В нощта на 11 срещу 12 ноември 1940 г. се провежда битката при Таранто, при която за първи път в световната история се осъществява удар срещу голямо морско съединение само със силите на палубната авиация. Атаката е проведена от авиацията на Кралския британски флот, а целта ѝ е флотът на Италия, който стои на котва в италианския град Таранто на Средиземно море. Тази битка е началото на края на епохата на тежките кораби с големи оръдия като основна ударна сила на флота и заместването им със самолетоносачи.
<strong>Предисторията</strong><br /> <br /> През втората половина на 1940 г. бойните действия между италианската и британската армия в Северна Африка се ожесточават, като и на двете страни са нужни регулярни доставки на гориво, техника и припаси от континента. Доставките за англичаните са от базите в Гибралтар и Гърция, но мощният италиански флот с присъствието си в Средиземно море ги прави изключително несигурни и рисковани.<br /> <br /> Въпреки няколкото дребни сблъсъка с италианците, инициирани от британския флот, основната част на италианският флот е в базите си и дори само с присъствието си заплашва английските операции по доставките. Затова е взето решение той да бъде ударен в главната си база в град Таранто.<br /> <br /> Операцията е наречена &bdquo;Правосъдие&ldquo; (&bdquo;Judgement&ldquo;) и е основната част от по-голяма операция, известна като &bdquo;Операция MB8&ldquo; (&bdquo;Operation MB8&ldquo;). Тя трябва да осигури безпрепятстваното достигане на няколко морски конвоя с доставки до британските пристанища в Египет и до Гърция, нападната междувременно от Италия.<br /> <br /> За командващ операцията е назначен контраадмирал Артър Лъмли Сейнт-Джордж Листър, чийто флаг е на самолетоносача <em>Иластриъс</em> (HMS Illustrious). Листър има предимството, че добре познава базата в Таранто, тъй като през Първата световна война служи в състава на английска ескадрила, дислоцирана в нея.<br /> <br /> Друго обстоятелство, благоприятстващо успеха, е фактът, че още през 1937 г., когато Италия нахлува в Абисиния (Етиопия), Листър, тогава капитан на самолетоносача <em>Глориъс</em>, на базата на познанията си разработва план за евентуален удар от въздуха срещу Таранто и тренира екипажите си в нощни атаки срещу базата. Когато е назначен за капитан на <em>Иластриъс</em>, той заварва там част от самолетните екипажи на <em>Глориъс</em>, което допълнително го улеснява.<br /> <br /> Бавноходните самолети-торпедоносци <em>Фейри Суордфиш</em> (Fairey Swordfish) развиват максимална скорост от 222 км/час и притежават боен радиус от 880 км. Те са въоръжени със стандартни 450-мм торпеда Марк ХІІ със скорост 27 възела (около 50 км/ч) и дълбочина на потапянето 33 фута (около 10 м). Оборудвани са с нови взриватели &bdquo;Дуплекс&ldquo;, които се активират от магнитното поле на кораба, когато минават под дъното му (което е по-уязвимо от бордовете). Проблемът е, че новите взриватели са много чувствителни и при силно вълнение се активират преждевременно, но англичаните не се опасяват от такова в тихите води на залива на Таранто. (По-късно едно такова торпедо попада у японците, които го разучават, както и цялата атака и прилагат наученото в нападението над американската база в Пърл Харбър).<br /> <br /> По план операцията е предвидена за 21 октомври (денят на битката при Трафалгар), но при окачването на допълнителни горивни резервоари на един от самолетите <em>Фейри Суордфиш</em>, които ще нанасят удара, става авария и в хангара на <em>Иластриъс </em>избухва пожар, при който са унищожени два самолета. Атаката е отложена с десет дни, но на 28 октомври Италия напада Гърция, което налага въздушна охрана на превозваните войски от Египет към Гърция.<br /> <br /> В крайна сметка атаката е планирана за 11 ноември. На 6 ноември британският флот вдига котва и поема в открито море. По пътя той няколкократно се сблъсква с италиански самолети, но английските намерения не са разкрити.<br /> <br /> <strong>Битката</strong><br /> <br /> На 11 ноември сутринта самолет <em>Фейри Фулмар</em> излита от <em>Иластриъс</em> и донася от Малта последните снимки от въздушното разузнаване, на които се виждат пет линейни кораба. В 18 часа <em>Иластриъс</em> се отделя от главните сили, съпровождан от 4 крайцера и 4 ескадрени миноносеца, и се отправя към Таранто. След около час от разузнавателен самолет пристига съобщение, че в базата е пристигнал и шести линеен кораб. Основните сили на италианския флот вече са събрани на едно място.<br /> <br /> Малко преди 21 часа от самолетоносача излита първата вълна <em>Фейри Суордфиш </em>в състав 12 самолета: 6 от тях са въоръжени с торпеда, 4 с бомби и 2 с фугасни и осветителни бомби.<br /> <br /> Втората вълна от 9 броя<em> Суордфиш</em> излита след 50 минути (5 с торпеда, 2 с бомби и 2 с фугасни и осветителни бомби. Един от тях се поврежда по време на предстартовата подготовка и (по изричното настояване на пилота) излита 30 минути по-късно. След малко се завръща самолет от първата вълна, който 40 минути след излитането губи единият си окачен резервоар. Така самолетите от двете вълни, участващи в атаката, остават 20 на брой.<br /> <br /> Италианското разузнаване проспива маневрирането на английските кораби (въздушното разузнаване ги открива късно на следващия ден), а и италианците са спокойни в добре защитената база. Впоследствие се оказва, че много от поръчаните противоторпедни мрежи не са поставени, а голяма част от заградителните аеростати са повредени от скорошна буря. Появата на английските самолети над Таранто е съвсем неочаквана за италианците, но те бързо се окопитват и откриват плътен преграден огън от противовъздушните си оръдия. Въпреки това англичаните атакуват, като основната им цел са линейните кораби.<br /> <br /> Капитан-лейтенант Кенет Уилямсън изстрелва торпедо от дистанция 640 м, което удря линейният кораб <em>Конте ди Кавур</em> в подводната част на левия борд и избухва, убивайки 17 души. Образува се пробойна с размери 12 х 3.25 м. Опитите корабът да бъде спасен са неуспешни и той потъва в 5:45 часа сутринта.<br /> <br /> Линейният кораб <em>Кайо Дуилио</em> също е улучен от едно торпедо, отворило пробойна с размери 11 х 7 м, но екипажът му успява да го спаси, като го засилва към брега, където той засяда. Ремонтът му след атаката трае половин година.<br /> <br /> От двете торпеда изстреляни по <em>Виторио Венето</em> нито едно не попада в целта, затова пък<em> Литорио</em> е улучен почти едновременно от две други в 23:15 часа, а малко по-късно и от трето. Корабът е тежко повреден, но аварийните групи успяват да го спасят на първо време, въпреки че откриват и четвърто невзривило се торпедо под кила, което допълнително усложнява работата им. Литорио, подобно на <em>Кайо Дуилио</em> е засилен към брега, където засяда с носовата си част и това го спасява от сигурно потъване. Впоследствие ремонтът му трае 4 месеца.<br /> <br /> Освен линейните кораби от бомбени попадения са повредени един крайцер и ескадрен миноносец, разрушени са много пристанищни съоръжения. Англичаните губят два самолета и двама убити, освен тях двама от екипажите на свалените самолети са пленени - единият от тях е командирът на първата вълна капитан-лейтенант Кенет Уилямсън, същият, който потопява <em>Конт ди Кавур</em>.<br /> <br /> <strong>Последствията</strong><br /> <br /> Нападението над базата в Таранто се превръща в изключителен успех за британците. Половината от италианските линейни кораби са извадени от строя и минава много време докато се върнат обратно в него. (Потопеният <em>Конт ди Кавур</em>, въпреки че е изваден през 1941 г., така и не успява да се върне в строя до края на войната.) Но по-важно е, че оцелелите кораби са преведени на север, в базата в Неапол, откъдето вече много по-трудно могат да противодействат на английските операции в южното Средиземноморие. Всичко това англичаните постигат само с цената на два загубени самолета.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />