За права над Охридската архиепископия се оказва, че днес спорят македонци и сърби. У нас не се чува нито дума за това, а и не се знае много-много за историята на българската Охридска архиепископия.
В Македония се заговори, че е възможно Македонската православна църква да добави към името си – Охридска патриаршия. По повод информацията за тези намерения отцепникът Йован Вранишковски, обявил се за глава на Православната Охридска архиепископия, която е под юрисдикцията на Сръбската православна църква, изпрати отворено писмо до Църковно-народния събор в Македония /за това пише сръбският вестник “Данас”/. В писмото се оценява, че “целта на тази промяна е да се попречи на вписването на каноничната Православна Охридска архиепископия в регистъра на верските общности в Македония”. Йован твърди още, че отделни епископи от Македонската православна църква са подкрепили промяната на името “под силен натиск от страна на властите” и предупреждава, че тази стъпка “до голяма степен ще затрудни преговорите за признаването на Македонската православна църква”.

Бихме желали само да припомним коя е Охридската архиепископия и кой използва името й днес.
Охридската архиепископия е автокефална (независима) православна църква, приемница на Преславско-Дръстърската патриаршия. Създадена е през 1018 г. от император Василий II и закрита неканонично със султански ферман през 1767 г., като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. С падането на България под византийска власт през 1018 г. с указ на император Василий II от 1019 г. тя е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и седалище на българския патриарх. Независимостта й от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в още два указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите й да са само българи. По-известните от охридските архиепископи са:
Теофилакт Български (Охридски) (ок. 1081/84- ок. 1107/15)
Димитър Хоматиан (1216-1234) - автор на Краткото житие на Климент Охридски, в дарствен надпис на сребърна рамка на икона в църквата „Света Богородица“ се нарича сам "архипастир на българите".
Константин Кавасила (ок. 1250)
Макарий Охридски: Надписът на гръцки в новопостроената църква „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“) в Охрид от 1295 г. го споменава накрая: "...При архиерейството на Макария, всетейши архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България, в г. 6803-1295, индикт 2-и."
Никодим Охридски (споменат 1452)
Прохор Охридски (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547 починал 1550), шири славянската книжнина в Охрид.
Валаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес)
Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата Света София в Охрид построена от Борис I през 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. Последният Охридски архиепископ е Арсений Охридски — до 1767 г., когато Охридската архиепископия се закрива. Оттогава до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград да помолят Високата порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Македонската православна църква /МПЦ/ е неканонична православна църковна организация в Република Македония, самопровъзгласила се за самостоятелна автокефална църква на 17 юли 1964 година в Охрид, в тогавашна Югославия, в разрез с православната църковна йерархия и канони. МПЦ не е призната от никоя друга православна църква.
След Балканската и Междусъюзническата война диоцезите на Българската екзархия във Вардарска Македония попадат в границите на Кралство Сърбия и насилствено са подчинени на Сръбската православна църква. По времето на Втората световна война и особено след навлизането на югославски партизани на територията на Вардарска Македония започва налагането на македонизма, който предвижда създаването на отделни македонски национални институции. Така през 1944 г. в село Врановци, Гостиварско е свикан Инициативен комитет за организиране на Македонска православна църква. На 4 март 1945 г. в Скопие се провежда първият църковно-народен събор, на който е взето решение за възстановяването на Охридската архиепископия, но вече като "национална" Македонска православна църква. След това на 4 октомври 1958 г. в Охрид е свикан втори църковно-народен събор, на който е прието предложението за възстановяване на древната българската Охридска архиепископия, но вече като самостоятелна "национална" Македонска православна църква. През 1966 г. отношенията между СПЦ и самостоятелната Охридска македонска архиепископия (МПЦ) се влошават. Така на 17 юли 1967 година в Охрид е свикан третия църковно-народен събор, на който Македонската православна църква се самопровъзгласява за автокефална в разрез с православната църковна йерархия и канони.

През 2002 г. поредните преговори между СПЦ и нелегитимната МПЦ се провалят, а трима епископи на МПЦ — Йован Велешки (Зоран Вранишковски), Йоаким Велишки и Положки и Марко Дремвишки и Битолски приемат т.нар. Нишко споразумение и образуват Православната охридска архиепископия /ПОА/, начело с епископ Йован. Македонската православна църква къса всякакви връзки с духовенството на ПОА и с поддръжката на държавата пречи на духовници от СПЦ да влизат в Република Македония. Митрополит Йован е осъден на 18 месеца затвор за "поругаване на Македонската православна църква и накърняване на религиозните чувства на местните граждани" чрез разпространяване на църковни календари на СПЦ. Комисията по вероизповеданията в Република Македония отказва да регистрира ПОА, тъй като името ѝ не се различава достатъчно от това на МПЦ. През април 2007 г. Митрополит Йован е пуснат от затвора.

Всъщност накратко казано, православната църква в Македония е в състояние на схизма, тоест тя не е в канонично общение с другите поместни православни църкви. Две църковни формации си оспорват правото да бъдат обявени за канонична македонска православна църква. Едната е Македонска православна църква, поддържана от македонските светски власти като национална църква. Другата е Православната Охридската архиепископия, поддържана от Сръбската православна църква и преследвана от правителството в Македония като "предател" на националните интереси. И двете църкви в Македония все още не са признати от другите поместни православни църкви. /БЛИЦ