На 20 декември (7 декември стар стил) 1917 г. в Русия е създадена Всеросийската извънредна (чрезвычайная) комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (накратко ВЧК или само ЧК) при Съвета на народните комисари на РСФСР. От съкращението ЧК произлиза думата „чекист”.
Под това първо свое наименование ВЧК съществува до 6.2.1922 г., когато е преобразувана в ГПУ (Государственное политическое управление) при НКВД РСФСР
Главен идеолог за създаването на ВЧК е Владимир Ленин, а нейни първи непосредствени първи ръководители са Феликс Едмундович Дзержински и Яков Христофорович Петерс.
ВЧК е неизбежен репресивен държавен орган, какъвто неизбежно съпътства всяка въоръжена революция. В случая тя е създадена само месец и половина след началото на Октомврийската революция като орган на „диктатурата на пролетариата” по защита на държавната сигурност на СССР.
От 27.1.1921 г. в задачите на ВЧК влиза и ликвидиране на безпризорността сред децата.
В началото през декември апаратът на ВЧК наброява 40 души, а през март 1918 г. се разраства до 120 служители. Управленческият апарат на ВЧК е оглавяван от колегия, като ръководящ орган е Президиумът на ВЧК начело с председател: той има двама заместници, а документацията е обработвана от две лични секретарки.
Първоначалните 8 отдела впоследствие са допълнени с още 4, като най-важните са за борба с контрареволюцията, чуждестранен отдел, контрарузнавателен отдел, затворнически отдел, военен отдел и др.
ВЧК ръководи органите и териториалните подразделения за борба с контрареволюцията на територията на цяла Русия. В 1918 г. те наброяват 40 губернски (известни като Губчека) и 365 уездни извънредни комисии.
През март 1918 г. централният апарат на ВЧК заедно със съветското правителство се премества в Москва. От следващата година е на световно известния си адрес на „Лубянка”.
Първоначалните функции и пълномощия на ВЧК са формулирани доста мъгляво, от които следва, че тя води само предварително разследване. Фактически обаче от момента на своето създаване ВЧК има следствени и оперативни функции. Прилаганите административни мерки за въздействие обаче са смешно меки: лишаване на контрареволюционерите от продоволствени карти, съставяне и публикуване на сп5съци на враговете на народа, конфискация на контрреволюционно имущество и др. Тъй като по това време разстрелът в РСФСР е отменен, органите на ВЧК също не прилагат тази крайна мярка.
С началото на гражданската война ВЧК получава извънредни полномощия за прилагане на мерки по отношение на контрареволюционери и саботьори, спекуланти и бандити.
• Съгласно декрет на СНК РСФСР от 21.2.1918 г. „Неприятелските агенти, спекуланти, погромаджии, хулигани, контрареволюционни агитатори и германски шпиони се разстрелват на място”. До средата на 1918 г. ВЧК е упражнила правото си на разстрел само по отношение на неколцина криминални елементи и големи спекуланти.
• От 5.9.1918 г. ВЧК придобива правото да осъществява червен терор: непосредствено да ликвидира шпиони, диверсанти и други нарушители на законноста, „право и задължение да разстрелва всички лица, причастни към белогвардейски организации, заговори и метежи”.
• С декрет на ВЦИК от 20.6.1919 г. се дава право на ВЧК в местата, в които е обявено военно положение, на място да бъдат разстрелвани лица, участвали в палежи, взривове, умишлено повреждане на железопътни линии и други действия с контрареволюционни намерения.
С дейността си ВЧК разкрива и ликвидира големи нелегални организации като „Единна велика Русия”, „Съюз за защита на Родината и Свободата” и „Национален център”, да бъдат ликвидирани множество заговори на чужди разузнавателни и специализирани служби.
При обсъждане от ЦК на РКП (б) на въпроси за внасяне на изменения в законодателните актове, регламентиращи дейността на ВЧК, на 25.10.1918 г. много партийни делегати осъждат „пълновластието на организацията, поставяща себе си не само над Съветите, но и над самата партия”: Бухарин и наркомът на вътрешните работи Петровски искат от дейността на ВЧК да бъде отстранен призволът на организацията, „наблъскана с престъпници, садисти и разложени елементи на лумпенпролетариата”; Каменев, като председател на Комисията за политически контрол, е още по-радикален, като предлага крайната мярка да бъдат ликвидирани структурите на ВЧК.
Тази позиция не получава партийна подкрепа, тъй като идеологът на ВЧК Ленин и лидерската тройка в РКП (б) – Й. Сталин, Л. Троцки и Я. Свердлов сурово разкритикуват мекушавостта на противниците на червения терор. Ленин се нахвърля върху „ограничената интелигенция”, че не може да погледне на въпроса на терора в по-широка перспектива.
По предложение на Ленин ЦК на РКП (б) на 19.12.1918 г. издава постановление, което юридически закрепва забраната за всякаква критика по отношение дейността на ВЧК: „На страниците на партийния и съветския печат не може да има място за злостна критика на съветските учреждения, както това имаше място в някои статии за дейността на ВЧК, чиято работа протича в особено тежки условия.”
Сталин продължава традицията да провежда репресии, но в борбата за власт ги прилага и по отношение на самите служители на репресивните органи. В резултат на чистки са разстреляни част от бившите ръководители на ВЧК, считани за съратници на Дзерджински.
История на съветските органи за сигурност:
(запазени са руските абревиатури)
• ВЧК при СНК РСФСР (1917 - 1922)
• ГПУ при НКВД РСФСР (1922 - 1923)
• ОГПУ при СНК CCCР (1923 - 1934)
• НКВД СССР (1934 - 1946)
- отделно ГУГБ НКВД СССР (1934 - 1941)
• НКГБ СССР (1941, 1943 - 1946)
• МГБ СССР (1946 - 1953)
• МВД СССР (1946 - 1954)
• КГБ при СМ СССР (1954 -1978)
• КГБ СССР (1978 - 1991)
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
