21 октомври, 23:03

Синът на Стефан Воронов: Най-добрият приятел на баща ми се ожени за мама след смъртта му

Певецът се майтапел преди кончината си: "Ще си взема един душ, че като ни копаят, да сме чистички"
прочитания: 5321 | коментари: 3
София, България
Щастливото семейство през 1971 г. (Снимка: Личен архив)

Стефан Воронов загива в съня си на 6 септември 1974 г. Само на 29 години. Поколенията са го запомнили най-вече с естрадните му хитове "Суранайка", "Стрели", "Дама пика", "Краят на всяка игра", "Урок по танци" и др., които е записвал паралелно с участията си в театъра като актьор. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. След гастрол на трупата му в Братислава и във Виена, микробусчето, в което са пътували, се блъска на входа на София в спрял самосвал. Младият актьор и певец дори не усеща края си, защото е заспал дълбоко. Той оставя млада вдовица - красивата актриса от Младежкия театър Маргарита Пехливанова, от която има единствен син. Воронов-младши има и полубрат от втория брак на майка си с актьора Васил Бъчваров-Бъчи. Единствено пред „ШОУ” Александър Воронов разказа уникални спомени за своя баща.


- На 6 септември т. г. се навършиха 38 години от смъртта на баща ти Стефан Воронов. Ти си бил едва на три годинки и половина, когато татко ти загива в нелепата катастрофа. Как разбра и възприе новината за неговата смърт, въобще толкова малък съзнавал ли си, че губиш единия си родител завинаги?
- Дълго време криеха от мен, казаха ми, че той е на турне, че е в чужбина, че ще се прибере по-късно... Но помня, че ме бяха оставили при Мария Никоевска, тя също е актриса от Младежкия театър. Аз бях в детската стая при дъщеря й и зорлем се опитваха да ни сложат да спим. Помня плач, викове - беше някаква страхотна суматоха. И после, след като споделих този спомен с майка ми, тя ми каза, че всъщност това е била вечерта от катастрофата с баща ми, когато са се обадили и са й казали.

Чувал съм от разкази на негови колеги, както и от моя кръстник Милчо Червенков (актьор от Младежкия театър, Бог да го прости, той миналата година почина), който е пътувал зад него. Той оцелява и се отървава само със счупено коляно. Баща ми бил задрямал, бил е абсолютно отпуснат. Катастрофата става на „Божурище”. Изведнъж от тъмницата изскача един спрял насред пътя самосвал. Шофьорът, прекалено изморен, го вижда в последния момент, извърта волана и ударът попада точно при баща ми и режисьора Гриша Михайлов. Всъщност само те двамата загиват. Останалите в буса са с най-различни наранявания, но оцеляват.

- В онези години се тиражира версията, че на Стефан Воронов му е било писано да умре млад, защото на два пъти се разминава със смъртта. Първия път, когато е трябвало да лети с Паша Христова в изгорелия самолет, а втория – когато разбира за случилото се с нея, катастрофира, бързайки към болницата, за да я види. Майка ти разказвала ли ти е за тези обстоятелства и може би явни поличби?
- Може би по-късно е започнало да се тълкува по този начин, но той наистина на два пъти се разминава. Всъщност самолетната катастрофа с Паша Христова е най-сериозното негово разминаване със смъртта. Даже по ирония на съдбата той е погребан пред нейния гроб, всъщност техните гробове са един до друг.

Доколкото знам аз, тогава директорът на театъра не му разрешава да пътува на въпросното турне, в което участва и Паша Христова. Става катастрофата със самолета и баща ми тръгва към болницата, където карат жертвите на катастрофата.

И по пътя се забиват в някакъв стълб

или лампа, зарязват колата и продължават тичешком към болницата. Чувал съм и разкази на негови колеги от Младежкия театър. Татко е обичал „черния” хумор. С другия загинал в катастрофата с буса - режисьора Гриша Михайлов, са били големи приятели, доколкото знам са били и в една стая на въпросното последно турне. И, напускайки хотела, баща ми е бил доста суетен - винаги държал да изглежда добре, се е забавил. Тогава Гришата му казал: „Айде, бе, Стефане, къде се бавиш толкова?!”, а баща ми му отговорил през смях: „Да си взема един душ бе, Гриша, че като ни копаят, да сме чистички”. Обаче за съжаление и двамата не се прибират...

- Ти самият присъства ли на погребението му?
- Мен тогава не са ме водили на погребението. Не са ми казвали, че е мъртъв чак докато тръгна на училище.
Татко е погребан в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Тогава само там са разрешили. Стефан

Воронов е погребан в мускетарския си костюм на Д’Артанян от спектакъла „Тримата мускетари”

- За известно време си останал единственият мъж в семейството, чувстваше ли по-голямата отговорност?
- Майка ми се омъжи за втори път през 1977 г. - три години след смъртта му, така че не мога да кажа, че съм бил единственият мъж в семейството. Имам и брат от втория брак на майка ми, който е с 9 години по-малък от мен.

- За последно си бил заедно с баща ти на море в Созопол през лятото на 1974 г. Какво помниш оттогава?
- Имам един-единствен реален спомен оттам. В даден момент просто им изчезнах на нашите - бях решил, че ще ходя да гледам как се лови риба. Цупур-цупур на Созопол, та на кея, при рибарите, настава паника, къде е детето, загубихме детето. В един момент баща ми ме вижда как съм седнал на кея, провесил краката над водата и си се забавлявам с рибарите. Той тихо на пръсти зад мен, грабнал ме и така ме намерил. Е - ял съм малко шамари. Същото лято, той знаел перфектно френски, беше малко по малко започнал да ме учи на френски: Bonjour, Bonne nuit... Така и не научих френски до ден-днешен...

- Друг твой спомен датира от завръщането на баща ти от турне в Канада, където ангажиментът му е бил като пантомимист - разкажи повече!
- Понеже последните 2 години от живота си той беше на турне във френска Канада, а от майка си знам, че най-голямото му желание е било да емигрираме цялото семейство. Последния път, в който се е прибрал в България от Канада, й е казал: “Маргарито, тук няма какво повече да стоим, вдигаме се и заминаваме!”. По думите на майка ми той е искал цялото ни семейство да емигрира в Канада. Той е имал прекрасния шанс да бъде поканен от „Роял мим театър” - пантомимен театър в Канада. Баща ми е бил много добър пластичен пантомимист, освен певец и драматичен актьор.

- Все пак голямата слава на баща ти идва като естраден изпълнител. Майка ти - актрисата Маргарита Пехливанова, разказвала ли ти е дали покрай певческите си изяви той е бил обсаждан постоянно от нахални почитателки?
- Да, като всеки известен млад певец, пък той е бил и доста хубав мъж, татко е имал доста почитателки. Причаквали са го пред зала „България”, пред Младежкия театър, пред зала „Универсиада”, въобще навсякъде, където е имал представления и концерти. Той не е обичал многото тълпи и да се шуми около него. Свършва му представлението, тълпата го чака пред входа на театъра на „Дондуков”, той излиза през служебния вход откъм ул. „Малко Търново”, после тихомълком се е прибирал вкъщи.

- Как са се оженили майка ти и баща ти, разкажи повече за тяхната сватба?
- Двамата са се оженили тайно, по дънки, абсолютно импровизирано. Гошо Минчев с една хармоника и на китара е свирил сватбения марш на сватбата им. Майка ми после е стояла „зад гърба” на баба ми от страх, за да може да каже на дядо ми, че са се оженили с баща ми тайно.

- В едно интервю казваш, че от баща си си наследил... ревността. Защо?
- О-о-о, да -

баща ми е бил много ревнив

майка ми такива случки ми е разправяла - скачал е като петле направо! След като е завършила, тя е била разпределена първата година в Благоевградския театър. Репетира някаква пиеса, някакъв неин колега я прегръща и от салона се чува „Хмм... хмм...” - баща ми се е изкашлял. Той не е давал дори да я пипнат с пръст. А когато е снимала филма „Вечен календар”, татко е бил на някакво турне в Съветския съюз. Филмът се е снимал в Брестница или Брестовица, не се сещам точно.

От самолета директно той хваща негов приятел и с една моторетка „Вятка” директно тръгват към селото. Майка ми казва, че там пристигнали едни буквално „негри”, защото имали само бяло около очилата от прашния път и бързането. Във филма участвал актьорът Добромир Манев-Дочо, който тогава бил висок, красавец, снажен, и баща ми бясно ревнувал от него. И веднага решил да упражни контрол, а пък всъщност влюбеният в майка ми бил Илия Добрев, а не Добри Манев. Тогава Илията бил много влюбен в майка ми, а татко така и не разбрал. И чак след години Илия Добрев ми каза: „Баща ти ревнуваше от грешния човек и дотърча веднага на моторетката, гледаше накриво Дочо, а не мене”.

Всъщност татко става актьор постфактум, защото е бил толкова влюбен в майка ми, че е искал да бъде максимално близо до нея и затова кандидатства във ВИТИЗ. Бил е млада естрадна звезда вече, когато влиза във ВИТИЗ тепърва, само и само да бъде до нея постоянно.

- Колко години след смъртта на баща ти майка ти се омъжва за нейния колега от Младежкия театър - Васил Бъчваров-Бъчи? Какъв пастрок беше той за теб?
- Те се женят през 1977 г. - три години след смъртта на баща ми. В началото, като всяко дете, по-трудно приемах ситуацията. Васил се стараеше да бъдем повече като приятели, да се разбираме добре най-вече... Нито ми е предлагал да ме осиновява, а и аз си държа на фамилията и името. В последните години станахме доста близки и с него бяхме добри приятели.

Васил Бъчваров и баща ми всъщност са били най-добри приятели много дълго време, до последно... И техни снимки имам, неразделни са били, по турнета все заедно. От него знам, че баща ми е искал и майка ми да пътува с него заедно на последното му турне, преди да загине, въпреки че не е участвала в този спектакъл. Тя обаче е отказала, защото е трябвало да остане вкъщи да ме гледа. Една част от артистите е трябвало да се върнат заради репетиция в друг спектакъл в Младежкия театър и те са се прибрали по-рано със самолета.

И друго интересно нещо - баща ми всъщност не е стоял на мястото, където загива - той се премества на това на неговия приятел Васил Бъчваров, който по-рано е стоял на това място в микробуса, но се е прибрал по-рано със самолета в София. И Васил Бъчваров казваше често: „ Ако бях останал и не се бях върнал със самолета тогава, аз щях да загина там!”.

- В едно интервю първата съпруга на Бъчваров - Грета Ганчева, казва: „Той не е човек и за това същество не иска да си спомням”...
- Спомням си, че

Грета и Васил Бъчваров имаха много конфликтни отношения

и до последно не си говореха. Те много рано са се развели, дъщеря им е била много малка - Мила Кудрина, която сега живее в Русия. За известно време се виждахме, даже Мила идваше у нас и си играехме, но после престана. Дали Грета не я е давала, не знам... Аз съм бил дете и не помня подробности, но знам, че бяха абсолютно изпокарани и не си говореха.

- Васил Бъчваров е починал през януари 2007 г. Майка ти - актрисата Маргарита Пехливанова, как се справя с живота, сама ли е, страда ли, че не е вече на сцената?
- Аз отдавна, вече 20 години живея отделно, брат ми също си има свое семейство. Майка играеше в много представления, озвучаваше много филми, беше една от най-добрите професионалистки в дублажа. Но едно по едно представленията отпаднаха от репертоара и така се случи, че тя остана с едно. И като си остана сама дълго вкъщи, започна да й тежи. Наши близки приятели й протегнаха ръка и я поканиха в Германия, вместо да стои на една пенсия в България. Така тя от това лято живее в Кьолн. Идеята е за постоянно да пребивава там. Каза, че ще идва, когато й е приятно.

- Предвижда ли се за 40-годишнината от смъртта на баща ти по-мащабно възпоменателно мероприятие и кой би поканил да го почете, кои негови колеги и приятели заслужават тази чест?
- За съжаление Гошо Минчев си отиде, а фондацията на името на баща ми не съществува вече като такава. Аз бях почетен член на Управителния съвет на фондацията като син на Стефан Воронов, а в основата като инициатори бяха Стефка Берова и Гошо Минчев. В УС имаше най-различни представители с оглед да има баланс между естрадата, рока, попа, джаза, и актьорското присъствие на Петьо Вучков също. Но нещо те взеха да не се разбират помежду си и в един момент се случи някакво скарване. Направихме три концерта - първия „На Стефан Воронов с любов” в НДК, втория беше „На Бънди с любов” (за Димитър Милев - „Големия Бъндарак” от група „Бъндараците” - б. а.) и третия - “Вечно зелени песни”. И това вече беше финалът, защото фондацията нямаше никакви пари, не се намери и кой да „налее”, а идеята й в най-общи линии беше да намира средства за подпомагане на млади и талантливи хора, в образованието им, да ги „качи” на сцена, така да ги чуят, да ги видят и т. н. За съжаление, като доста начинания през 90-те години, и това не оцеля.

Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ

ОЩЕ ПОКЪРТИТЕЛНИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НО "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 23 ОКТОМВРИ
Добави в Facebook



3 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара