На 15 ноември 1971 г. в Москва умира легендарният съветски разузнавач полковник Рудолф Абел, чието истинско име е Уилям Генрихович Фишер. Именно той е изваден от американски затвор и разменен през 1962 г. срещу пилота на сваления над СССР американски шпионски самолет U-2 Франсис Пауърс.
<strong>Уилям Фишер</strong> е роден е в германо-руско семейство на 11 юли 1903 в Нюкасъл на Тайн, Великобритания. Родителите му емигрират от Русия през 1901 г., след като царските тайни служби влизат в дирите на тяхната революционна дейност.<br /> <br /> Уилям от дете добре знае какво иска от живота и че трябва да си пробива път в него не с мускули, а със знания и интелект. Още на 16 г. постъпва като студент в Лондонския университет.<br /> <br /> Семейството се завръща в Русия през 1921 г., получавайки съветско гражданство. Бащата Генрих Фишер постъпва на работа в централата на Коминтерна. Младият Уилям също става преводач в международния отдел на Изпълнителния комитет на Коминтерна.<br /> <br /> През 1927 г. той постъпва на работа във външното разузнаване на Съветския съюз и заминава за чужбина отначало като радист. Работи последователно в няколко европейски страни и изпълнява брилянтно поставените задачи. По това време в СССР започват масови репресии на ръководни кадри, включително и в разузнаването. През 1938 г. Фишер е уволнен.<br /> <br /> Руски изследователи на разузнаването припомнят, че Фишер е работил няколко години под ръководството на Александър Орлов (Фелдбин). През 1938 г., като резидент на съветското разузнаване в Испания, е извикан за инструктаж в Москва. Той обаче се досеща, че го чакат подземията на &bdquo;Лубянка&rdquo; и вместо да се върне в СССР, заминава за САЩ, но не издава никого. Дезертьорството на Орлов хвърля сянка на недоверие върху Фишер и предопределя уволнението му.<br /> <br /> Още в началото на Втората световна война Уилям е мобилизиран и е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период той се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.<br /> <br /> Житейският път на <strong>Рудолф Абел </strong>също не е осеян с рози. Той е роден на 23 септември 1900 г. в Рига в семейство на чистачи. През 1914 г. работи като куриер в Рига, а през 1915 г. той се премества в Петроград.<br /> <br /> От началото на революцията Абел участва в битки с белогвардейците на реките Волга и Кама. След края на войната преминава курсове за радиооператори във военноморската база в Кронщадт. Той обаче е най-ценен с това, че владее перфектно немски, английски и френски език. При това има изключителна памет.<br /> <br /> През юли 1926 г. Рудолф Абел е изпратен в Пекин, където работи като радиооператор към съветското посолство до скъсването на дипломатическите отношения с Китай през 1929. Още докато е в чужбина, през 1927 г. постъпва във външния отдел на ОГПУ (разузнаване) като шифровчик.<br /> <br /> След завръщането си от Пекин, Абел още същата година е изпратен да работи нелегално зад граница. В личните му документите от този период е казано накратко: &quot;Назначен за комисар в ОГПУ и е в дългосрочно пътуване до различни страни.&quot; Връща се в Москва през есента на 1936 г.<br /> <br /> По-големия брат на Рудолф като началник на Политическия отдел на Балтийско корабоплаване през 1937 г. е арестуван за &quot;участие в заговор и шпионаж&quot;. И скоро Абел е освободен от органите. Едва през септември 1941 г. е възстановен на работа и е изпратен в разузнавателно-диверсионна група в тила на германците. Тук той се събира с Уилям Фишер. Завръща се у дома чак след победата през 1945 година.<br /> <br /> След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним &bdquo;Марк&rdquo;, но първоначално през 1948 г. като литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден &quot;Червено знаме.<br /> <br /> Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо. През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него му дотрябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.<br /> <br /> На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на Рейно Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.<br /> <br /> Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята. Тогава той се сеща, че у него има все още неунищожена шифрограма. Запазва хладнокръвие и най-спокойно моли за разрешение да изтрие боята от палитрата, за да не засъхва в негово отсъствие. После смачканата хартийка с шифрограмата е изхвърлена в тоалетната.<br /> <br /> Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.<br /> <br /> По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.<br /> <br /> Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: &bdquo;Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.&rdquo;<br /> <br /> Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел &bdquo;рядък тип личност&rdquo;. &rdquo;Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в &bdquo;Сънди таймс&rdquo;. А фразата на Дълес за желанието му да има &bdquo;такива трима-четирима души като Абел в Москва&rdquo; става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.<br /> <br /> Докато очаква края на делото и присъдата си, Абел се намира в затвор в Ню Йорк, а по-късно е прехвърлен на Федерална пенитенциарна служба в Атланта.<br /> <br /> В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта &ndash; да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък &ndash; червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.<br /> <br /> На 10 февруари 1962 г. Фишер е разменен за американския пилот Френсис Хари Пауърс, свален край Свердловск на 1.5.1960 г. и осъден за шпионаж, и за арестувания за шпионаж в Източна Германия през 1961 г. американски студент Фредерик Прайор.<br /> <br /> Фишер и Пауърс са разменени точно в 8:52 ч. сутринта берлинско време. Този важен епизод от живота на Фишер/Абел е детайлно показан във филма &bdquo;Мъртъв сезон&rdquo; &ndash; по средата на моста двамата си разменят кратък поглед, преди да се разминат. Малко по-рано, на друг пропускателен пункт в Берлин, властите на ГДР предават на американците студента.<br /> <br /> След завръщането си в СССР Фишер се лекува известно време и после се връща на работа в съветското външно разузнаване, където предава опита си на млади разузнавачи почти до смъртта си. Погребан е в Донските гробища.<br /> <br /> Няколко години след предателството колата на получилия американско гражданство Рейно Хейханен е връхлетяна през нощта на магистралата от огромен камион. Случайно.<br /> <br /> Що се отнася до пилота Френсис Пауърс, той разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. След връщането си в САЩ получава медал от правителството, развежда се, става пилот на граждански вертолет и загива в авиационна катастрофа в Латинска Амурика &ndash; в полет неочаквано му свършило горивото. Също случайно.<br /> <strong><br /> </strong><em>/По материали в интернет/</em><br />