2 октомври, 07:03

Благородният султан Саладин превзема Йерусалим

прочитания: 1873 | коментари: 1
София, България
Султан Саладин (Салах ад Дин)

На 2 октомври 1187 година последният ръководител на защитата на Йерусалим Балиан Ибелински е принуден да предаде града, след като получава обещанието на сарацинския султан Салах ад Дин (Саладин) сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се оттеглят към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин е изпълнил поетата дума.Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век. Роден е през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит (Северен Ирак) и умира на 4 март 1193 година в Дамаск (Сирия). Остава в историята като предводител на ислямска завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу експанзията на кръстоносните държави в Близкия Изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силният и благороден противник на кръстоносците. Дава фамилното си име на основаната от него династия Аюбиди.

Баща му Нажм ад-Дин Аюб е прогонен от Тикрит и се премества в Мосул. Там е назначен за командващ на крепостта Баалбек от турския управител Имад ад-Дин Зенги, основател на династията на Зенгидите. След смъртта на Зенги, Нажм ад-Дин става управител на Мосул, а Саладин е изпратен да завърши образованието си в Дамаск, където изучва Суни теология. Представен е в двора на емира на Халеб и Дамаск Нур ад-Дин (Нуредин) Зенги, където служат много негови родственици.

Под ръководството на чичо си Ширкух, Саладин завършва военното си обучение във войните с халифата на Фатимидите през 60-те години на XII век. През 1169 г. той е назначен за везир на Египет, където провежда внимателна и добре обмислена политика, която оживява икономиката на Египет, и извършва реформи в армията. Саладин избягва каквито и да е конфликти с Нур ад-Дин, своя формален повелител. Едва след неговата смърт през 1174 г., Саладин приема титлата султан на Египет. Той възстановява сунизма в страната и става основател на династията на Аюбидите. През 1174 г. присъединява Хама и Дамаск, а през 1175 г. и Халеб.

Саладин договаря примирия със Зенгидите и Йерусалимското кралство (лятото на 1175 г.), но е изправен пред заплахата от сектата на асасините, водени от Рашид ад-Дин Синан. Скрити в планините Ал Нусайри, асасините владеят девет крепости, разположени на голяма височина.

Саладин повежда войски в планината през август 1176 г., но се оттегля още същия месец, без да завладее нито една от крепостите. Повечето ислямски историци твърдят, че чичото на Саладин посредничи за мирно споразумение между него и Синан.

След оттеглянето си от планината Ал Нусайри, Саладин се завръща в Дамаск и разпуска сирийските си войски да се приберат по домовете. Той оставя Сирия под управлението на Туран Шах и потегля за Египет само с личните си телохранители. Отсъствал от Кайро близо две години, Саладин започва реорганизация и строителство в страната, и преди всичко отделя внимание на укрепяването на Кайро. Градските стени са поправени и издигнати на височина, започнато е строителството на цитаделата в града.

По негова заповед е изкопан и 85-метровия кладенец „Бир Юсуф“. Най-мащабните работи извън Кайро са големият мост при Гиза, чиято цел е да служи и като външно укрепление при защита от евентуално мавърско нападение.

През ноември 1177 г. Саладин предприема нападение над Палестина - кръстоносците скоро преди това са извършили набег към Дамаск и Саладин осъзнава, че примирието вече не се спазва. Точно по това време кръстоносците изпращат голяма войска да обсади крепостта Харим, северно от Алепо, и по този начин Южна Палестина е останала почти без прикритие. Саладин използва подходящата ситуация и напредва с армията си към град Аскалон, който нарича „годеницата на Сирия“. Хронистът Гийом от Тир отбелязва, че Аюбидската армия наброява 26 000 войници, от които 8000 елитни и 18 000 чернокожи роби-войници от Судан. Армията нахлува в страната, опустошава Рамла и Лод, като достига чак до портите на Йерусалим.

Почти век преди това турските и арабските емирства са силно разединени на политическа и религиозно-идеологическа основа и именно от това се възползват участниците в Първия кръстоносен поход (1095-1099) - франкските барони. Те бързо преодоляват неконсолидаризираната съпротива, превземат града през юли 1099, създавайки Йерусалимското кралство и няколко полуфеодално-полутеократични княжества в Светите за християнството земи.

Именно Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Той повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3-4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, пленен в битката. След тази победа Саладин се отправя към Йерусалим. Превзема го на 2 октомври след 14-дневна обсада.

По време на Третия кръстоносен поход (1189-1182) Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце, германския крал Фридрих І Барбароса и крал Филип II при град Акра. По време на битката Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.

Саладин умира от жълта треска на 4 март 1193 година в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението му - Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.

Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на джамията Омаяад в Дамаск, Сирия. Император Вилхелм II (1859-1941) дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един празен мраморен, и един изработен от дърво, в който се намира тялото на Саладин.

Саладин е кумир на Садам Хюсеин, който, също като него, е роден в Тикрит. По време на управлението на диктатора в Ирак има култ към Саладин.

Персонажът на Саладин фигурира във филма „Небесно царство“ (2005 г., реж. Ридли Скот), а също и в „Арн: Рицарят-тамплиер“ (2007, реж. Петер Флинт), където е представен като мъдър и благороден владетел. В компютърната игра Assassin's Creed уличните глашатаи също споменават името на Саладин. Той присътства в качеството си на един от лидерите в игрите Civilization IV и Medieval II: Total War: Kingdoms, а в играта Age of Empires II има кампания за Саладин.

/По материали в интернет/

Добави в Facebook



1 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара