната от международната общност. Как се получиха снимките, изобщо присъствието ви в такъв горещ момент там?<br /> </strong>- Моето желание бе да снимаме с екипа както от едната страна, отразявайки позицията на правителството и на хората, живеещи в тази част, така и от другата страна &ndash; гледната точка на обикновените хора. Също така да отидем после и при бунтовниците. Филмът е не за войната, а за бунтовниците в Алепо. А битката там е наистина голяма. Всъщност ние ги наричаме бунтовници, Башар Асад ги нарича терористи, а те самите се провъзгласяват за революционери. <br /> <br /> <strong>- Как се стига до бунтовниците? Достъпът до тях свободен ли е?<br /> </strong>- Много трудно, а понякога почти невъзможно. Повечето журналисти обикновено влизат през Турция. Доскоро в продължение на месеци турско-сирийската граница беше затворена от турска страна и журналистите влизаха нелегално &ndash; с всичките &ldquo;екстри&rdquo; и рискове, които крие тази нелегалност! В продължение на няколко месеца аз си организирах подобно пътуване, защото очаквах, че ще ни се наложи да минем нелегално. Имахме такава готовност. Но в момента, в който бяхме там, границата беше отворена. <br /> <br /> Проблемът обаче не е само в това да минеш през КПП, защото от едната страна бяха турските гранични власти, а от другата &ndash; бунтовническата армия, колкото да успееш да стигнеш до Алепо. Този район все още продължава да се бомбардира. Има военни бази. Всичко се следи. Така че организацията бе бунтовниците да ни прекарат по по-обходни, заобиколни пътища, където се предполага, че ще има по-малко опасности и рискове за нас.<br /> <br /> <strong>- Броила ли си колко пъти до момента си излагала живота си на откровена опасност?<br /> </strong>- Ами... човек не може да види, да почувства цялата картина и ситуация, ако не е достатъчно близко до обекта, който снима. Рисковете са много и понякога са наистина сериозни. Но репортерът сам си поема рисковете. Наясно е с тях през цялото време. При нас няма такова нещо като гарантирана сигурност. От изключително значение е предварителната подготовка &ndash; тя може да отнеме месеци. Това са срещи с хора, в които да си в непрекъснат контакт, с чуждестранни журналисти, от които черпиш информация. Само така можеш да научиш от какво да се предпазваш, къде са подводните камъни, кои са рисковите моменти... Увереността идва, когато имаш информация.<br /> <br /> <strong>- А страхът &ndash; той къде остава? Или не остава време за него...<br /> </strong>- Страхът... той идва в някакви моменти, със сигурност. Има го. Но е важно да се страхуваш естествено. Страхът е инстинкт за самосъхранение! Ако допуснеш страхът да се превърне в паника - губиш. Целта ти е това да не се случи. А и аз не работя сама. В повечето случаи с мен има оператори &ndash; хора, за които носиш някаква отговорност. Затова не можеш да си позволиш да изпаднеш в паника, нито да взимаш решения, които да те застрашат. Имала съм, разбира се, ситуации, в които съм била много напрегната. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Страхувала съм се <br /> </strong></span><br /> <strong>- А ситуация, в която ножът така да е опрял до кокала, образно казано, че единствената ти мисъл да е била: &bdquo;Няма измъкване&rdquo;?...<br /> </strong>- Имало е, да. Сега в Сирия имах такава ситуация. И беше доста на ръба. Просто си казах: &ldquo;Дано се измъкнем&rdquo;. Ситуацията се разви много бързо, беше много шокова. Всичко става буквално за минути.<br /> <br /> <strong>- Мисля, че говориш за откровената заплаха за живота, която според информацията, която имам, се случва, след като на два пъти правиш опит да установиш контакт с представители на &ldquo;Ал Кайда&rdquo;. При втория опит си получила предупреждение, че ще бъдеш убита, ако не спреш...!<br /> </strong>- Да, точно за нея. Той дойде при мен. Ситуацията привидно беше много спокойна. Каза ми, че ако още веднъж се доближа до тях &ndash; а аз се бях доближила до тях без камера - лично ще дойде и ще ме застреля. И го каза много спокойно, с тих и хладнокръвен тон. Ние обаче после успяхме някак да направим тайни снимки. <br /> <br /> <strong>- Как отвърна, как реагира, когато чу предупреждението?<br /> </strong>- Опитах се да вляза в диалог с него. В случай че следващият път, когато ме хванат нещо да снимам, което аз и направих, но те не ме хванаха, да имам някакъв мост към този човек. По-лесно би застанал срещу някого, с когото си говорил, гледал си го в очите... Така поне аз си мисля. <br /> <br /> <strong>- Къде са тези тайни снимки сега? Присъстват ли във филма за Сирия?<br /> </strong>- Показваме ги във филма, да. В много близък план са, виждат се всички емоции на бунтовниците. Всичко. <br /> <br /> <strong>- А какво би станало, ако те видят въпросните кадри във филма? Тогава какво?<br /> </strong>- Добър въпрос. Мислела съм си за това. Но нищо не можем да направим. Свършен факт! Това много ме накара да се замисля, защото кадрите, особено вторите, може изобщо да не се харесат там. Още повече, че снимахме хората отблизо. Живеехме там в едни общежития &ndash; празни стаи. От едната страна беше &ldquo;Ал Кайда&rdquo; &ndash; и бях много изкушена от това. Все пак на 3 метра от теб да са &ldquo;Ал Кайда&rdquo; и да не можеш нищо да направиш! Затова отидох някак и успях да ги снимам една нощ. Бунтовниците правеха физическа разгрявка. Съвсем не бяха във военен вид... Казват им Фронт ан Нусра. Същите, които през декември американците сложиха в черния списък на терористичните организации. Това е и &ldquo;Ал Кайда&rdquo; за Сирия. Техните бази са разпръснати из целия град, действат на принципа на малки отряди. <br /> <br /> <strong>- Имало ли е ситуация на агресия спрямо теб? Психическа, физическа...<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>- С момчетата от &laquo;Ал Кайда&raquo; имахме, да<br /> </strong></span><br /> Но не физическа. Ние снимахме други хора на улицата и изведнъж Ан Нусра минаха покрай нас. Те видяха, че попадат в обектива на камерата ни. Минаха и се върнаха при нас. Бяха с две коли с монтирани отгоре автомати. А ние самите бяхме в друга кола, в която имаше бунтовници, които ние снимахме с тяхно съгласие. Дойдоха и влязоха в директна битка с момчетата, които ние снимахме. Ръкопашен бой! Човекът, който ни превеждаше, просто избяга. Впоследствие каза: &bdquo;Аз смятах, че всички ще се изпозастреляте!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво направи ти в този момент?<br /> </strong>- Аз стоях с вдигнати ръце. За да покажа, че съм абсолютно беззащитна. Само това можех да направя. А човекът с картечницата стоеше точно пред мен. Въртеше я пред очите ми и крещеше: &ldquo;Ще дойда в Америка и ще ви избия всичките!&rdquo;. За него аз бях представител на европейците. Той крещеше, а аз просто го гледах и очаквах да натисне спусъка. Всичко беше на психическа основа. Нещо ужасно! Всичко се записваше в камерата, но операторът ни реагира с изключително хладнокръвие. Аз не бих могла. Той запази самообладанието си. Двете групировки се биеха пред очите ни, крещяха, заплашваха се, едно меле настъпи. И в този момент операторът &ndash; беше си избрал един от хората на Ан Нусра, който изглеждаше може би най-спокоен, и само повтаряше: &bdquo;Изтривам, изтривам, изтривам. Вижте, изтривам...&rdquo;. Същият този човек накрая дойде при нас, ние изтрихме всичко заснето и така. <br /> <br /> <strong>- Всичко, което описваш, звучи много стряскащо. Изобщо цялата организация по заснемането на подобни филми изисква много ресурси. Кой ти помага за финансирането? <br /> </strong>- Никой не стои зад нас. Сами се справяме. Идеята ни сега е филмът за Сирия да бъде продаден на други телевизии и така да върнем част от инвестираните пари. Не разполагаме с бюджет от дадена телевизия. Самата аз съм сключвала договори с рекламодатели &ndash; те ми дават спонсорски заставки, тип бартер, и така си формирам бюджета. За всеки отделен филм ходя, търся спонсори, трудно е. Никога не съм имала бюджет от телевизията, за която работя. Всъщност това е, откакто напуснах БНТ &ndash; вече са минали 10-15 години.<br /> <br /> <strong>- А защо напусна БНТ?<br /> </strong>- Излязох като външна продукция, защото реших, че така ще имам много повече свобода. Иначе когато си в една телевизионна структура, която те осигурява, всичко става много по-тромаво, бавно. А и не получавах заплата.<br /> <br /> <strong>- Цялата тази динамика, бързите обороти, преодолените рискове са те направили по-калена, по-силна, устойчива...<br /> </strong>- Не знам... Ето например, ако за тази история с &ldquo;Ал Кайда&rdquo; някой ми беше казал предварително как ще се развие, не знам... Тогава усетих как <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>сърцето ми щеше да изскочи! <br /> </strong></span><br /> Всичко пулсираше в мен. Стреснах се много, бях вцепенена, ужасена, но разбирах всичко, което се случваше. Затова и успях да реагирам адекватно. Когато човекът, който крещеше, застана и насочи автомат срещу мен, се стараех да не го гледам в очите. Да не го предизвиквам... Никога няма да забравя въздишката на оператора ни, когато си тръгвахме от Сирия &ndash; живи и здрави. Беше въздишка на облекчение. В такива ситуации човек просто не може да бъде подготвен...<br /> <br /> <strong>- А ситуации, в които се интервюират топтерористи? Може ли изобщо да се говори за подготовка? Примерите при теб са много, но аз се спирам на терориста Шамил Басаев &ndash; вероятно заради зловещата, както самата ти я определяш, логика в думите му... Как успя да убедиш този човек да застане да говори пред камера?<br /> </strong>- Да интервюираш терорист мисля, че не е опасно. Защото самият факт, че вече дава интервю, означава, че е съгласен на това. Примерът с Шамил Басаев е много добър. Аз наистина никога няма да забравя думите му. Бяха наистина зловещи. Той се държа през цялото време доста арогантно. Въртеше пистолет в ръката си. Думите му бяха: &bdquo;Колкото по-дълга е войната, толкова повече чеченци загиват, и това е по-добре за нас, защото нашата мъка ще ни отведе в рая - така ние ще опознаем истинските ценности и няма да бъдем изкушавани от цивилизацията&rdquo;. А след това каза едно изречение, което сякаш затвърди зловещата му логика: &ldquo;Сатаната влезе в Русия!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Слушам те и си мисля нещо &ndash; сигурна съм, че сърцето на майка ти е като на зайче! И въпросът как се чувства тя в цялата тази ситуация около теб, вероятно би звучал неуместно...<br /> </strong>- (усмихва се) Истината е, че аз не й разказвам какво се случва и как. Но винаги имаме някакъв много дълъг разговор на тема: &bdquo;Защо не започнеш работа някъде от 5 до 18 ч.&rdquo;. Винаги се опитва да ми обяснява колко хубави и прекрасни други неща могат да се правят. Тя много иска аз да стана PR някъде &ndash; работата да е спокойна, доходите &ndash; гарантирани (усмихва се). Казва ми: &bdquo;Защо не станеш един PR, няма значение къде?&rdquo; (усмихва се). <br /> <strong><br /> - Не съм те чувала никога да говориш за близките, нито за родителите си. Как гледат те на опасната професия, която си избрала?<br /> </strong>- Да... Не съм се поставяла много на тяхно място, наистина. Спомням си, че им беше много трудно, когато бях в Ирак. Престоят ми беше доста дълъг, а тогавашната ситуация там &ndash; направо зловеща. Всички тези бомбардировки и особено картината, която постоянно се е получавала не само тук, в България, но и по целия свят, ги е вцепенила. Особено баща ми... той после ми каза. Каза, че тежко го е преживял. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той почина<br /> </strong></span><br /> Но... сигурно сме егоисти. Караш ме да се замисля сега за това. <br /> <br /> <strong>- Да излезем малко от бойното поле и агресията. Щастлива ли си в личен план?<br /> </strong>- Не живея само в сюжетите от журналистиката. Щастлив човек съм. Живея един прекрасен, наситен с много емоции живот. С човек до себе си, който ме обича и когото и аз обичам. С приятели &ndash; ние почти през ден се събираме вкъщи по 10 човека, вечеряме. Всеки готви. Смеем се. Стават много дебати, много дискусии. Завършват цивилизовано (усмихва се). И въпреки всичко, винаги си мисля, че най-хубавото предстои...<br /> <br /> <strong>- Остава ли ти време за този любим човек, с когото толкова много се обичате?<br /> </strong>- Ами ето - той (арх. Пламен Тодоров, б.а.) ми звънна сега и аз не успях да вдигна (смее се, а телефонът наистина иззвъня, б.а.). Иначе не, не... мисля, че между нас се получава някакъв баланс. Ако човек започне да се държи по другия начин, нещата просто се разпадат. Трябва да го има баланса. <br /> <br /> <strong>- Ти си по-известна от двамата в двойката. На него не му ли тежат цялото това внимание, славата, коментарите...?<br /> </strong>- Няма нищо по-страшно от мъже-комплексари! Всеки носи своите комплекси, това е нормално. Но по-специално за Пламен &ndash; в никакъв случай! Той е човек, който дори не гледа телевизия. Ние <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нямаме телевизор от няколко години<br /> </strong></span><br /> Чак сега, когато започнах да следя темата за Сирия, се наложи да си вземем. Не чете и никакви вестници. Интересува се само от архитектура, от изкуство и от спорт. Нито от журналистика, нито от политика. Журналисти са го търсили много пъти, но той не говори. И аз избягвам... Но ако в България кажем, че има 6-7 наистина много добри архитекти, бих казала, че Пламен е в петицата. Аз се запознах първо със сградите му, преди да се запозная с него. Без да знам, че той ги е правил. Даже съм имала случаи, в които съм минавала специално, за да ги видя отново. Смятах дори, че някои чужди архитекти са ги правили. Доставяше ми удоволствие. И после, когато се запознах с него, и разбрах, че той ги е правил, толкова много се изненадах. Безкрайно много! Пламен не прилича на типичния архитект &ndash; поне по начина, по който хората вероятно си представят този тип хора. Свободолюбив е, не е властен, нито строг.<br /> <br /> <strong>- А самата ти, макар и журналист, как се отнасяш към всички спекулации, слухове, често откровени и безумни лъжи по свои адрес във времето? Преди Коледа &bdquo;новината&rdquo;, че си бременна, обиколи медиите! Мисля си, че това е твърде лично и е абсурдно зад публикуването му да стои само един слух...<br /> </strong>- Аз дори не съм разбрала за това... Изпуснала съм &bdquo;новината&rdquo; (смее се). Добре, че не са написали още, че човек първо има дете, а после е забременял (смее се). Шегувам се, игра на думи. Такива неща не ми влияят. Наистина. <br /> <br /> <strong>- Извън територията на необятните слухове, имате ли такава настройка &ndash; да станете майка?<br /> </strong>- Човек може с всичко да се справя. Не мисля, че трябва да жертваш нещо, за сметка на друго &ndash; в случая професията. Аз вярвам, че човек има много сили в себе си... <br /> <br /> <strong>- Има ли шанс да видим Елена Йончева в бяла рокля? Не само в бойна готовност...<br /> </strong>- (усмихва се) Аз имам много бели рокли. И много ги обичам всичките. Любимият цвят ми е белият. Но как да ти кажа за другото &ndash; Пламен е един невероятен човек. Прекрасен. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз съм наистина късметлийка! И Сергей беше много готин <br /> </strong></span><br /> &ndash; страшно чист и почтен човек е. Изключително умен и благороден е. Хората не го познават по този начин. Със Сергей сме приятели. А Пламен, както казах, е невероятен. Затова казвам, че съм късметлийка. Ще отговоря така, както започнахме &ndash; всичко хубаво предстои...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);">ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 22 ЯНУАРИ</span><br /> </strong>