Ако не можеш да изкараш затвора, недей да правиш престъплението

София, България 17 Ноем. 2012, 13:50 10692 прочита 0 коментара

Дами и господа, днес в разговора и тази седмица отново се върна темата, повдигната във връзка с прословутото решение на Европейския съд за правата на човека за Тодор Димов-Чакъра. България беше осъдена да плати 100 000 лева, 50 000 евро, заради полицейската операция при него.

Позволявам си да ви припомня тази тема, защото очевидно и днес в предаването беше поставена от депутатите на БСП като критика срещу кабинета и лично към Бойко Борисов. Очевидно темата е важна. На 5 юли 2001 година Тодор Димов-Чакъра е осъден на 6 месеца затвор за отдаване на къщата си за развратни действия. Присъдата му влиза в сила на 21 октомври 2003 година. Малко по-късно, при опит на органите да го отведат за изпълнение на наказанието, за излежаване на присъдата, той открива стрелба по служителите на МВР. След дълго обсаждане той е убит след престрелка или може би самоубит. Част от изводите са такива, че е взривил сам гранатата. Близките му завеждат дело в Европейския съд за правата на човека. Това дело, както казахме, решението на Европейския съд излезе по него и казва: да, България дължи 100 000 лева на неговите наследници, защото правото на живот е превишено при него, операцията е прекомерна, силна. Всеки, който иска, може да се запознае с решението, то е на интернет страницата на съда. Михаил Екимджиев, адвокат на семейството на Тодор Димов-Чакъра, казва: «Ако има прокуратура в България, след това решение на Страсбург трябва веднага да започне разследване срещу Бойко Борисов». В списание «Правен свят» от 6 ноември т.г. Защо трябва според него да започне разследване срещу Бойко Борисов? Защото той пристига от София вечерта след обсадата, след като вече той не се предава, а стрелбите вървят, да ръководи операцията. В решението на съда това е съобщено, няма обвинение към Бойко Борисов, няма коментар на него. Съобщено е, разказва се хронологията на действията на органите на реда, на оказаната съпротива от страна на Чакъра. Споменат е и главният секретар на министерството, който отива да ръководи операцията. Светослав Малинов, евродепутат и заместник-председател на ДСБ: «Премиерът Бойко Борисов трябва да подаде оставка заради присъдата на Страсбург по случая Тодор Димов-Чакъра. Той няма моралното право да участва следващата седмица на заседанието на Европейския съвет, редом до премиерите на останалите страни членки на Европейския съюз» - пресконференция на ДСБ от 12 ноември 2012 година, във връзка отново с това решение. Току-що и в студиото ни депутат от БСП заяви същото. Дами и господа, нека да ви припомня историята, преди да я коментираме. На 10 декември 2003 година двама полицаи отиват в дома му край Харманли, за да го отведат за излежаване на присъдата. Той посреща униформените с откоси от «Калашников» и се барикадира в къщата. Не спира канонадата и когато на помощ на полицаите пристигат техни колеги и барети. Районът е отцепен, шестима снайперисти са разположени на позиция. В обсадата на къщата се включват 39 полицаи от районното управление в Харманли, 6 от Хасково, 16 от Свиленглад, 30 души от специалния отряд за борба с тероризма, 19 служители на граничната полиция, трима психолози от Института по психология на МВР, а накрая пристига и главният секретар на МВР Бойко Борисов. В 20.30 часа органите на реда изстрелват няколко димки, които трябва да изкарат Чакъра от къщата. Идеята няма успех, лумва пожар на покрива в източната част. В 2.30 ч. през нощта органите на реда започват атака с гранатомети, разбира се, под ръководството на господин Борисов, по решение на полицията, срещу къщата. И на 11 декември сутринта е открит овъгленият труп на Тодор Димов-Чакъра. Това е историята на събитието. Един човек, който трябва да излежи шест месеца присъда; казва, че ще отиде; идват да го вземат, за да го отведат в затвора; барикадира се с оръжие, с пушки, с пистолети и започва истински екшън, който продължава десетки часове. Присъдите на Тодор Димов-Чакъра: 1973 година - осъден за нанасяне на телесни повреди със средна тежест; 1974 година – осъден за формиране на група, която възнамерява да участва в саботаж и се опитва да премине нелегално границата, за кражба на държавно и частно имущество и моторно превозно средство, както и за незаконно притежание на оръжие и боеприпаси; 1983 година – осъден за нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице във връзка с изпълнението на неговите задължения, осъден за кражба на 53 агнета; 1990 година – осъден за опит за незаконно изнасяне на ценности; 1998 година – осъден за кражба на 2 агнета и незаконно притежание на оръжие; и последнат присъда – за предоставяне на къща за публичен дом. Това са присъдите на Тодор Димов-Чакъра през цялото това време. И ето коментара на Бойко Борисов, главен секретар на МВР: «Реших, че няма да рискувам повече живота на хората си, съгласувах всички действия с премиера Симеон Сакскобургготски, с вътрешния министър Георги Петканов и използвахме необходимите взривни вещества». Изявление от 12 декември 2003 година, веднага след случката. Започва разследване, което е прекратено окончателно през 2005 година – разследване за това дали полицията е реагирала правилно, дали е превишила правомощията, операцията нормално ли е проведена. Приключено е, защото не е установена категорична причина за смъртта на Тодор Димов-Чакъра. Според Българската окръжна военна прокуратура действията на полицията са изцяло изпълнени с приложимите правила и са единствените възможни при тези обстоятелства. Малко след случая съпругата на Чакъра – Вера, и синовете му - Добромир и Данаил, завеждат дело в Страсбург. На 6 ноември Европейският съд за правата на човека им присъжда общо 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и близо 5000 евро – 4600, за адвокатите им. Според Европейския съд е отнето правото на живот на Чакъра, но не уважава желанието на семейството за обезщетение за щетите по къщата. Както добре знаете, а може би не знаете, те се съдят не толкова за правото на живот, а за пари. Те искат пари за къщата и за смъртта на своя баща и съпруг; искат и други обезщетения. Европейският съд не ги уважава. Единствено в частта за отнетото право на живот. Понеже говорим за такива случаи, аз много рядко се позволявам да взимам лична позиция, но така се случи, че познавах Чакъра. Във втората или третата си присъда ние лежахме заедно в старозагорския затвор. Преди това той беше политически. Втората му присъда всъщност е за съпротива срещу комунистическата власт и затова беше изпратен при нас, политическите затворници. Моето впечатление от него е за един малко по-дръпнат и серт, но изключително честен и принципен човек. Не беше шпионин, което за затворниците е важно, не е доносник на властта, не ходи да те пее. Беше коректен, беше сериозен. Не мога да кажа лоша дума за него. Разбира се, негово решение е да тръгне по този път, по който е вървял. Всичките тези присъди, ако през комунизма е имало политически и е бил нарочен, виждаме, че и след демокрацията той продължава да се занимава с такива неща. Не го коментирам, това е негов избор. На английски има една пословица: «Ако не можеш да изкараш затвора, недей да правиш престъплението». След като е решил да се занимава с това, трябва да понесе и последствията. Защото е лесно да направиш избор, трудно е да живееш с последствията от избора. Това е номерът. Като ми каже някой: ама трябва да направиш избор в живота. Никакъв проблем. След избора какво правиш? Трябва да понесеш и тези шест месеца затвор. И тук съм особено учуден, защото това е човек, който е изкарал години в затворите. Само с нас лежа две-три години, доколкото си спомням, да се притесни за шест месеца! Те са ей така за него. Очевидно нещо е станало, очевидно психически не е издържал. Да се барикадираш и да стреляш по полицаи, да рискуваш живота си, да се опитваш да убиеш полицаи, при положение, че наистина след четири месеца си излязъл, за мен е необяснимо. Според мен той наистина в този момент не е издържал психически. Но когато един човек се барикадира в къща и започне да стреля срещу полицията, слава Богу, че тази къща е в края на града, той няма и документ за нея, затова не им я плащат, тя е незаконна, и започва да стреля, и започва да застрашава живота на околните, ако беше в центъра на Харманли, щеше да бъде страшно и за съседите, и за цивилните граждани, добре че в случая са само полицейскти части, какво очаква точно този човек? Да му дадат награда, похвална грамота? Когато изкараш пушките и стреляш срещу властта, смяташ, че те няма да стрелят срещу теб, няма да се опитат да влязат? Европейският съд за човешките права сигурно е открил в своето решение, не го оспорвам, нарушение на процедурата. Но изходът от това нещо е повече от ясен. Днес да чуя ДСБ и БСП, които тогава мълчаха, да говорят по тази тема и да искат оставкатат, защото някакъв чиновник някакъв в Брюксел казал, че по процедура и точка, алинея, било нарушено правилото, и да изкарват министър-председателя на България в онзи момент, когато е главен секретар и заявява, че брани живота на полицаите, по тях стрелят с пушка, и заявява, че няма да допусне да загине полицейски служител, и че ще влязат в тази къща ако трябва с гранатомети, след като той не иска да се предаде, днес да ми кажат, че това е грешка и че за това трябва да си подаде оставката! А според мен трябва да получи награда. Това, че България ще плати тези обезщетения, е най-малката глоба, която получаваме. Ако погледнете решенията на същия този съд заради забавяне на прокурори, за непроизнасяне на присъди, заради отказ от правосъдие в странат, в милиони сме загубили. И мога да ви ги покажа през мандатите. Днес да се опитват да представят Бойко Борисов за най-голям враг на страната – човекът, който е отишъл и е рискувал живота си заедно с полицаите до него. Можеше да си седи в кабинета като Петканов, можеше да си седи като онзи, спомняте ли си за един министър на вътрешните работи по времето на първите мандати на БСП, който го хванаха с манекенки в бара, докато застрелваха барети в «Бели брези»? И днес да чувам от тези лицемери критика за една полицейска операция, която, пак казвам, е срещу човек с десет присъди, очевидно психически неиздържал, нападащ полицията, само защото чиновникът в Брюксел им е дал повод да го коментират, да изопачават решнието на съда. Никъде въре няма нито дума, нито текст, нито ред, специално го прочетох, а журналистите го предават половинчато, ми е, меко казано, лицемерно и фалшиво. Не е моя работа да се занимавам със съдебни дела. Вероятно Министерски съвет, Бойко Борисов, роднините на Чакъра, Екимджиев и другите имат достатъчно връзки и юридически познания, кантори адвокати, да си гледат делата както искат. Познавах Чакъра лично, както казвам. Съжалявам, че този човек не е сред нас. Но пътят е негов, той го е избрал и го е приключил по начин, който не е изненада. Давам ви два примера. На 5 октомври тази година полицията в израелски град застрелва американски гражданин, който преди това открива огън по униформените, които преговарят с него да се предаде, на място, безапелационно. През 2005 година ви напомням, че на станция на метрото в Лондон при опит да избяга от полицаите, със 7 куршума в главата и един в рамото е убит бразилецът Жан Шалдеменезис, който дори не е виновен. Заради упрахата от терористични акции, заради атентатите в метрото, които си спомняте, те убиха напълно случаен човек. Да, за съжаление, такива неща се случват. Не трябва да ги има, но в едни от най-развитите страни това се случва също. Извинявайте много, просто не мога да приема позицията днес, че това е повод за политически дивиденти. И жалко за българската политическа класа, жалко е за Светослав Малинов, който не знам какво е правил 2003-та, нито пък си спомням какво е правил 1993-та, защото ми писна от такива правозащитници и борци за човешки права, дето кандидатстваха в БКП, а ходеха да докладват на гражданите. Те са най-изявените демократи и герои. На мен малко до гуша взе да ми идва тая история. И днес развяват знамето на човешките права и свободи и защитават моите права. Не, мерси. Всеки, който посегне на български полицай, трябва да знае, че ще получи отговор. И аз съм първият, който ще подкрепи полицаите, защото знам колко от тях са убити, застреляни, колко сираци има, в изпълнение на служебния си дълг. Никъде по света никой не си го позволява. Българският офицер, дали е полицай или военен, и българският пагон трябва да внушава респект. Който желае да се опълчи срещу него, трябва да е готов да плати цената. Точно така казват англичаните. Емил КОШЛУКОВ