Таня Масалитинова: Зарязах мъжа си на 50 заради детската ми любов, после щях да се самоубия!

<em>На 2 септември именитата актриса ще навърши 91 години. По този повод Масалитинова направи пред &ldquo;ШОУ&rdquo; уникална изповед &ndash; разказа истината за своите мъже и разкри шокиращи тайни от своя живот.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Когато сте били на 50 години, вие сте се развели, омъжили сте се повторно за ученическата си любов и сте заминали за Англия! Каква беше тази драматична любовна история?<br /> </strong>- Да, омъжих се повторно за Дик, ученическата ми любов! Беше наистина драматична история!<br /> До 6-и гимназиален клас учих във Френския колеж. Тогава ученичките си мерехме талиите, гладувахме, за да бъдем слаби и хубави. Но се разболях много тежко от жлези. Бях буквално на една крачка от туберкулозата. Спаси ме големият специалист д-р Богданов. Но трябваше да понапълнея. После пак си върнах линията... Майка игуменка, директорката на колежа, посъветвала баба ми, защото мен тя ме отгледа, да ме запишат в училище с по-лека програма. Тогава ме преместиха в частния лицей на г-жа Кузмина. Това беше смесено училище, много престижно - там завърших средно образование. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, понеже бяха свикнали с техните момичета, почти всички момчета взеха да ме ухажват. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Моят Дик беше един от тях <br /> </strong></span><br /> Между нас с Дик се породи една полудетска, полуюношеска любов. Но без никакъв секс, разбира се! <br /> Но ето че, когато бяхме в последния гимназиален клас през 1939 г., обявиха войната. Бащата на Дик работеше в английското посолство като дребен чиновник. Майка му беше французойка от Монпелие. Бяха английски поданици и трябваше да заминат. Дик дойде късно вечерта у нас и каза: &ldquo;Ние заминаваме, германците са прекосили Дунава!&rdquo; А ние бяхме съюзници с Германия. Всеки ден се прощавахме, той седеше у нас до късно. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Бащата на Дик тръгна преди всички с влак, не със самолет, като другите. На границата той изчезна! Това беше голяма тревога за Нина, майка му. Даже цар Борис ІІІ я прие, но казал, че нищо не знае. Не след дълго се разкри, че фактически бащата на Дик е бил резидент на английското разузнаване у нас. Предполагаше се, че е хванат от нашите служби и ликвидиран. Той успял да завербува тук трима души, които увиснаха на въжето. <br /> <br /> През цялото това време Дик ми пращаше от Истанбул много трогателни, много смешни любовни писма. Но баща ми каза: &ldquo;Всички писма от него да бъдат веднага унищожени!&rdquo; Аз обаче ги криех под дюшека - голямото &ldquo;скривалище&rdquo;! Дик после ми показа в Англия моите писма, беше ги запазил... <br /> <br /> <strong>- Вие се срещате пак с Дик. Как се случи това в годините на &ldquo;желязната завеса&rdquo;?<br /> </strong>- Заминах за Англия по линията на есперанто. Много обичах да участвам в есперантския театър. Водеха ни по света. Като папагали накълвавахме текста, важното беше да пътуваме. <br /> <br /> Бях помолила преди това един друг мой съученик, женен във Франция, да ми намери адреса на Дик, ако може. Бях чула, че е женен, има син, някакви слухове... Знаех, че веднага след като са напуснали Истанбул, двамата с брат му са заминали на фронта.<br /> <br /> Пристигнахме в Лондон и помолих човека, който придружаваше нашата група, защото аз не знаех още английски, да позвъни по телефона на Дик. Сигурно е бил &ldquo;кука&rdquo;, но какво да се прави?! Обадил се някакъв женски глас. Той казал, че Таня е в Лондон и иска да види Дик. Дал името на хотела, в който бяхме настанени. Дик се обади още вечерта! Уговорихме се да се видим на другия ден. Като се срещнахме, едва се познахме! Той беше доста едричко момче, а сега пред мен беше един висок, слаб мъж, с чадър на ръката като всички англичани. И той мене трудно ме позна &ndash; <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> бяха минали 30 години <br /> </strong></span><br /> Заведе ме на вечеря. Много приятно прекарахме вечерта. Каза ми: &ldquo;Татко е жив и здрав!&rdquo; Пак се оженил, за някаква рускиня, но от тези, съветските рускини, останала в Англия по време на войната, също Таня се казваше. Беше само няколко години по-голяма от нас. Действително на границата били го арестували нашите служби, но успява да се измъкне по много сложен начин. Наистина е бил резидент на английското разузнаване!<br /> <br /> <strong>- Върна ли се между вас старото чувство?<br /> </strong>- Бяхме на по 50 години, но старото чувство се възвърна! Дик вече се беше разделил с жена си. Започнахме да си кореспондираме. Но нищо не казвах на мъжа си Леонид. След време Дик ми писа да се видим в Югославия. Успях да си издействам командировка на един театрален фестивал в Белград. Видяхме се. Вече изживяхме пълноценно любовта си. На другото лято се видяхме в Любляна. Започна нашата любов! Получавах писма всеки ден от Дик. Обаждаше ми се по телефона в театъра, защото не смееше вкъщи. Всички приятели ме съветваха: &ldquo;Недей да казваш на мъжа си, ще ходиш от време на време и ще се виждате!&rdquo; Но аз си казах: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Да живея в такава лъжа? &ndash; Никога!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Няма да забравя това &ndash; Леонид си гладеше ризата, обичаше сам да прави това, обърна се към мен и ме попита: &ldquo;Нещо имаш ли да ми кажеш?!&rdquo; Тогава разбрах, че той знае - някой вече му беше казал. Признах му: &ldquo;Да, има друг човек в моя живот&rdquo;... Беше ми много тежко, защото бях много привързана към мъжа си, той беше чудесен човек!<br /> <br /> Още същата вечер, когато се прибрах, той вече се беше изнесъл в апартамента, където живееше дъщеря ни с внучето и жената, която го гледаше, а те дойдоха при мен. Внучето беше много нещастно, защото много обичаше дядо си... Много плаках тогава! Не прецених, че много повече обичам съпруга си от Дик! Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял &ndash; 50-годишна жена си е още млада жена! А и докато с моя съпруг си имахме приказката, Дик много от театър не се интересуваше...<br /> <strong><br /> - Как продължи връзката ви с Дик, след като признахте на мъжа си?<br /> </strong>- Продължавах да играя в театъра. Получавах писмата на Дик вече не там, а вкъщи. Вече нямаше пречки. Въпреки че съпругът ми непрекъснато ме кандардисваше да се върна при него. <br /> <br /> Дик идваше тук през лятото, като беше в отпуска (той работеше в банка), прекарвахме на морето един месец и пак се прибираше. След това аз отивах в Лондон за два-три месеца. И така &ndash; две години. <br /> Моята най-добра приятелка <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Славка Славова не ми говори една година<br /> </strong></span><br /> Тя беше голяма моралистка. Смяташе, че моята връзка с Дик е една безразсъдна постъпка! <br /> Но... ние решихме да се оженим. Направихме сватбата в ресторант &ldquo;България&rdquo;. Много добре се познавах с Леа Иванова, тя беше на мода. Изкара цял концерт в наша чест. Кумове ни бяха мъжът на Славка - Каро /Иван Караньотов &ndash; б. а/, самата тя беше на турне, и Лили Попиванова. Олга Кирчева беше, много мои колеги &ndash; много весела сватба! Дик беше потресен колко подаръци получихме в България. От моя свекър и жена му аз получих само един игленик, а от брат му, който беше много богат човек, получих... кухненски пешкир. <br /> <br /> След два-три дена Дик трябваше да се връща на работа. По това време, за да не преча на дъщеря си, си бях взела под наем една стая на ул. &ldquo;Солунска&rdquo;. Бях подала в Народния театър документи за предварително пенсиониране, защото Дик искаше да се прибирам при него.<br /> <strong><br /> - И заживяхте в Лондон...<br /> </strong>- Имахме тристайна квартира. Течаща топла вода &ndash; отделно топлата, отделно студената &ndash; нямаше смесена, както сега всички имаме. Той направи и парно. И... започнах да забелязвам колко е пестелив! Къпеше се, като пълнеше една трета от ваната, за да не хаби много вода! Като излизахме от къщи, изключваше парното! <br /> Започнаха да ми се натрапват такива дребнави неща от негова страна, които не ми бяха по сърце. Първият ми мъж беше толкова широко скроен човек...! Вече разбирах, че с бившия ми мъж имаше за какво да говорим. С Дик говорехме само за миналото, но то се изчерпа... Започнаха да ми липсват децата! България ми липсваше ужасно! Носталгията ме гонеше страхотно! Липсваше ми театърът.<br /> <br /> Дик отиваше на работа рано-рано. Сам си правеше кафето. На обяд понякога ходех при него да обядваме, а той само си гледаше часовника, да не закъснее &ndash; не беше като при нас! Занимавах се с домакинството. Като приключех с всичко, какво да правя &ndash; хайде ще погледам телевизия! И после тръгвах пеша &ndash; от нашия квартал, до съседния... Изпивах там едно кафе и се връщах, пак пеша. Наричах го моята &ldquo;затворническа разходка&rdquo;... Щях да пукна от скука там, да се самоубия!<br /> <br /> Усещах, че просто не мога да живея вече така! Дори бях накарала една негова колежка да ми намери някъде работа да чистя по домовете! Представяте ли си - <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> народна артистка, да ходя да чистя по домовете<br /> </strong></span><br /> Защото там да влезеш да играеш в театър, беше невъзможно &ndash; трябваше да си световно име...<br /> <br /> Така нещата между нас бавно изстинаха. Точно тогава Дик ме накара да зарежа съветския си паспорт и да остана само с английски. В най-дебелата &ldquo;желязна завеса&rdquo; аз имах и съветско, и английско поданство!<br /> Страхувах се, че ако остана само с английски паспорт, мога да бъда отделена от дъщерята и внучето, че това може да ми отреже пътя към България. Знаех ли какво ме очаква! Дик ми каза: &ldquo;Нищо, ще вземем внука ти при нас!&rdquo; Как не, дъщеря ми нямаше да позволи! Скарахме се. Разбрах, че трябва да се връщам. То беше подготвено отвътре. <br /> Бях вече безумно отегчена. <br /> <br /> И след два дни си заминах. Много ми беше тежко, не отричам, защото имах още чувства към него. Като си тръгвах, той ми каза: &ldquo;За тебе това беше една ученическа илюзия!&rdquo;...<br /> <br /> Дъщеря ми не ме позна на летището - до така степен бях променена! Едва като се прибрах при нея, вкъщи, в България, заспах! За първи път! Беше 9 август 1976 година.<br /> <br /> Отидох на другия ден в театъра. Директорът Дико Фучеджиев ме посрещна с въпроса: &ldquo;Какво стана?!&rdquo; Разказах му. Намери заявлението ми за пенсиониране, скъса го пред очите ми и каза: &ldquo;Хайде, върви си вземи заплатата!&rdquo;. Много се бях охарчила. Имах и дългове. Помолих Фучеджиев да отида в провинцията да направя две-три постановки, за да спечеля малко пари. Успоредно с това работех и в Народния театър. Поспечелих пари, стабилизирах се. Влязох си в релсите.<br /> <strong><br /> - Лесно ли уредихте развода с Дик? <br /> </strong>- Първо, след като се върнах, ме извикаха във вътрешното министерство. Разпитваха ме за свекъра ми, за Дик. Разказах им всичко, което знаех. Казаха ми, че свекър ми наистина е бил голям разузнавач. Но се държаха с мен перфектно, никакъв натиск не ми оказаха. Даже после им намирах билети за театър. Попитах ги какво трябва да направя, защото искам да се разведа. Те ми казаха да напиша писмо на Дик и да го помоля за развод. Никакъв отговор не получих. Тогава се намеси Външно министерство и ме разведоха. А него го обявиха за... безследно изчезнал. /смях/ <br /> <strong><br /> - При кого заживяхте, като се върнахте в София?<br /> </strong>- Пак бях на свободен наем, за да не преча на дъщеря ми, на ул. &ldquo;Шипка&rdquo; си бях наела една много хубава стая. И един ден Крум Табаков, композитор на Народния театър, ми казва: &ldquo;Знаеш ли, че Людмила Живкова е построила до гората много хубав, голям блок и ще раздават на културни дейци!&rdquo; Викам му: &ldquo;Кой ще ми даде на мен?!&rdquo; Веднъж бях получила вече. Обаче Асен /Ошанов &ndash; б. р./ ми вика: &ldquo;Аз ще напиша заявление до Людмила Живкова!&rdquo; Асен го написа и дори лично го занесе в Комитета за култура. <br /> <br /> А бившият ми съпруг си живееше в апартамента на дъщеря ми, който беше наполовина мой. Жена му настоявала той да ми изплати моя дял, за да го обсеби целия. Но мен ме посъветваха да не се съгласявам и аз му връщах парите, който ми пращаше. <br /> <br /> <strong>- А видяхте ли се с първия си съпруг Леонид?<br /> </strong>- Леонид също се беше оженил за 12 години по-млада от мен, която <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>зад гърба ми ме наричала &ldquo;бабичката&rdquo;!<br /> <br /> </strong></span>Въпреки че аз много добре си изглеждах! Съвсем не бях бабичка още... /смях/ Той се ожени, за да ми направи напук! <br /> <br /> Един ден Славка /Славова &ndash; б. а./ ми каза: &ldquo;Знаеш ли, че Леонид иска да се види с теб!&rdquo; Викам: &ldquo;Славе, той си е женен, човекът, няма да му се бъркам в живота!&rdquo; Тя обаче ми казва: &ldquo;Те са също пред развод!&rdquo; Нейната дъщеря била бездетна и тя никак не обичала нашия внук, малкия Николай! А Леонид много го обичаше и на тази почва започнали недоразуменията. И Славка стана нашият посредник. Накрая се съгласих да се видим... И Леонид започна тайно да идва при мен, оставаше да спи при мен.<br /> <br /> Само малкият ни внук, който вече беше 7-8-годишен, знаеше, че се виждаме. И беше много щастлив. Все едно че не бяхме се разделяли! Помня веднъж ние обядваме на терасата и се звъни! Страх ни беше, че някой ще ни завари. Николай каза: &ldquo;Аз ще отворя, ще оправя работата!&rdquo; Отива и чувам гласа на дъщеря ни. А малкият й казва: &ldquo;Тата е заета, не може, няма да влизаш!&rdquo; Той не ми викаше &ldquo;бабо&rdquo;, а &ldquo;Тата&rdquo;... Но дъщеря ми, любопитна с кого съм заета, влезе. Като видя баща си, щеше да припадне. Много се смяхме тогава! <br /> Не след дълго и жената на Льоня му даде развод. Но за да остане в нашия апартамент, ни го изплати. А с тези пари ние си купихме апартамента, която Людмила Живкова ни даде.<br /> <br /> <strong>- Съжалявате ли, че зарязахте Леонид заради Дик?<br /> </strong>- Не съжалявам! Преживях нещо много хубаво и емоционално на тези години, върнах се в младостта си. Много хубаво беше в началото и много скучно накрая... /смях/<br /> <br /> <strong>- Лесно ли ви прости Леонид?<br /> </strong>- Много хубав ни беше вторият брак! Първият &ndash; не, и то по моя вина! Изневерявала съм, е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Той беше много ревнив, но и аз съм му давала поводи! /смях/ Имах забежки, но не обичам да си ги спомням - и с колеги, и не с колеги... Имах една по-сериозна история преди това, за която Леонид, слава Богу, не разбра...<br /> <br /> <strong>- Направихте ли с Леонид втора сватба?<br /> </strong>- Той държеше непременно да сключим граждански брак. Кумове ни станаха Славка и нейният съпруг Каро - Иван Караньотов, който ни беше кум и с Дик. <br /> <br /> <strong>- Що за човек беше Леонид Есауленко? <br /> </strong>- Леонид беше инженер-химик. Моят свекър Яков Есауленко е чист украинец, който е бил белогвардейски офицер. Той, жена му и малкият Леонид, който е бил тогава на 3-4 години, идват в България. <br /> <br /> Когато аз се ожених първия път за него, беше много богат. И той, и свекър ми имаха фабрики. После ги обединиха. След 9 септември 1944 година свекър ми, голям хитрец и умник, който е бил милионер тогава, подарява фабриката си на Съветския съюз! Тогава всички казват:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Този дъртият Есауленко е полудял!&rdquo;<br /> <br /> </strong></span>А съвсем не е така! Руснаците го назначават за директор на собствената му фабрика! А Льоня &ndash; главен инженер! С много добри заплати!<br /> <br /> Едва след като се изтеглят руснаците, национализират фабриката, но след 10 ноември ни я върнаха. Реституирахме я. Много добри пари получихме тогава &ndash; почти 100 000 долара! Леонид ги раздели на 5 &ndash; на дъщеря ни, на внука ни Николай, на внучката си от първия брак Маринка, на мен и на него! Обаче вместо да купим нещо солидно, можехме и магазин да купим, или нещо, от което да взимаме сега наем - така ги разпиляхме, просто ги изядохме тези пари!<br /> <br /> <strong>- Скоро ще навършите 91. Липсва ли ви сцената?<br /> </strong>- Не ми се играе вече, откровено казано! Ето, Стояна още играе! Аз много я харесвам - за мен тя е съчетание на клоун с голям актьор! Което е рядка дарба &ndash; като Юрий Никулин при руснаците! <br /> <br /> Може би при мен това се получи от самочувствието ми с тези крака... Ако навреме направя бях направила операцията на коляното, може би нямаше така да бъде! Но аз играх до 84, което също не е малко! <br /> Дори не ми се живее вече! Това живот ли е моето &ndash; да ходя с проходилка и да чакам да ме извеждат, да ми изнасят гърнето!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><u><strong>ОЩЕ УНИКАЛНИ ИНТЕРВЮТА С ЛЕГЕНДАРНИ ЛИЧНОСТИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 28 АВГУСТ<br /> </strong></u>