КАЛЕНДАР: На 22.10.1925 г. гръцката армия нахлува в България и окупира 10 села

Така започва граничният конфликт между България и Гърция, останал в историята като &bdquo;Петрички инцидент&rdquo;. Повод за него е престрелка на граничната полоса, започнала на 19 октомври при прохода Демир капия в Беласица планина, в която е убит един гръцки граничар на българска територия.<br /> <br /> Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и 4000 доброволците от ВМРО. За по-добро координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града Йордан Гюрков.<br /> <br /> На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който придобива заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.<br /> <br /> Шеф на българската военна отбрана по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник Минчо Банковски, по това време началник на Седма рилска дивизия.<br /> <br /> Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на доброволци от целия Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско.<br /> <br /> След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, убити мирни хора, отвлечен добитък, разпиляна селскостопанска реколта.<br /> <br /> Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава един или двама убити милиционери и няколко цивилни лица.<br /> <br /> На 29 октомври Съветът на Обществото на народите (предшественик на ООН) назначава международна анкетна комисия с председател английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и членове генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите и пред двете правителства.<br /> <br /> След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента, анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано, гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население, като дължи нужното обезщетение.<br /> <br /> В доклада е записано: <em>&bdquo;Ние вярваме, че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия&ldquo;.</em><br /> <br /> Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България обезщетение на стойност 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер.<br /> <br /> От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Те обаче се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани решават да се самообложат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на всеки килограм тютюн, а служителите дават по една или повече месечна заплата. През есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 г. общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва &quot;22 октомври&quot; - денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.<br /> <br /> На 31 октомври 1937 г. по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, в града е открит паметникът &quot;Загинали за родината&quot;. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />