Писателката Таня Иванова: Лудия ме накара да се съблека в центъра на Барселона

<strong>- Таня, в една българска телевизия те бяха изписали с фамилията Солер - не си подписала така романа си...<br /> </strong>- Да, освен че се разведох с моя испански съпруг, държа да публикувам с името си - Таня Иванова. В Испания, на една от презентациите на книгата ми ме попитаха защо не издавам под псевдоним, за да не ме мислели за рускиня, или българка. Този въпрос първо ме учуди, после ме обиди. Не съм патриотар, а обикновен патриот - държа на родината си. Не крия, че напуснах България в периода на голямата криза през 91-а с желанието да живея добре някъде другаде по света, но няма как да скъсаш пъпната връв - в мислите ми винаги е присъствала България. Първо заминах за Германия, където хората ми се видях толкова студени, че нямах желание да остана. Към Испания се запътих водена от вътрешната страст да изпитам онова, което ме караше да се чувствам жива и изпълнена с енергия всеки път, щом чуех песента на Фреди Меркюри &bdquo;Барселона&rdquo;. Така че може да се каже, че покойният Фреди е първият мой &bdquo;гуру&rdquo;. За Испания заминах, след като кандидатствах за младежка трудова бригада та. Проблемът беше, че вече имах в паспорта си черен печат от Шенген. Въпреки това нещата някак се уредиха. И малко преди заминаването...катастрофирах. Тежка катастрофа с кола ме извади извън строя, но не ме спря. Заминах изпотрошена и на практика - напълно негодна за работа. Хората проявиха разбиране - оставиха ме да се възстановявам в лагера. П оцял ден прекарвах над речниците - почнах да уча испански. Поставих си за цел да се омъжа и да остана в Испания. Направих го. В Испания се роди и синът ми. Сигурно ти изглеждам авантюристка? Да, такава съм. Авантюристка, която преследва целите си. <br /> <br /> <strong>- Знам, че си била едно от талантливите българчета, участвали в Асамблеята &bdquo;Знаме на мира&rdquo;...<br /> </strong>- Така е - написах първото си стихотворение на 8 - считаха ме за поетичен талант. На Асамблеята беше прекрасно да се запознаеш с деца от други страни и континенти, но общуването беше трудно като не знаеш език. Когато пристигнах в Испания не знаех една дума. Почнах да уча по 100 думи на ден и постепенно така усъвършенствах езика, че започнах да мисля на испански. На испански издадох първия си роман и всъщност това издание на романа ми, което е сега на българския пазар, е превод от испански. Когато видях първия превод на български, се хванах за главата - наложи се буквално да пренапиша книгата. Ще попиташ защо. В Барселона работя като преводач в съда - там е особено важно да си добър в буквалния превод. Художественото писане е нещо различно. <br /> <br /> <strong>- Колко езика знаеш?<br /> </strong>- Писмено и говоримо испански, каталунски, руски, английски, сърбо-хърватски и македонски. Говоря италиански, португалски, малко немски и малко арабски.<br /> <br /> <strong>- Какво те провокира да напишеш романа &bdquo;Срещи с Лудия&rdquo;?<br /> </strong>- Лудия. Това е реално съществуваща личност - шаман от Мексико. Влюбих се в шаман и той стана герой на първия ми роман - това е истината. Лудия е човекът, който ме научи да живея собствения си живот, без да се интересувам от мнението на околните, да съм отговорна за грешките си и да не се опитвам да прехвърлям вината за тях върху някой друг. <br /> <br /> <strong>- Прочетох романа ти. Впечатли ме как на една от първите ви срещи Лудия те кара да се съблечеш по сутиен на улицата и ти го правиш - приемаш предизвикателството...<br /> </strong>- Няма защо да лъжа, че не аз, а героинята ми Симона прави това. Разбира се, че аз разголих гръд в центъра на Барселона. Но тук не става въпрос просто да се съблечеш, за да се покажеш независима. Това е победа над онзи фалшиво възпитан свян у нас, който ни държи в окови. Да го преодолееш означава да пребориш тотално всички псевдоцивилизационни задръжки, които ти пречат да се чувстваш свободен. Това чувство на несвобода е и една от причините голяма част от хората по света да се обръщат към езотериката и да учат изначално нещата за света и човека - като първолаци. Все повече хора осъзнават, че има нещо сбъркано в днешните човеци - затова трябва непрекъснато да се търсим и себеоткриваме. Научих се да откривателствам в себе си. Минавам за странна, но какво мислят другите е без значение. Важното е всеки ден да откриваш радостта от това, че си открил нещо ново в себе си, което те прави щастлива. <br /> <br /> <strong>- У нас има голям интерес към окултизма. А в Испания?<br /> </strong>- В Испания винаги е имало интерес към окултизма. Главно поради факта, че там живеят различни националности от Латинска Америка, у които мистицизмът е дълбоко заложен в културата на тези народи. От Латинска Америка е и моят шаман, наречен в романа ми Лудия. <br /> <br /> <strong>- Книгата ти напомня стила магически реализъм, който е на особена почит сред манекенките у нас - любим автор им е Паулу Куелю...<br /> </strong>- Това е смехотворно. Красотата, която се прокламира тук, е куха и де моде във всеки един аспект - подражание на субкултура. Хората тук малко по-бавно узряват, но ще узреят за истинските стойности на нещата, между които е и разбирането за красиво. И до други истини. Българите все още не са се оттърсили от робското си съзнание и не се чувстват &bdquo;в кожата&rdquo; си като свободен народ. Според мен, на българина все още му е нужна диктатура - страхува се да избира сам, защото тази свобода е и отговорност. <br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, което да е константа - обща за Тук и Там?<br /> </strong>- За жалост - страхът от истината и мързелът за промяна у хората. Две слабости на човечеството по почти всички географски ширини, които препъват растежа му в духовен план. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че си писала книгата си в метрото, докато пътуваш?<br /> </strong>- Да. Написах я за 4 месеца, докато пътувах в метрото на Барселона. <br /> <br /> <strong>- Разкажи повече за Лудия...<br /> </strong>- Лудия съществуваше в моя живот. Той е от онези &bdquo;луди&rdquo;, които макар и да нямат пари и добра външност, успяват да проникнат в душата ти и да оставят дълбока следа. Един мистичен мъж, който превръща реалността в магия. Пожелавам такава връзка на всяка жена. <br /> <br /> <strong>- Какво, според теб, е да си нормален човек?<br /> </strong>- Не знам дали ще ми повярваш, но още в ученическите си години, веднъж написах на черната дъска: &rdquo;Вижте ги нормалните, те не са добре!&rdquo; Май тогава никой не го разбра. А още тогава подсъзнанието ми е искало да ми подскаже, че се чувствам не на място в света на т.нар. &bdquo;нормални&rdquo;, че ми е скучно в него. Струва ми се, че днес все повече хора търсят &bdquo;лудостта&rdquo;, за да преборят застоя. Поканиха ме като автор от Източна Европа на една среща &bdquo;Приятели на ЮНЕСКО&rdquo;. Бях единствената от т.нар. страни в преход. И май единствената - с един роман. Бразилката беше с цели 60 зад гърба си. Казах си наум:&rdquo;Къде си тръгнала?!..&rdquo;, но преодолях комплексите и реших да се запозная точно с нея. Признах й, че имам един-единствен роман и че е направо самонадеяно да се представям за писателка. А тя ми каза с усмивка: &bdquo;Винаги трябва да се започне, нали?!&rdquo; Идва навреме този епизод от живота ми, за да завърша с думите: &bdquo;Лудостта&rdquo; ще спаси света!&rdquo; <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong><br />