10 декември, 06:53

На 10.12.1877 г. руските войски превземат Плевен

прочитания: 1516 | коментари: 1
София, България
Боевете за Плевен - детайл от Панорамата

На 10 декември (28 ноември стар стил) 1877 г. командващият турската армия в Плевен Осман паша лично предава сабята си на генерал Иван Ганецки в знак, че признава поражението си и капитулацията на войските си.Вестниците на цяла Европа гърмят: „Плевен падна!” Бойният дух на руската армия се възвръща. Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които после в битките при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Западната турска армия задържа в продължение на почти пет месеца Плевен, обсаден от руския Западен отряд, като спира руското настъпление в Тракия. От съдбата на Плевен зависи изходът на войната. Във Военния съвет на руската Действаща армия дори се чуват гласове войната да бъде прекратена.

На 27 юни (15 стар стил) 1877 г. руската армия преминава Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. Руснаците обаче го изпреварват и на 16 юли първи влизат в града. Това заставя Осман паша да се пренасочи към Плевен.

Руснаците пристигат пред Плевен преди турците вечерта на 18 юли. От града ги дели малко повече от час път. Но според картите им остава почти един ден преход. Командващият V-а Пехотна дивизия генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер заповядва да се пренощува и утре походът да продължи.

Турците влизат в Плевен малко преди полунощ след изнурителен ускорен марш, като Осман паша не дава никаква почивка, а заповядва веднага да започне изкопаването на окопи.

На 19 юли руснаците пристигат пред града и изненаданият генерал Шилднер с изненада вижда през бинокъла си прясно изградени турски защитни съоръжения. Руснаците обстрелват турците, но не предприемат атака. Това дава на техните противници още един ден отсрочка за почивка и доизграждане на позициите.

На другия ден, 20 юли, сутринта Шилднер настъпва към Плевен със силите на 3 пехотни полка, Кавказката Казашка бригада (1600 конника) и 146 оръдия. Османците са изтласкани от някои външни укрепления. Осман паша обаче прехвърля подкрепления и предприема поредица контраатаки, които отблъскват руските части от завзетите позиции. Руски жертви през този ден са 2800 убити и ранени, а османските жертви наброяват 2000 убити и ранени. Основната причина за неуспеха на тази първа атака е лошото разузнаване.

На 30 юли е проведена втора атака на Плевен със силите на целия Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войници). Силите на Осман паша противодействат с 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия), като формират Западната армия. Водят се тежки боеве при Зелените хълмове, Гривишките редути и Сулуклийски дол. До края на деня османците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7032 убити и ранени, а турските - 1000 убити и ранени.

Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 7 септември и 13 септември със силите на 75 000 войници (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8500 кавалеристи и 424 оръдия. Осигурено е трикратно превъзходство на силите.

На 7 септември е извършена артилерийската подготовка на третата атака. На следващия ден са овладени Зелените хълмове и се води бой при р. Вит. На 8 септември боевете са с променлив успех. Последвани са от ожесточени боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево, Зелените хълмове, редутите Кованлък и Иса ага. На 13 септември атаката е прекратена. Руските загуби са 12 814 убити и ранени, турски загуби - 3000 убити и ранени.

Към началото на ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км. Изпитва остра нужда от хранителни припаси, но на 11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.

Военният съвет на Действащата руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Командването е ръководено от талантливия генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. Изградена е плътна блокадна линия. Още в края на октомври са предприети действия за прекъсване на снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш.

Към началото на декември Осман паша окончателно привършва хранителните припаси. Той обаче все още разчита, че Централната османска армия начело със Сюлейман паша ще успее да премине Стара планина и поне да отклони руски войски от Плевен. Това обаче не се случва. На 4 декември Сюлейман паша действително преминава планината и успява да превземе гр. Елена, но понася големи загуби и прекратява движението към Плевен.

Тогава Осман паша решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 10 декември обсадените войски атакуват на фронт от 3 км. Води се ожесточен бой за първия ред руски окопи. Руските части отблъскват атаката, а след общо настъпление разбиват Западната османска армия и я пленяват. Руските загуби в този бой възлизат на 1894 убити и ранени. Турските загуби: пленени 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

Общи загуби при боевете за Плевен: руска армия - 38 000 убити, ранени и пленени; турска армия - 15 000 убити и ранени, а 25 000 се предават в плен. Макар и на прекомерно висока цена руските войски постигат стратегическата цел, осигурила им януарското настъпление и победоносното завършване на войната.

Международното обществено мнение е впечатлено както от героизма на руските и румънските воини, така и от военните способности на генерал Едуард Тотлебен и от личните пълководчески качества на Осман паша. По време на неговия кратък руски плен връчената на ген. Ганецки сабя му е върната лично от император Александър II в знак на уважение. Още през следващата 1878 г. Осман паша е назначен за военен министър на Османската империя, която длъжност изпълнява до 1885 г.

/По материали в интернет/

Добави в Facebook



1 коментара

Напиши коментар