Веселин Маринов с право може да заеме първо място като най-продуктивният ни певец, който, въпреки всички гаври и оплювки по негов адрес откъде ли не, продължава да пълни зали, в това число и №1 в НДК. В дните пред Коледа и Нова година обичайно постоянно пътува и концертрира из страната. Дори разговора, който "ШОУ" води с него, се провежда, докато след изморителна нощ шофира към Бургас за друго участие.
<hr /> <br /> <strong>&nbsp;- Г-н Маринов, аз ще ви задавам въпроси, а вие внимавайте с пътя!</strong><br /> - Може би дори е добре да говорим, защото очите ми буквално се затварят, а пътят е заледен. Спирам на всеки половин час да почивам - от умора и от пътя. Но очите ми се затварят...<br /> <br /> <strong>- Ще ви върна малко назад - в детството и младежките години - тръгвате като барабанист и с прогресив рок. Сега слушате ли такава музика?</strong><br /> - Слушам, да - това е музиката на моето поколение. Тази музика завладяваше хората с темите си и всъщност играеше и прогресивна роля в обществото. Истината е, че във времето нещата се промениха и всъщност вече няма такива големи звезди като творчески заряд, които да изпълняват тази функция. <br /> <br /> <strong>- Много тъжни съдби имаха част от големите рок изпълнители и музиканти у нас - имам предвид Георги Минчев, сега Пепи Гюзелев... Аз преди няколко месеца направих интервю с Вачо Бъндарака и той ми разказа съдбата на брат си - той умира много млад...</strong><br /> - Аз съм бил дете, когато възникват тези, първите групи в България. Това са били освен талантливи, все интелигентни момчета. А относно Пепи Гюзелев... тази тема за болестта му ми е толкова тъжна, че... Този човек е донесъл толкова радост на всички хора, които обичат музиката - и то на няколко поколения българи, че някак е потискащо човек да коментира в момента не приноса му, а болестта. Да говорим за болестта означава да я адмирираме, а аз му желая здраве, пълно оздравяване, за да може да продължи да твори! <br /> <br /> <strong>- Г-н Маринов, гледах предаването на Мартин Карбовски с ваше участие и видях, че се смутихте при появата на една жена, представена от водещия като ваша фенка и кандидатка за сърцето ви. Карбовски дори ви прикани да си поговорите с нея извън студиото...</strong><br /> - Какво да ви кажа... За пореден път се убеждавам в некоректността на водещите и на екипите им. Канят те за едно, в студиото се натъкваш на съвсем друго, а във вестника четеш заглавие, напълно извън контекста на казаното от теб. Така че не съм изненадан. В предварителния разговор за участие при Карбовски говорихме едно, оказа се съвсем различно. Но пак ви казвам - аз всеки ден имам разочарование от медиите - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>все нещо страдам </strong></span><br /> <br /> заради тях. <br /> <br /> <strong>- Вие познавате ли тази жена, поканена от Карбовски, и тя наистина ли е председател на ваш фенклуб?</strong><br /> - Не, аз не я познавам и тя не е от фенклуба ми! Познавам хората оттам. <br /> <br /> <strong>- Забелязах нещо много интересно във вашия живот - че когато имате някакъв период на душевен смут или разочарование, след кратко затишие после следва творчески подем. След развода с първата ви жена - Мария, издавате 2 албума в Германия, връщате се в България и печелите Голямата награда на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; с песента &bdquo;За теб, Българийо&rdquo; през 94-а...</strong><br /> - Това е съвсем нормално, не съм единственият. Никой след една раздяла или едно разочарование не изглежда щастлив... Съсредоточава се върху работата си и търси спасение в нея. Така е било и с мен. Работата лекува. И най-големият лечител е времето - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>времето лекува </strong></span><br /> <br /> То притъпява болката и в един момент се отърсваш от нея. Дали си се разделил с любима жена, или си получил разочарование от приятел, от което още повече боли... това са неща, които преживява всеки един човек. Разочарованията са част от живота. <br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че известността, парите и славата са причина хора като вас да откриват трудно личното си щастие, защото с времето се придобива една неувереност какво точно е търсела и открила отсрещната страна?</strong><br /> - Какво да ви кажа... 20 години живот с една жена - имам предвид първия ми брак. Когато се оженихме, бях световно неизвестен, бяхме млади и минахме заедно през всички етапи на преодоляване на трудностите. Така че разводът ми с Мария няма връзка с въпроса ви - не важи в този случай.<br /> <br /> <strong>- Аз имах предвид раздялата ви с Цветанка - тя не беше известна, преди да застане до вас... </strong><br /> - Там разочарованието е толкова голямо, че не искам и да го коментирам. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че предпочитате епистоларната форма на раздяла - с писмо? Вероятно смятате, че в написаното човек по-добре изразява онова, което чувства...</strong><br /> - Много ви моля - по тази тема не бих искал да говорим. <br /> <br /> <strong>- Наскоро сте казали в интервю: &bdquo;Вярвам в истинската любов&rdquo;...</strong><br /> - Да, така е - вярвам! <br /> <br /> <strong>- Дано я срещнете идната година!</strong><br /> - Не можеш да избереш това като хляба и доматите... Или я срещаш, или не. Всеки я очаква и вярва. Но дали ще я срещнеш идната година и изобщо дали ще бъде, кога ще бъде, това никой не може да предвиди.<br /> <br /> <strong>- Вярвате ли, че животът ни е съдбовно предопределен?</strong><br /> - Не. Смятам, че всеки трябва да се постарае да използва онова, което природата му е дала, и да се потруди, за да се развива. <br /> <br /> <strong>- Виждате ли се с дъщеря си?</strong><br /> - Постоянно. Тя и музиката са най-важното нещо в моя живот. <br /> <br /> <strong>- Доволен ли сте от Веселин Маринов 2012-а?</strong><br /> - Това е една от най-силните ми години. Издадох 24-ия си албум - &bdquo;Един мъж на 50&rdquo;, направих 84 концерта, 2 концерта в зала 1 на НДК, организирах трети - за годишнината на Тончо Русев, заснех 4 видеоклипа. Така че беше здрава година за мен като работа и най-важното - че съм жив и здрав, за да работя и да радвам публиката. <br /> <br /> <strong>- Като споменахте Тончо Русев, ние го посетихме, докато беше в болницата и той даде добър урок по великодушие на всички творци, като каза, че въпреки конфликтите му с Лили Иванова, не е забранил тя да пее песните му. Какво мислите за тези конфликти между композитори и певци?</strong><br /> - Никога не съм имал такива конфликти с никого от хората, с които съм работил. Тази тема ми е далечна. Всичко е въпрос на характер - дали човек е склонен да направи компромис. След като толкова често се случва с Лили Иванова, значи проблемът е при нея. И аз не мога да си го обясня, защото тя има огромна известност. И като един неин голям почитател мога да кажа и още нещо - че тя отива към един стил, различен от оня, с който хората я познават и най-много я обичат. Бях на последния й концерт и си мислех <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">- <strong>какво грандиозно нещо можеше да бъде този концерт, ако тя пееше тези песни, с които народът я е заобичал </strong></span><br /> <br /> и я превърнал в свой кумир на сцената. Ако бях на нейно място, при една толкова голяма известност и любов, бих преодолял дори разочарованието си и бих си замълчал. В крайна сметка от тези конфликти остават ощетени почитателите на хубавите песни, създадени от една толкова голяма певица като Лили Иванова. Разбира се, не я съдя - това е нейно право. Може би с това е оригинална, с това е различна - че не прави компромиси. Но и Митко Щерев, и Тончо Русев - това са хората, на които тя дължи едно 90 процента от големите си шлагери. Като зрител на концерта й сега точно това си мислех - как можеха хората да чуят всички тези големи песни, с които народът я е заобичал!... Това можеше да бъде нещо грандиозно, тоя концерт.<br /> <br /> <strong>- Чували ли сте, че на тазгодишния &bdquo;Пирин фолк&rdquo; в Сандански, публиката и журито &bdquo;кръстиха&rdquo; едно младо момче - Йордан Марков от Силистра, още студент в Консерваторията - &bdquo;новият Веселин Маринов&rdquo;?</strong><br /> - За пръв път го чувам това. Сещам се за едно момче, ако става въпрос за същия, което винаги идва с баща си на концертите ми в Силистра, но не съм го чувал как пее, не познавам гласа му. <br /> <br /> <strong>- Той ни каза, че до него е достигнал слухът, че не ви е приятно да го наричат така, сравнявайки го с вас... Но публиката му се радва много - посреща го с овации, точно както посреща вас...</strong><br /> - Така е, но може би не е правилно да се правят такива сравнения. Не е хубаво и за самото момче. Всеки един млад човек трябва да си направи свое амплоа. Когато човек е решил да се развива в дадена област, е нормално той да е тръгнал по стъпките на някого и да се опитва да му подражава. Например Емил Димитров е моят кумир. Имах щастието да бъда негов близък дори да бъда негов приятел, но колкото и да харесваш своя кумир, трябва да намериш начин да бъдеш себе си. Иначе е много крехка пътеката, по която вървиш. <br /> <br /> <strong>- Къде ще бъдете на Нова година?</strong><br /> - В провинцията ще бъда 4 дни с приятели. Реших да си подаря няколко дни, без да работя. За едно участие да си проваля няколко дни почивка - реших, че не си струва. Имаше години, когато съм посрещал Новата година с по 6-7 участия на вечер. Е, трябва да се прави, докато има за какво, а сега вече не са такива години. А и аз не съм на такива години... Канен съм на 4-5 места да пея, но само като си помисля, че ще бъда сред хора, които не познавам, не са моята среда, се питам: &ldquo;За какво?! Години наред другите са празнували, а аз съм работил!&rdquo;. Затова реших тази година и аз като другите хора да празнувам. Сред приятели. И ако мога, да си почина малко. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br />