Българският бизнесмен е жив дявол и почти няма закон, който да не е бил заобиколен. Прословутото въвеждане продуктова такса за залелите България безплатни найлонови торбички и чиято цел бе да ограничи употребата им, вече е безсмислена. Вече има начин, пак да има торбички, но за тях да не се дължи такса.
Единствената разлика на новото изобретение с познатите ни найлонови пликчета е в дръжките - те липсват и очевидно минават в графата необлагаеми. Затова заместват торбичките напълно &ndash; пак са безплатни за купувачите, което означава че са евтини за търговците, вършат същата работа.<br /> <br /> Малкото неудобство, че нямат дръжки е поносимо, при условие, че се използват за кратко, главно за пренасяне на закуски и малки покупки и не увеличават цената на покупките с 35-40 стотинки. Търговците запазват конкурентноспособността си, купувачите не плащат повече-всички са доволни.<br /> <br /> Въпросът обаче е &ndash; законодателят ли не е догледал нещо или в практическото приложение на мярката за ограничаване на синтетичните отпадъци има нещо гнило.Ако просто приемаме закони, които не се изпълняват или лесно се заобикалят, какъв е смисълът да ги правим?<br /> <br /> <strong>Красимир ТОДОРОВ, БЛИЦ</strong><br />