Почина Филимена - вдовицата на Венко Марковски

Тя си отиде на 92 години с думите "Аз не мечтая, а се боря!"

София, България 27 Авг. 2012, 15:09 9378 прочита 0 коментара

Почина Филимена - вдовицата на Венко Марковски

Вдовицата на големия български поет Венко Марковски – Филимена Марковска, е починала на 92-годишна възраст.

"Аз не да мечтая, аз се боря! Домът на поета не е музей, защото аз искам тук да идват поети, да четат техни стихове, както сега аз чета", сподели преди време тя. До последните си дни тя продължавада изследва творчеството на съпруга си, дори да пише на компютър.  Наи-много се ядосваше, когато чуе някой да нарича Венко противоречива личност. "Той никога не е бил противоречив. Противоречива беше властта. Него цял живот го държаха на закачалката. Когато им трябваше, го сваляха оттам. Друг път им бе по-удобно да го закачат", казваше г-жа Марковски. Тя все пак дожива да види след повече от три десетилетия чакане отпечатана прочутата "Кръвта вода не става" на мъжа на, когото посвети живота си - Венко Марковски. Нейни внуци, синове на загиналия й в катастрофа син Миле, са известните Игор и Вени Марковски./БЛИЦ ДОСИЕ: Кой е Венко Марковски, чийто жизнен път сподели споминалата се Филимена  Той е роден през 1915 г. в Скопие. Следва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1941 г. е арестуван заради антифашистката си поема "Бие дванайсет". Първите му, предкомунистически концлагери са "Гонда вода" и "Кръсто поле", по-късно става партизанин, междувременно сътрудничи активно на левия печат. През 48-ма Марковски, който до края на живота си е убеден идеалист-сталинист, влиза в конфликт с Тито, лежи в затвора, а от 56-до до 61-ва е заточен в лагера "Голи оток" - остров в Адриатика, където Тито е пращал вътрешните си политически противници. "Голи оток - островът на смъртта", се нарича непубликуваната още у нас книга на Марковски за страшния концлагер. Тя е издадена само в САЩ. Самият остров - пусто и каменисто място, е избран не от друг, а от известния по-късно сръбски дисидент Милован Джилас за тази човеколюбива цел... Както се казва, който няма грехове, пръв да хвърли камък... През 1965-та Венко Марковски се преселва в България окончателно. Под личното покровителство и по поръчка на Тодор Живков пише книгата "Кръвта вода не става" - отговор на тритомната "История на македонския народ". Това е едно от най-задълбочените изследвания на македонския въпрос. Книгата е написана през 71-ва, издадена е 10 години по-късно, и целият тираж е унищожен на склад, пак по желание на Тодор Живков. "Всъщност Живков използваше Венко Марковски като скрит коз - смята Вени Марковски. - В политическата интрига на сложните отношения между София, Белград и Москва, Венко Марковски беше оръжието, което ту се вадеше, ту се скриваше." Внукът му смята, че внезапното академично звание, дадено на Венко Марковски през 1979 г., както и обявяването на академика за герой на НРБ по-късно, е в отговор на влошените отношения с Югославия. Венко Марковски живя със семейството си във вилите на ЦК в Банкя до края на живота си, под строга охрана. "Чудех се защо го охраняват така добре; но по-късно разбрах, че редица бивши концлагеристи от "Голи оток" загиват при странни обстоятелства" - признава Вени. Другият внук, артистът Игор Марковски, казва за дядо си: "Беше много безкористен човек. Не искаше да купува къща. Не искаше имоти. При него идваха всякакви хора за ходатайство, и той обикновено им помагаше. Няма да забравя как един важен човек от БАН дойде да плаче на дядо за апартамент - имал голямо семейство и т.н. Дядо му помогна - дадоха му петстаен апартамент - е, вярно, не в центъра, а в краен квартал. После оня донесе дамаджана с вино, кълнеше се: - Ще си туря потрета ти на стената, докато съм жив, ще е там. Същият после стана виден политик, шеф в Народното събрание, а скоро след 10 ноември пусна голяма статия срещу вече мъртвия ми дядо. Срещнах го на един коктейл и го попитах: "Как е апартаментът?" Той почервеня и запуфтя, после духна. Да е жив и здрав, няма да му кажа името, но той ще се сети, като прочете това. А и хората ще се сетят."  ЕТО И ЧАСТ ОТ СПОМЕНИТЕ НА САМАТА ФИЛИМЕНА В ЕДНО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ Й ИНТЕРВЮТА  Когато слезнахме в Скопие след убийствата на цялата тази интелигенция българска, Венко е пръв, който ги защитава и стана най-големият враг на УДБА. Не само това. Сърбизъмът, азбуката, езикът, които искаше да го налага Блаже Конески – един сръбски агент, завършил в Сърбия. (Блаже Конески, роден като Благой Конев e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония – бел.ред.). Венко против всичко това трябваше да се бори. След това се бори да освободи, колкото се може повече хора от затворите, които УДБА създаде в Македония и ги освобождаваше, но след това и той сам падна в затвора. 1948-ма година вече ние сме под домашен арест. При нас, който и да дойдеше в къщата след излизането беше арестуван. Под домашен арест Венко беше много болен и в 1949-та година всички ни арестуваха. Децата малки ми бяха. Миле беше на 10-11 години, Сота беше на 4 години, бяха интернирани със свекърва ми. Цялото семейство и всички, които идваха – 24 души бяхме в затвора. Не искам да говоря за затвора, защото това са много тежки спомени, връща се във времето вдовицата на Венко Марковски, пред кореспондент на БГНЕС. До идването на Венко в България (1967 г.) за Македония не се говори. Табу беше въпросът Македония. След идването на Венко се постави въпросът, че Македония е българска. Венко е този, който създаде връщането на въпроса "Македония". Късно, но ние бяхме по затворите там, какво да правим?, отговаря с въпрос тя, запитана не е ли било късно вече да се води този разговор. Марковска е категорична, че човекът, който е проявил разбиране и подкрепил съпруга й е Тодор Живков. О, аз не знам, те се срещаха много, а Тодор Живков е идвал и тука в тази къща и право да ви кажа първият път като дойде вика: "Абе, Венко, тука много ви е хубав въздухът, а аз съм се заврял в Бояна. Я чакай да кажа да се прехвърля и аз в Банкя. И тогава направиха резиденцията, казва тя, отговаряйки на въпроса за какво са си говорили поетът и висшият ръководител на БКП и държавата тогава… Ако не беше дошъл да види тука, той щеше да си остане в Бояна. Ние като дойдохме Банкя наистина беше село. Нямаше нито една асфалтирана улица. Нямаше нищо. Венко като почна първо да създаде някакъв вид на хубав град, който трябва да стане извор на здравето на всички българи в Банкя. Е, идваха всички. И Любомир Левчев, господинът, който сега се прави, че бил много бит по Живково време, а той беше един от доносниците за поетите, отсича Филимена Марковска... Най-често беше въпросът "Македония". Тодор Живков се съгласяваше с всичко, което Венко му кажеше – че в Македония българското население умира, ако не се вземат предварителни мерки. Тогава почнаха да се издават книги, брошури и Венко много му влияеше по отношение на Македония, той много го слушаше. Дали много или така пред него е бил, не зная, дистанцира се леко вдовицата на поета от отношенията между съпруга си и Тодор Живков. Но дъщеря й Султана Марковска се вмъква: Но вземаше и сръбски агенти в дома си (Тодор Живков), което малко ги отдалечи накрая. Прочутият Деян Павлов (професор по марксизъм-ленинизъм, един от идеолозите на заклеймяващ така наречената тогава буржоазна философия, емигрант от Югославия – бел.ред.), уточнява дъщерята. Двете семейства, неговото (на Павлов) и нашето бяха защитени от Тодор Живков. Не мога сега да сложа ръка и да кажа тоя беше неграмотен, селянин, не знам що. Ама селяните са много по-добри, отколкото гражданите, благодарна е Марковска. След 10 ноември двама политици са проявявали интерес към нас, Венко беше починал вече (1988г.) Нашият адвокат, който стана и министър -председател Димитър Попов и президентът Петър Стоянов, който е клекнал на колене пред мене да моли да не напускаме България, защото в България по патриотизъм може да се мери само с Венко Марковски... Еренбург пише, че Венко Марковски е Ломоносов в българската литература, а това е страшно хубаво мнение. Представете си Ломоносов и Венко. Петър Стоянов поиска да ни се остави къщата за вечни времена, направи го и писмено, не устно... писмено го дава, но като се смениха обстоятелствата и се почнаха пак гонитби, не знам що и... един цял куп архива имам с най – различни молби и не знам какво ще стане, споделя тревогата си Филимена Марковска. Имайте предвид тука не е пипнато нищо, както по време на Венко Марковски. На тая маса той твореше, той нямаше кабинет свой тука... сега му е само маската, после трябва да я снимате. Това е последното негово желание - да се запази неговия мозък и професорът, който му направи аутопсията каза, че в неговия живот не е видял такъв мозък като на Венко. Мозъкът му бил до самите вежди. Професорът казваше "като че ли тоя мозък е творял поезия, който имал на челото". А пък за сърцето той каза, че е имал три аорти. Така че третата аорта му е била само за неговата литература. А Венко си искаше мозъка и сърцето му да си останат на земята, защото казваше: всички живеят на земята, под земята никой не живее, ако не си оставил нещо, което ще бъде в ръцете на хората. (Мозъкът и сърцето на Венко Марковски се съхраняват в НИМ – бел.ред.).