На 30 октомври 1961 г. в 11:32 часа на полигона на съветския арктически остров Нова Земя на височина 4200 метра над терена е взривена бомба с мощност 50 милиона тона тротилов еквивалент.
Светлинното избухване е така ярко, че независимо от плътните облаци е забелязано на отдалечение до 1000 километра. Кълбящата се гигантска гъба се издига на височина 67 км.<br /> <br /> Твърди се, че докато бомбата се спуска с парашут от 10 500 метра до височината на взривяване 4500 м. над морето, за около 4-5 мин. екипажът вече се е отдалелил на достатъчно безопасно разстояние (около 60-70 км.). Дали това наистина е безопасно, може да се съди от факта, че в изоставено селище на острова на 400 км от епицентъра на взрива са разрушени дървените къщи, а каменните остават без покриви, врати и прозорци. След приземяването на самолета по корпуса му се виждат следи от светлинното облъчване. Затова командирът на екипажа на бомбардировача Ту-95 Андрей Дурновцев излита като майор, а каца като подполковник и Герой на Съветския съюз.<br /> <br /> Една от участващите групи в експеримента на разстояние 270 км от центъра на взрива вижда не само ярката светлина през защитните очила, но даже усеща върху тялото си въздействието на светлинния импулс.<br /> <br /> Впоследствие районът на центъра на взрива е огледан и заснет от вертолет. Констатирано е, че повърхността на острова вече е без неравности, разтопена, изметена, издухана, включително и скалите, а снегът е разтопен.<br /> <br /> Мощността на взрива десет пъти превъзхожда сумарната мощност на всички взривни вещества, използавани от всички воюващи страни по време на Втората световна война, включително и атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Този страшен рекорд е фиксиран в &bdquo;Книга с рекордите на Гинес&rdquo;, като се отбелязва, че ударната вълна е обиколила Земното кълбо три пъти със скоростта на звука и първия път това е станало за 36 часа и 27 минути. С отчитане на съвременното развитие на човечеството вероятно този рекорд ще остане ненадминат.<br /> <br /> Първото упоменаване за предстоящия грандиозен взрив се появява на 8 септември 1961 г. на страниците на &bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo;, който възпроизвежда думи на съветския лидер Никита Хрушчов, че СССР вече разполага с 100-мегатонна бомба, на която предстои изпитване.<br /> <br /> Съветските граждани научават за предстоящия експеримент на 17 октомври в първия ден от работата на ХХІІ конгрес на КПСС, когато Хрушчов спира да чете доклада и мимоходом казва, че притежават 100-мегатонна бомба, но ще изпитат 50-мегатонна.<br /> <br /> В света преминава мощна вълна от протести против предстоящото изпитание. Политическият комитет на Генералната асамблея на ООН със 75 гласа &bdquo;за&rdquo;, 10 &bdquo;против&rdquo; и един &bdquo;въздържал се&rdquo; призовава Съветския съюз да се откаже от изпитването на 50-мегатонната бомба. (Против гласува съветският блок и Куба, Мали се въздържа.)<br /> <br /> Но дипломатическият и политическият натиск вече нищо не може да промени &ndash; &bdquo;студената война&rdquo; се развива по свои железни правила. Още повече, че САЩ още в първата половина на 50-те години без всякакви вътрешни терзания са провели няколко мощни термоядрени взрива (1.11.1952 г. &ndash; експеримент &bdquo;Майк&rdquo; с мощност 10 мегатона; серия експерименти през 1954 г.: на 1 март &bdquo;Браво&rdquo; с 14,8 мегатона, на 27 март &ndash; &bdquo;Ромео&rdquo; с 11 мегатона и на 5 май &ndash; &bdquo;Янки&rdquo; с 13,5 мегатона).<br /> <br /> Всъщност тази 50-мегатонна бомба никога не е била оръжие и няма военно значение, защото нейното собствено тегло е над 20 тона и просто няма носител, който да я достави до целта. (Бомбардировачите със сигурност ще бъдат свалени от ПВО.) Този експеримент е акт на еднократна силова демонстрация, съпътствана от конкретни обстоятелства на политическата кухня, част от &bdquo;голяма играта&rdquo; на застрашаване между великите държави. Свръхмощните заряди вече са тотално отречени от съвременните военни доктрини.<br /> <br /> По онова време настъпилото затопляне на отношенията между САЩ и СССР рязко е влошено след сваления шпионски самолет U-2 с Ф. Пауърс над Съветския съюз на 1.5.1960 г. и като следствие е провалена срещата на &bdquo;четиримата големи&rdquo; в Париж. Отменено е и посещението на президента Д. Айзенхауер в Москва. Разгарят се страстите около Куба и възниква &bdquo;Карибската ракетна криза&rdquo;. Неуредиците около Германия и Западен Берлин непрекъснато напомнят за себе си, като на 13.8.1961 г. е издигната Берлинската стена. Безуспешни за преговорите за взаимно съкращаване на въоръженията.<br /> <br /> Междувременно СССР придобива все повече увереност в своите сили: той първи изпитва междуконтинентална балистична ракета, извежда изкуствен спътник около Земята, негов е първият космонавт, създава мощен ядрен потенциал. СССР притежава по това време огромен престиж (особено в страните от Третия свят), затова не отстъпва под натиска на Запада и си позволява сам да предприема активни действия.<br /> <br /> Затова, когато страстите особено се разгорещяват към края на лятото на 1961 г., събитията започват да се развиват по своеобразна силова логика. На 31 август 1961 г. съветското правителство публикува заявление, че се отказва да спазва доброволно приетото задължение за въздържане от изпитания на ядрено оръжие и решава да възобнови тези изпитания. Още на следващия ден на полигона в Семипалатинск (Североизточен Казахстан) прогърмява първия взрив от безпрецедентна серия по количество и разнообразие ядрени заряди.<br /> <br /> Москва сама обявява на света за предстоящото изпитание и даже без прецедент назовава мощността на атомната бомба. Ясно е, че това &bdquo;изтичане на информация&rdquo; отговаря на целите на силовата политическа игра.<br /> <br /> Бомбата е създадена в секретното градче Арзамас-16 край град Саров на около 400 км източно от Москва под ръководството на академик Андрей Сахаров. До последния момент в конструкцията й са правени изменения. Тя е сглобявана в цеха направо на специална железопътна платформа, която след приключване на работата изглежда като обикновен покрит вагон.<br /> <br /> Едновременно с работата над бомбата е подготвян бомбардировачът и е създадена специална парашутна система за бомбата. Тази система за бавно спускане на 20-тонната бомба се оказва уникална и ръководителят на разработката е удостоен с държавна премия. Като гаранция за взривяване само при отваряне на парашута, което ще даде възможност на бомбардировача да се отдалечи, е инсталиран механизъм за време, програмиран да се задейства след периода на планираното плавно падане.<br /> <br /> На необичайна доработка в завода-производител №126 е подложен бомбардировачът Ту-95, който трябва да пусне бомбата. Съвършено нестандартната бомба с дължина около 8 м и диаметър около 2 м не се побира в бомбовия люк. Затова част от тялото е изрязано, монтирани са специален подемен механизъм и устройство за закрепване на бомбата. Въпреки това по време на полета половината от нея стърчи навън. Целият корпус на самолета, даже лопатите на винтовете, са покрити със специална бяла боя, която да го предпази от светлинното излъчване на взрива. Такава боя е нанесена и на корпуса на съпровождащия самолет-лаборатория Ту-16.<br /> <br /> Десетина дни преди експеримента на Нова Земя вагонът с бомбата е композиран в привидно стандартен железопътен състав и с необходимата охрана и минимални спирания потегля към гара Оленя на Колския полуостров. По пътя няколко пъти му е сменян крайният пункт, за да не му се проследи маршрута.<br /> <br /> На гара Оленя бомбата е прехвърлена на тежкотоварен прицеп и под охрана е закарана в специална сграда на летището. След обстоен преглед на състоянието й, тя е приведена в бойно положение.<br /> <br /> Взривът на 50-мегатонната бомба е регистриран дори от сеизмичната апаратура на полигона в Семипалатинск в Казахстан на хиляди километри от полигона. Но в Арзамас-16 разбират веднага за успешния експеримент по прекъсването за около 40 минути на всякаква радиовръзка с района на Колския полуостров поради силното йонизиране на атмосферата в региона.<br /> <br /> Още на следващия ден западните медии съобщават за експеримента и правят осъдителни гневни коментари. От това съветското ръководство прави извод, че политическият ефект е постигнат. Според &bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo; &bdquo;Белият дом характеризира изпитанието като политическа крачка, насочена към разпалване на страх и паника&rdquo;.<br /> След взрива американските експерти веднага отбелязват и оценяват достойнствата в конструкцията на съветската бомба. След като вземат проби от високите слоеве на атмосферата, те са изненадани от малкото радиоактивни продукти във въздуха. Според техния анализ под 2% от енергията на взрива се пада на реакцията за делене, а останалата енергия идва от реакцията на синтез &ndash; следователно това е извънредно &rdquo;чиста&rdquo; бомба.<br /> <br /> Огромната мощност на взрива, от която се пада еквивалент по 10 кг тротил на всеки жител на планетата, неизбежно предизвиква тревога в целия свят: ядреното оръжие заплашва бъдещето на човечеството. Възниква разбирането, че това оръжие трябва да бъде взето под международен контрол, чийто форми трябва да бъдат намерени възможно най-скоро. Действително постепенно са сключени ред споразумения по ограничаване на изпитанията и ядрените оръжия.<br /> <br /> Взривът на 50-мегатонната бомба не довежда до незабавното сключване на московския Договор за забрана на изпитанията на ядрени оръжие в трите среди (земя, въздух и вода). Преговорите продължават още две години, като договорът е подписан чак на 5 август 1963 г. До целта довеждат продължителни и сложни дипломатически усилия. През това време, 1962 и 1963 г., САЩ и СССР извършват над 180 изпитания на ядрено оръжие.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br />