Стефан Иванов Продев (1927-2001) е писател, есеист и публицист, дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“, а преди това и на предшественика му „Работническо дело“. Бил е и редактор на изданията на БТА „Лик“ и „Паралели”, отговорен секретар на в. "Литературни новини", главен редактор на сп. "София", на вестник "Народна култура" ("Култура"). Председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 - 2000) г. Награден през 2005 г. посмъртно с наградата “Черноризец Храбър”. Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП по време на комунистическия режим в България. Народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990-1997).
<em>Синът на титана на българската журналистика - скулпторът Иван Продев, даде специално за Агенция &ldquo;БЛИЦ&rdquo; интервю за именития си баща. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н Продев, какво още не е казано за баща ви?<br /> </strong>- Баща ми започва работа като младши репортер във в. &ldquo;Труд&rdquo; и главният редактор го изпраща да направи репортаж за кланицата в Орландовци. Дават му едно колело и той се спуска по &ldquo;Волгоград&rdquo; и отива да прави въпросния репортаж. Като пристига в кланицата, остава ужасен. Защото там пишело с огромни букви &ldquo;Народна кланица Антон Югов или Вълко Червенков&rdquo; - не мога да се сетя точно какво е било. Тогава баща ми се връща в редакцията и казва: &ldquo;Какво мога да напиша?!...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Баща ви поживя 10-ина години по времето на демокрацията. Как определяше себе си той тогава?<br /> </strong>- Той винаги се смееше и казваше: &ldquo;Аз съм свободен интелигент&rdquo;. Думата дисидент му беше чужда. Въобще може се каже, че целият му живот е бил живот на един свободен човек. <br /> <br /> <strong>- Казвате, че не е дисидент, но той смени много смело името на &ldquo;Работническо дело&rdquo; на &ldquo;Дума&rdquo;?<br /> </strong>- Да, така е, но той смени не само името, но и цялата политика на вестника. Освен това може да се каже смело, че той спаси новото БСП. Вестникът стигна до тираж милион и половина. Такова нещо в България не е имало! Така беше преди това и с в. &ldquo;Народна култура&rdquo;. Нямаше интелигентен човек в България, който да не чете &ldquo;Народна култура&rdquo;. Както се знае, оттам тръгнаха и Съображенията на Тодор Живков. Оттам тръгна след това и спирането на вестника, после и уволнението на баща ми... И всичко това беше защото той отстояваше едни демократични позиции и едно свободно слово.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли връзка с Людмила Живкова например?<br /> </strong>- Не, не! Той бягаше винаги от подобни кръгове. Не искам да цитирам имена, но ние много добре знаем за тези кръгове, които всяка вечер бяха заедно и които след това се пребоядисаха. Той беше точно обратното. Беше свързан предимно с интелектуалци, много свободно мислещи хора, които бяха проблемни за онова време, с архитекти, с писатели, поети. Разбира се, той се познаваше с много известни личности, но никога не допусна до себе си определени лица от антуража на една партийна клика, която ги обслужваше. Ако баща ми в момента беше жив и неговата прословута рубрика &ldquo;Ние пак сме тук&rdquo; с червените бабички и мобифоните, тези хора щяха да се чувстват ужасно неудобно от неговото перо. Той не можеше да понася полуинтелигентите, ама органически не можеше да ги понася! <br /> <br /> <strong>- От какво всъщност почина баща ви?<br /> </strong>- За съжаление от най-разпространената болест в България &ndash; рак.<br /> <br /> <strong>- Много ли страда, преди да си отиде?<br /> </strong>- Една година. Аз го гледах тогава, майка ми вече беше починала от инфаркт. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли всичкия комфорт в живота си - кола, пари...<br /> </strong>- Не. Но ще ви кажа, че няколко часа преди да почине - това стана в една малка къщичка, която имаме в с. Енчевци до Трявна, ме повика до себе си, хвана ми ръката и каза една фраза, която аз никога няма да забравя и това му беше нещо като изповед. Той ми каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Ванко, синко мой, нищо не ти оставям, извини ме, но оставям нещо, пази го! Оставям ти едно честно име&rdquo;. <br /> </strong></span><br /> И три часа след това почина. Малко хора могат да го кажат това нещо...<br /> <br /> <strong>- Как Стефан Продев реагираше на заплахите за убийство към него? Как ставаха те?<br /> </strong>- Знаете този израз: &ldquo;Осанна, разпни го!&rdquo;... В началото на 90-а, докато той беше, грубо казано, в опозиция, сините, в кавички, го боготворяха. След това той пое и каза: &ldquo;Аз имам една идея и тази идея не мога да я продам! Аз съм ляв и мисля ляво, и живея като ляв човек и т.н.&rdquo;. И вече когато стана главен редактор на &ldquo;Дума&rdquo;, започна да разобличава демагогията в синьото пространство. За съжаление синята идея също беше унищожена от собствените си деца. Ами те половината от тях са деца или роднини на хора от бившето Политбюро! <br /> <br /> Заплахите бяха от рода на телефонни обаждания към майка ми, много пъти. Това говори и какви личности са тези хора &ndash; на много ниско ниво. Веднъж й бяха казали: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Ела да си прибереш трупа на мъжа ти, който е под моста във Владайската река&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Тя ми се обади в стрес, разплакана, и аз започнах после да я търся като луд, защото тогава нямахме джиесеми. <br /> <br /> Другата случка беше, когато моята дъщеричка беше още малка и спеше до прозореца в столовата в дома на майка ми и баща ми. И една вечер едно паве влезна в стаята с все прозореца. Просто щяха да убият детенцето ми! Така че такива простанищи имаше много... Но баща ми и на това гледаше с насмешка. Той каза: &ldquo;Мене Гешев не ме уплаши, та тези ли?&rdquo; Той осъзнаваше, че в обществото ни има много злоба, от нея сега страда цялото ни общество.<br /> <br /> <strong>- Разделил ли е нацията на две според вас, както го обвиняваха?<br /> </strong>- Първо, нацията до 90 година беше едно, а след това реши да се разцепва и разделя. Аз не виждам с какво баща ми е помогнал... Значи той нито на йота не се е променил от това, което е бил. Той винаги заявяваше, че е ляв и дори казваше: &ldquo;Аз не съм член на БКП, аз съм ремсист&rdquo;. В смисъл аз съм идеалист, въпреки че съм на години, но разсъждавам като един млад човек. <br /> <br /> <strong>- Кой беше най-верният му приятел?<br /> </strong>- Той имаше няколко приятели. Единият беше музиковедът Димитър Зенгинов. Това е човек, който е една епоха в българското музикознание, изключителен ерудит, завършил в Чехия. Другият негов голям приятел -също журналист и великолепен планинар, една бохема с невероятно чувство за хумор - Давид Леви. Другият човек беше големият български художник Атанас Пацев, който сега за съжаление е забравен. Също Борис Димовски му беше много близък, Радой Ралин също, Васил Акьов... <br /> <strong><br /> - Я кажете кое беше любимото му питие и ястие?<br /> </strong>- Класическото, което най-много обичаше, са две неща &ndash; шопска салата и сливова ракия, също така сарми от кисело зеле. Умираше за сарми и можеше да изяде една тенджера. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> </strong>