Началникът на щаба на гвардейците подполковник Кънчо Иванов е рапортувал със сабя, вдигната към перото на калпака, на руския президент Владимир Путин и папа Йоан-Павел II, козирувал е на американския президент Джордж Буш и още десетки държавни глави, премиери и посланици.
Той е начело на наш гвардейски взвод и на парад в Париж.
- Г-н подполковник, трудно ли бе да вдигнеш сабята срещу президента на Русия Владимир Путин?
- Не съм перде, но не съм и гипс. Тръпката я има. Всичко ти се свива. Сякаш се явяваш на изпит на живота си. За секунди си насаме с един от най-силните мъже на планетата със сабя в ръка. Нищо не мисля. Ако мислиш, ще сбъркаш рапорта. Има един микрофон пред мен и една дузина прожектори. Предстартовата треска е голяма. Знаеш, че те гледат хиляди очи отстрани. Поглед, стъпка, всичко идва на мястото от само себе си. Грешките са недопустими.
- А с президента на САЩ как беше? Нали и срещу Джордж Буш си вдигал гвардейската сабя?
- При него ми я взеха и рапортувах без сабята, козирувах. И гвардейците бяха без ножове на карабините. Но никой не забеляза. Американците си имат свои мерки за сигурност. Иначе беше същото - нервно е, отговорно - та този човек командва света!
- От посрещането на папа Йоан-Павел II какво си запомнил?
- Суматоха. На папата направихме една по-ниска трибуна за качване с количка. Пак се стяга гърлото.
Срещу теб е наместникът на Господ
- Нещо друго не ти ли казаха тези високи гости?
- При Буш протоколът е железен. Путин по-късно ме срещна в НДК, когато му правехме шпалир, и ме поздрави: „Молодец! Хорошо!”.
- От кого си научил гвардейския занаят?
- От Милчо Иванов и от Димчо Димов. Няма учебник, откъдето да я учиш тази наука. Крадеш и доразвиваш. Това е.
- С какво си ги запомнил двамата?
- Милчо Иванов, като командваше на Борис Елцин, сякаш бе взел допинг. После някои казаха, че глътнал триста грама водка, за да не му трепери сабята. По-хубав рапорт от неговия не бях и не съм чувал и виждал!
Димчо Димов е строевак от главата до петите. Той вкарваше сабята в канията от вътрешната страна. Всеки с номера си.
- Вече си подполковник, началник на щаб на Националната гвардейска част. Още ли вдигаш сабята?
- Само при много важни случаи. Командвам повече зари и паради.
- Кой беше последният ти случай?
- Смяната на президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев.
- Перата на гвардейците орлови ли са или ги вземате от пауните в зоологическата градина?
- Орлите са в Червената книга. Пауновите пера се огъват. Нашите са щъркелови.
- Живо ли е гвардейското шоу „Искри”? Да кажем на хората, че това е церемония, в която гвардейците правят движения с карабините и ножовете. Демонстрира се на големи празници.
- Спектакълът „Искри” се обновява. За всеки Гергьовден има нова разработка. Нашите гвардейци правят бойни движения с бойни карабини и ножове. Докато американците, например, жонглират с пластмасови пушки. Това е лесно.
- Преди няколко години с тридесетина гвардейци беше на парад в Париж. С какво ще запомниш маршът по Шанз-Елизе?
- Сякаш тъпчехме история. По местата, където са тичали героите от „Парижката Света Богородица”... Марширувахме два километра по прочутата Шанз-Елизе. Гледаха ни милиони. Отстрани на улицата имаше трибуни с хора, които ставаха и се получаваше нещо като мексиканска вълна. Видяхме и нощен Париж – направихме две нощни тренировки. Сега още пазя ботушите и кубинките от парижкия парад. Не смея, дето се казва, да изтупам праха от тях. Страшно нещо!
- Да не би да ви заведоха в "Мулен Руж" ?
- О,
всички гвардейци бяхме в „Лидо”
Ошашавиха ни с танци, подвижни сцени, прелитащи самолети. Но за мен най-неочакваното бе, че една красива жена се хвърли на врата ми. Чудо - бившата ни лавкаджийка в гвардейската част. Преди години заминала за Испания, забогатяла, с приятеля си празнуваше рожден ден в Париж. Познала ме.
- От парада какво най-много те впечатли?
- Конната гвардия на Франция. Всеки гвардеец има по три коня. Правят им прически, гиздят ги. Красива работа! И ние сме имали някога гвардейци на коне. Някога!...
- Няма как да минем без този въпрос. Знам, че не си вдигал сабята срещу премиера Бойко Борисов, но с него редовно се срещате на футболния терен...
- Имаме около двеста мача един срещу друг.
И той ни бие, но и те ядат гвардейски бой понякога
- Откога датира съперничеството ви във футбола?
- От години. За първи път май се срещнахме на стадион „Академик”.
- Кога бе последната ви среща на терена? И премиерът е здрав футболист, но и ти си от троянски кремък.
- Оня ден. Паднахме 10 на 9 от ФК „Бистрица”. Май двамата се пазим през целия мач. Тръгне ли той, няма спиране.
- Гвардейски ли са още мерките ти като подполковник?
- 1,83 висок, 82 кг. Не съм мръднал от лейтенант.
Едно интервю на Красен БУЧКОВ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
