Лилия Станева, сестра на помощник-механика на "Св.Николай" Юлиян Анестиев Петров, преподавател по електроника в Техническия колеж към универистет "Проф. д-р Асен Златаров" в интервю за БЛИЦ споделя как е изглеждал от България пътят на кораба, заловен с 3 тона кокаин
<strong>-Г-жо Станева, имате ли представа как брат ви попадна на кораб, който пренася 3 тона кокаин?<br /> </strong>-Естествено, че знам. Той трябваше да направи един 6-месечен рейс. Беше му необходим, за да го представи като стаж във ВВМУ &quot;Н.Й.Вапцаров&quot;- Варна, където в момента следва магистратура. Сега завършва и трябваше да се дипломира, но му трябваше стаж - плаване и той си подаде документите в тази фирма &quot;Сийборн&quot;. <br /> <br /> <strong>-Знаел ли е Юлиян с какво се занимава кораба преди да тръгне на рейс?<br /> </strong>-Категорично не е знаел, той и до последно не знаеше. Брат ми беше в най-елитният отряд на военно-морските сили и служеше на кораба &quot;Дръзки&quot;, с който цяла година бяха на обучение в Белгия. Ако е имал и най-малка представа къде отива, никога нямаше да тръгне. <br /> <br /> <strong>-Докато беше на плаване, той обаждаше ли се?<br /> </strong>-Обаждаше ми се редовно, но за кратко от сателитния телефон, защото разговорите са много скъпи, а когато имаше обхват на мобилния - ми пускаше SMS-и. Аз знаех през цялото време къде се намират и какво правят. А те не правеха абсолютно нищо, което бе много съмнително и за него и за мен. <br /> <br /> <strong>-Как така не правеха нищо?<br /> </strong>-Ами брат ми замина на 25-ти май т.г. В групата бяха още трима моряци от Бургас. Четиримата тръгнаха за Западна Африка, корабът тогава се казваше &quot;Бургас 3&quot; и беше в Гана. Когато пристигна, се обади, след това се обади на 9-ти юни и каза, че стоят на едно и също място с празен кораб, без гориво и не знаят кога и накъде ще поемат. От фирмата в Бургас им обяснили, че имат друг кораб, който тръгнал натоварен със захар от Бразилия. Чакали го да пристигне в Бургас и когато това стане, щели да им приведат пари, за да си купят гориво. Имали нареждане да стоят на около 100 км от брега, за да не ги засекат &quot;клетките&quot; от брега. Но никой не им обяснява защо не трябва да ги засекат. На 22-ри юни пак се обади и каза, че още стоят на същото място, вече беше изнервен. Но капитана им съобщил, че на другия ден тръгват, обаче пак не им казали накъде. На 22-ри юни получих от Юлиян SMS, който пазя. Текстът гласи: &quot;Тръгваме, но къде отиваме, не знам.&quot;<br /> <br /> <strong>-И къде се оказа, че са ги изпратили?<br /> </strong>-Ами към Южна Америка, Гвиана. Той ми се обади на рожденият ми ден- 12 юли и каза, че са до Джорджтаун. Аз следих през цялото време по интернет къде се намира кораба по електронните карти. Той се появи за първи и последен път на 26-ти май, когато брат ми и колегите му се качиха на борда. След това изчезна и повече не го засякох никъде. Следващият ни разговор бе на 17-ти юли, обади се, за да каже, че тръгват обратно. От любопитство го попитах какво са натоварили, а той каза, че нищо не натоварили, дори не влезли в пристанище, а пак стоели навътре в морето. <br /> <br /> -<strong>Той беше ли изнервен или разтревожен?<br /> </strong>-Не, дори се смееше, шегуваше се, че само ги разхождали напред-назад без да е ясно защо. Гледаше по-скоро с насмешка, каза ми &quot;Лили, този кораб е трагичен, разпада се по шевовете. Като се върна ще ти кажа какъв ужас е този кораб&quot;. Спомена накратко, че двигателите са отказали и са се разминали на косъм от потъване. <br /> <br /> -<strong>От Южна Америка кораба към Испания ли е тръгнал?<br /> </strong>-Не, не - на 27 юли пак се обади и ми каза, че са ги върнали пак в Африка към Гибралтар. Спомням си, че тогава ми съобщи и че са сменили името на кораба от &quot;Бургас 3&quot; на &quot;Св.Николай&quot;. Събрали екипажа и обяснили, че собствениците сменят името, защото фирмата им дължи много пари на различни доставчици за такси на пристанищата. И сега с новото име никой нямало да ги търси и да им създава проблеми и така по-бързо щели да се приберат в България. А то стана сега ясно за какво са били тези прекръствания и защо кораба се е крил 3 месеца в морето. <br /> <br /> <strong>-Вие разговаряли ли сте с брат си след арестуването на екипажа?<br /> </strong>-Не, от Външно министерство ми казаха, че няма да можем да говорим с тях, докато не приключи разследването. Едва след като приключи, ако им повдигнат обвинения, ще можем да се свържем или да отидем в Испания. <br /> <br /> <strong>-Вярвате ли, че брат ви е невинен?<br /> </strong>-Абсолютно е невинен. Той и всички моряци са заложници, попаднали са в капан, без да знаят в каква схема ги вкарват. То е повече от ясно - сега казват, че международните власти са следили кораба от 8 месеца, а брат ми е отишъл там на работа преди 3 месеца. Как може да знае какви схеми са били разработени. Аз дори се съмнявам, че тази дрога може да е била на борда през цялото време докато са обикаляли между Западна Африка и Южна Америка. Но ако е натоварена в открито море и брат ми е усетил, той със сигурност ще разкаже всичко на врастите. Дано и другите от екипажа, да кажат всичко, което са видели, за да си получат виновните заслуженото. <br /> <br /> <strong>-Вярвате ли, че корабособственикът Дойчин Дойчев не е знаел, че на борда има кокаин?<br /> </strong>-Не може да не знае, той е собственик, той казва къде и защо да отиде кораба. Брат ми е сключил договор за работа точно с неговата фирма, не с посредник!<br /> <strong>Петя Тодорова /БЛИЦ <br /> <br /> </strong>