Колко овце и потури може да се преброят срещу 300 000 лева? Отговора го знаят единствено във фонда за научни изследвания. Ръководството му е отпуснало солидната сума за проект, който ще изследва брутния вътрешен продукт и стандарта на живот по родните земи от 1500 до 2000 година. “Ще смятат колко потури са ушили дедите ни за султанския аскер и колко овце са остригали”, шегуват се учени, пише “Стандарт”.
Парите ще бъдат усвоени от екип от Софийския университет начело с декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев. &ldquo;Разходите са основно за командировки на колегите, които ще проучват документи в турски архиви&rdquo;, обясни доц. Митев. Той призна, че достъпът до самите архиви е безплатен. &ldquo;В екипа ни са трима османисти и хора от държавния архив. Чисти сме пред себе си. Ще изчакаме обаче как ще приключат скандалите около фонда, преди да подпишем договор&rdquo;, каза още Митев.<br /> <br /> Скандалът с парите за научни изследвания, раздадени у нас на последния конкурс, вече стигна до Брюксел. 1241 учени, подписали се за спирането му, изпратиха подписката си до Еврокомисията. На проблема посвещава страници в последния си брой и авторитетното международно научно списание &ldquo;Нейчър&rdquo;. Това не попречи на шефовете на фонда вече да преведат парите на спечелилите проекти, без да изчакат дори края на одита. Ако сега някой реши да стопира конкурса и да обяви нов, авторските колективи трябва да връщат парите, което ще бъде прецедент у нас. <br /> <br /> Изобилстват случаи, в които проучване, изискващо просто дълъг престой в библиотека, лист и химикалка, печели от 200 бона до половин милион, твърдят учените. Напълно неоправдани от научна гледна точка са десетки заглавия, докато други впечатляват предимно с това, че зад тях стоят хора, близки до шефовете на фонд &ldquo;Научни изследвания&rdquo;. Най-често подобни проекти са представили не университети и институти на БАН, а фирми или консорциуми между тях и научни институти. 16 от компаниите, спечелили конкурса, изобщо нямат научноизследователски потенциал, твърдят от БАН. <br /> <br /> Част от учените, водещи се на заплата в академията или университетите, са кандидатствали с проекти именно чрез тези фирми. Или пък са наети от тях да свършат научната работа, за което големият пай ще отиде у шефовете на фирмата.<br /> <br /> Сред любопитните проекти е например проучване &ldquo;Изследване на отношението на публиката към музейната институция чрез теренни изследвания&rdquo; на &ldquo;АЗАРОФФ&rdquo; ЕООД. То е оценено на 260 000 лева, които ще отидат за &ldquo;анкети и анализ на документи&rdquo;. Ръководител на проекта е Вероника Азарова, която е преподавател в Нов български университет и е участвала с шефа на фонд &ldquo;Научни изследвания&rdquo; проф. Рангел Гюров и в други проекти. Главен асистент Ралица Берберова, работила заедно с Гюров, пък е спечелила 198 000 лева за мониторинг и превенция на екологични бедствия.<br /> <br /> Учудване будят и 220 000 лева, отпуснати на Университета по библиотекознание, за да проучва авторскоправната политика на библиотеките и културните институции. Начело на въпросното изследване стои Таня Тодорова. Самият университет обаче напоследък стана известен с това, че спечели пари за най-висок процент от проектите, с които е кандидатствал, след като Гюров стана доктор на науките в него.<br /> <br /> 150 000 лева са отишли за проект &ldquo;Комплексно подобряване качеството на живота в Република България&rdquo; на Международното висше бизнес училище в Ботевград. Прелюбопитна е и субсидията, която печели &ldquo;Фонд за развитие и реализация на обществения ресурс&rdquo;. Той взема 250 000 лева, за да идентифицира проблема с насилието в нашето общество и ролята на образованието за превенция на агресията. Не е ясно за какво точно ще отидат парите, след като въпросното проучване не изисква нито апаратура, нито консумативи и техника.<br /> <br /> Сред проектите има и такива, които направо &ldquo;избиват рибата&rdquo; с несъответствието между отпуснатата сума и дейността, която ще бъде извършена за тези пари. За 280 000 лева екип начело с доцент Зарко Ждраков ще направи &ldquo;Виртуална изложба &ldquo;Владетелят в българската историческа памет - митология, доктрина, образност&rdquo;. Доцентът е кандидатствал за тези пари от името на Националната художествена академия, но вероятно ключът към субсидията се крие във факта, че той има лекции и в Нов български университет. <br /> <br /> Близо половин милион, по-точно 480 000 лева ще отидат в ръцете на &ldquo;Спейс рисърч&rdquo; и &ldquo;Булкюб&rdquo; за проучване на &ldquo;поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път&rdquo;. Междувременно ръководителят на проекта доц. Валери Голев от СУ се оттегли от него, след като скандалът се развихри. <br /> <br /> Има още много примери, в които преобладава схемата проектите са е печелят от консорциуми от фирми и НБУ, с участието на преподаватели предимно от този университет. От фонд &ldquo;Научни изследвания&rdquo; предложиха на БАН да излъчи екип от учени, които ще получат допълнителни разяснения как точно е станало оценяването на проектите.<br /> &nbsp;