Димитър Иванов: Иван Костов искаше пари от Илия Павлов!

Използвахме СРС-та срещу МВР-шефовете, разкрива сензационно последният шеф на Шести отдел на ДС

София, България 10 Ноем. 2012, 20:04 29941 прочита 0 коментара

Проф. Димитър Иванов е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС. Роден е през 1951 г. в София, завършва история в Софийския университет и Школата на МВР в Симеоново. Има и два доктората – по история и по икономика. Работи в Държавна сигурност от 1976 до 1990 г. От 1991 до 1996 г. е генерален директор и вицепрезидент на "Мултигруп". Председател е на фондация "Арете" и на националния клуб "Стефан Стамболов". Преподава психология на лидерството в УНСС. Той е и сред най-известните собственици на частни колекции у нас. Преди седмица получи голямата литературна награда за публицистика и документалистика “Николай Хайтов” за 2012 г.

Единствено пред “ШОУ” Димитър Иванов разкрива още шокиращи подробности от работата на Шести отдел на Шесто управление на ДС, който е държал под прицел висшите ешелони на властта преди 10 ноември 1989 г. <hr /> - Господин Иванов, нашето интервю преди месец, в което вие казахте, че ДС е използавала СРС-та дори във фамилията на Живков, предизвика небивал интерес. Има ли още мръсни тайни, които криете? Кого още сте следили? - Почти всички бивши министри на МВР, бившите първи и настоящи втори в БКП след Живков се водеха на разработка в нашия отдел и използвахме СРС-та, за да ги наблюдаваме, или както вие се изразявате – да ги... следим. - Всички бивши министри на МВР?! Защо са следени? - Като евентуални противници на Живков! Силовите министри, дори бивши, винаги могат да предизвикат някакъв катаклизъм. На ДОНЧО, както го наричахме, или Дела за оперативно наблюдение, са водени всички лидери на БКП, всички министри на МВР, които са снети. Значи - Вълко Червенков, Антон Югов, Георги Чанков, Руси Христозов, Георги Цанков, Ангел Солаков, Дико Диков и ще много. Отделно – Борис Велчев, Митко Григоров - хора, които са били втори в партията след Живков. За да има спокойствие и сигурност в ръководството на партията, тези хора са наблюдавани. - Знаеше ли Живков, че му пазите спокойствието по този начин? - Не знам дали Живков е давал такава заповед, но на мен заповедта ми идваше от ръководството на МВР, от Григор Шопов - шефът на ДС. Един от моите предшественици като началник на Шести отдел, всъщност първият му началник, ген. Боян Велинов, който беше изключителен екземпляр, екзотична фигура, мъжкар, малко грубоват, но много прецизен и точен, има много скандален епизод с Димитър Стоянов, когато той става шеф на МВР. Показват му работата на Шести отдел и стигат до едно специално табло, на което се довеждат до техническата служба на министерството подслушвателните устройства. Димитър Стоянов гледа на него, а там пише: Чанков, Югов, Ангел Солаков, Георги Цанков, Дико Диков! Изумен, казва на ген. Велинов: “Другарю Велинов, ама това са министри на вътрешните работи!” А Велинов уточнява: “Бивши, другарю министър!” Димитър Стоянов се шашва: “Ами аз, като стана бивш министър...?!” А Велинов, без да му мигне окото, му рекъл: “Ами вие, като станете бивш министър – и вие там!” Димитър Стоянов не обичаше заради тази случка Боян Велинов до края на службата си, но нямаше как... Накрая им махнахме СРС-тата на тези бивши министри и партийни дейци, те станаха над 80-годишни и нямаше никакъв смисъл. А и Живков си отиваше... За какво да ги държим?! - Вие смятате, че сътрудниците на ДС не трябва да се наричат “доносници”. Бихте ли описали как оперативният работник контактуваше с агентите си – има много легенди по този въпрос...? - Агентът беше средство за работата на ДС. Средства са агентите и специалните разузнавателни средства, т.е. подслушването. Агентът е един вид движещо се подслушващо устройство, а СРС-то е стационирано на място електронно подслушващо устройство. Но и в двата случая информацията стига до щатния служител, до оперативния работник и се филтрира от него. Той среща агента и приема писмени или устни сведения от агента. Принципът е, че трябваше да се пише! Те не са виновни горките хора, дето вие ги наричате доносници, че са писали! Това е изискване! В оперативната теория си има основополагащи изисквания. Първо: агентът отразява информацията в писмен вид. Второ: отразява само онази информация, която има оперативна стойност, а не клюки, интриги и каквото му падне. И трето: агентът се подписва накрая с избран от него псевдоним, а не с името си, тъй като тази работа е секретна. От мен като оперативен работник зависи каква информация ще приема от агента. Ние първо се виждаме и той ми разказва. Аз му казвам: “От цялата тази работа мен ме интересува това, това и това! Моля, отрази го!” Взема се един бял лист. Мериш отгоре четири пръста и отляво два пръста и той започва да пише. Написва и се подписва. Аз го взимам и си отивам. Когато се прибера в службата, аз разгръщам сведението и започвам да го оформям по определен начин. Отгоре пиша: управление, отдел, отделение, съобщава агент Максим, приел майор Димитър Иванов на еди-коя си дата, в явочна квартира “Художник”. Сведение относно: това аз го пиша, примерно, Валерия Калчева от в. “ШОУ” и отдолу си остава това, което той е написал. След неговия подпис аз пиша: “Задачи на агент Максим.” И изреждам какви задачи съм му поставил оттук нататък. За да мога като отида на следващата среща, да му кажа: “Слушай, не ми разказвай за тъща си глупости или за началника си какъв мръсник бил, на миналата среща ти имаш поставени задачи – говори ми за това!” Ако тези хора от Комисията по досиетата ги разбират тези работи, те ще видят, че отговорността е на оперативния работник, а не на този, който съобщава. Защото той може да говори всичко. - Как се насочвахте към един или друг евентуален агент? - Вербуваше се на идейно-политическа основа, на основа на зависимост или на компрооснова и на основа на заинтересованост. 90 процента от вербовките бяха на идейно-политическа основа. Идвам при теб, легитимирам се и питам: “Добър ден, имаме нужда от вашата помощ, бихте ли ми помогнали?!” Ти казваш: “Да.” Аз обаче не бързам, пак се срещаме с тебе и си говорим, за да видя какъв ти е акълът все пак, имаш ли качества за тази работа. Ако ти се прибереш вкъщи и разкажеш на махалата, на мъжа си и на децата – какъв агент си ти, за какво ми е този агент?! Като във вица: Всички го знаят Гарабед шпионина, на втория етаж! И да речем след 5-10 срещ, аз, ако преценя, че ти имаш лични качества за сътрудник и в същия момент има по кого да работиш (не се вербова агент въобще, просто за да си имаш агент, това не ти е гадже), тогава те вербувам! На компрооснова се вербуваше, когато държиш човека с някаква негова зависимост или компромат и го подръпваш за шлифера: “Ало, внимавай, че нали знаеш какво имаме за теб!” Между другото, почти всички чужди големи шпиони в социалистическа България, са вербувани на компрооснова! Третият принцип на вербовка – на заинтересованост - идвам и ти плащам - беше малко застъпен, защото нямаше пари за тази работа в Държавна сигурност, а и политиката беше друга. - Много от агентите на ДС, които разкрива Комисията по досиетата, казват, че това не е вярно, има някаква грешка. Възможно ли е това? - Това, дето сега някой казва: “Ама аз не съм бил агент!”, тук съм на страната на Комисията. Всичките тези, които сега ги вадят, са вербувани на идейно-политическа основа. След като има документи, значи е бил сътрудник! В Държавна сигурност не са работили фалшификатори и психопати - да си измислят ситуации! - Добре, а тези, които имат само картончета? - Тези, които имат само картончета, са имали и оперативни материали, които са унищожени! Но агентурни материали никога не са се унищожавали без да остане следа! Системата за регистрация е така направена, че винаги остава следа! Има регистрационен дневник, има картонче образец 4, има картонче образец 6, има лично дело, има и работно дело. Унищожаваш, унищожаваш, но нямаш достъп до картончето, то се държи централно в служба “Архив и картотека”. Но дори да унищожиш и картончето, ако намериш някой недобросъвестен архивар – има регистрационен дневник, от който, за да изчезне едно име, трябва да откъснеш страница! Така че, ако някой има картонче, значи е бил сътрудник на ДС! Въпросът е друг! Смятам, че такова мероприятие като разкриване на досиетата е едно неполезно действие, непатриотично действие. Доньо Донев умря от мъка, след като му разкриха досието! Човек и до ден-днешен ненадминат в световното анимационно кино! Където и да кажеш името му, след него следва България! Какво спечелихме?! Божана Димитрова – едно име-легенда в българското радио! Какво значение има била ли е или не е била агент Божана?! Защо ги обиждаш тези хора, защо ги унищожаваш?... С д-р Петър Дертлиев, с Милан Дренчев, с братята Неврокопски, с д-р Иван Георгиев, председател на Национал-либералната партия съм имал много и дълги разговори. Говорили сме за миналото, за репресиите, на които са били подложени, разсъждавали сме защо се е стигнало дотам. С годините след 10 ноември между нас с бай Петър Дертлиев се създаде другарство и приятелство. Той ми казваше: “Димитре, аз съм повече социалист от тебе, да знаеш! Ти сега се занимаваш с частен бизнес, значи си капиталист! А аз съм противник на капитализма! А виж какво се получи – аз съм десен, ти си ляв!” Тези хора бяха много сериозни, бяха истински лидери! Съжалявам, че Петър Дертлиев не стана първият български демократично избран президент! И това е по вина на моята партия! Изключително мъдър и балансиран човек, който много е изстрадал. Но тези хора никога не си позволиха да кажат: “Ти си мръсник, ти си главорез!”, както скоро заяви по мой адрес по Нова телевизия Петър Москов. Той е внук на Атанас Москов - също несправедливо репресиран човек, който обаче имаше мъдростта, благородството и вътрешната уравновесеност да изживее живота си достойно и никога да не употребява такива думи. - Не можете да преглътнете горчивото хапче, че дори вашата партия се разграничи от ДС след демократичните промени? - Попитах Андрей Луканов през 1991 г., когато излезе от ареста: “Е, как си, добре ли е в ареста?!” “Не, не е добре! Чувстваш се неудобно, нарът твърд, лампата ти свети в очите!” Викам: “Така, така! А можеш ли да обясниш сега защо ни изхвърлихте всички нас, от Държавна сигурност, от обществения живот?” Той ми обясни следното: “Ние с Петър /Младенов – б. а/ преценихме, че да спасиме партията и ръководството, трябва някой да поеме отговорността за това, което е ставало в предишния период. Решихме, че вие сте най-подходящи!” Затова сложихме Наско /Атанас Семерджиев – б. а./ за министър, защото е войник на партията и ще изпълни всичко, което му наредим!” Попитах го: “А нямахте ли чувството, че натоварвате с ваша вина хора, които са били изпълнители на вашите решения?!” А той ми казва: “Е, бяхме сигурни, че вие сте мъжки момчета и ще разберете и ще ни простите!” Това му бяха думите! Луканов се разпореждаше с нас като с някаква собственост! - Какво си казахте, като видяхте преди седмица кои са “извадени” като агенти от Камарата на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/? - Не познавам тези хора. Предполагам, не сте очаквали шефът на КРИБ Оги Донев да излезе като сътрудник на ДС, защото той беше в обкръжението на политическата власт. Беше помощник на Огнян Дойнов, който беше индустриалният корифей на Живковото ръководство; човекът, който лансираше новите идеи. Впрочем той си има своите качества като бизнесмен. Въпросът е, че поради липсата на контрол и поради това, че решаваше с непазарни средства пазарни казуси, стигна дотам. Стана подвластен на хищническите си инстинкти и поради това – опасен за обществото. Примерно цените на лекарствата, които паднаха, когато се освети дейността на Донев и неговите фирми. Държавата свали цените на лекарствата с 25 процента. Предишните 10 години с тези 25 процента отгоре – представи се колко пари са прибрали! Това обяснява откъде са парите да си купуват вестници, да си вдигат билдинги, да се води тоя луксозен, безконтролен живот! Ако Донев не беше направил грешката да купи вестници, и то в съдружие с Любо Павлов, никой нямаше да знае нищо за него! Любчо взриви цялата картина. - И сред първите капиталисти след 1990 г. няма сътрудници на ДС... - В икономиката след 10 ноември се развиха и получиха предимство тези, които мислят най-бързо и най-спекулативно. Които са безогледни, безпринципни. Първите капиталисти след 1990 година болшинството бяха млади момчета и нито един от тях не дойде от стопанския фронт по времето на социализма. Кои бяха в Г-13? - Валентин Моллов, Илия Павлов, Васко Божков, Борислав Дионисиев, Георги Агафонов, Добромир Гущеров, Георги Аврамов, Емил Кюлев... Кой от тях е бил на стопанския фронт по време на социализма? Кой от тях е заемал някаква ръководна длъжност, която да му даде предимство? Кой е бил на ръководна длъжност в партията? - Никой! Никой от тях не е бил свързан с Държавна сигурност. Изключвам, че Вальо Моллов е завършил Школата в Симеоново, но никога не е работил в системата, а Емил Кюлев е бил офицер от МВР, но по криминална линия. Тези момчета и млади мъже са носили в себе си предприемаческия дух и едно голямо желание за забогатяване. Както ми казваше Илия /Павлов – б. а./, докато работех с него: “Ама, как може, ти нямаш никакво отношение към парите?! Аз например, ако имах една стая, пълна с пари, три дни ще стоя вътре – няма да ям, няма да сп, и ще си ги подреждам и ще си ги броя!...” Бях направил една социална програма на “Мултигруп” и всички ми се смееха. Имахме стипендианти, годишно за които давахме 400 000 долара! Имахме студенти както в България, така и в Европа и Америка. Много от тях се върнаха и работиха в групировката. Търпяха ме с тези програми, но през 1995 година Илия вика: “Абе, ти не виждаш ли, че светът и България влизат в криза?! Никакви социални програми, никакви инвестиции, парите се събират и – в швейцарска банка!” Той даваше много пари и за спорта, но постепенно острото чувство на капиталиста – повече да печели и по-малко да харчи – надделя. Но по времето на Костов и Бонев целта беше да се ликвидират онези структури, които не са от техния кръг. Упражниха натиск – полицейски, финансов, барети влизаха по фирмите, правеха обиски с качулки, стресираха служителите! Муравей Радев ги скъса от всякакви възможни проверки! Има достатъчно факти от този период как се опитваха да изземват бизнеса – процентно и цялостно. Правителството на Иван Костов, което провъзгласяваше демокрацията и новия морал, всъщност работеше изключително само за себе си и за своите си партизани. Тогава се получиха големите сблъсъци между новия капитал и новата политика – на полето на капитала. Получи се един порочен кръг. Бизнесмените искаха да участват в политиката, за да си гарантиран неприкосновеността, тъй като политиците, вместо да си гледат политиката, се бяха насочили към капитала и към печалбите! По времето на Иван Костов се оказваше натиск върху икономически групировки за съдружие, за поемане на част от бизнеса им. Така беше и по отношение на “Мултигруп”. Костов натискаше Илия Павлов, срещаше се с него, поставяше му икономически условия! Искаше му пари! А шефът на “Трон” Краси Стойчев беше семеен приятел с Иван Костов. Скоро пред Кеворкян във “Всяка неделя” Юлий Москов разказваше за една среща на Костов с покойния Николай Добрев през януари 1997 г. Никой не обърна внимание каква е била компанията. Кольо е бил сам, а Костов е бил със съпругата си Елена, с Краси Стойчев и неговата съпруга Слава. Всички знаеха, че Костов и Краси са приятели, “Трон” се толерираше отвсякъде, “Мобилтел” не се закачаше. - Предстои в скоро време да бъдат разкрити агентите на ДС сред кредитните милионери. Предстои ли ни да научим нещо потресаващо? - Последните данни на Комисията по досиетата показват, че кредитните милионери са получили 2 трилиона кредити недоминирани лева, които са станали лоши поради това, че не са върнати. Шефът на комисията Евтим Костадинов казва, че всеки десети кредитен милионер е свързан с Държавна сигурност. Но всеки 9 от 10 не са свързани! Но те не обръщат внимание на това прeобладаващо мнозинство от 90 процента, а се захващат за 10-те. И какво се получава? Като обърнем 2 трилиона в днешни лева, стават 2 млрд. лева. Те са раздадени на 10 000 юридически лица. Да приемем, че кредитните милионери са 20 000. От тях 10 процента са свързани с Държавна сигурност, които са получили 200 млн. лв. За тях се вдига невъобразим шум, докато за останалите милиард и 800 млн. лв., които са раздадени на хора, несвързани с Държавна сигурност, се мълчи. Това е ярък пример за тенденциозност! Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА