Няколкостотин патриоти, дошли от стара България, и още толкова българи от Охрид, Битоля, Прилеп, Преспа, от цяла Македония почетоха 109-годишнината от Илинденското въстание в село Смилево, Битолско. На мястото над селото, където в първите дни на въстанието през август 1903 година е забито знамето на ВМОРО, както и знамето на майка България, се проведе трогателното възпоменание.
От 1960 година на този хълм над селото се извисява паметникът на Даме Груев, един от тримата членове на Главния щаб на въстанието, избрани на Смилевския конгрес на ВМОРО през месец май 1903 година. Другите двама са Борис Сарафов и Анастас Лозанчев.<br /> <br /> Честването беше организирано от Българския културен клуб &ndash; Скопие с председател Лазар Младенов. Наред с пристигналите от София Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки, както и певицата Любка Рондова огромно впечатление направиха просълзените очи на неколцината мъченици на българщината Панде Евтимов, Илия Гарбев, Тодор Гулев, Живко Божиков и по-младия Мирослав Ризински. Прекарали различни години из сръбските затвори и лагери.<br /> <br /> &ldquo;Такива трябва да бъдат срещите на българите в Република Македония&rdquo;, едва пристъпвайки до микрофона разказа доайена на живите мъченици, 80 годишния Панде Евтимов. Той е от стар български комитски род от Преспа. Прадядо му и дядо му гният из турските зандани и после са убити от турците. Същата съдба има и татко му, само че мъчителите му са гърци и сърби. Панде Евтимов също прекарва 7 години в 3 сръбски затвора и ако не бяха настъпили промените, сигурно и той ще последваше тяхната съдба. &ldquo;В моя род децата раснаха без дедовци. Дедо ми е расъл без дедо, татко ми също е расъл без дедо. Аз раснах без дедо, само моите внуци си имат още жив дедо&rdquo;, сподели пред &ldquo;Телеграф&rdquo; дедо Панде Евтимов.<br /> <br /> Много трогателен беше Илия Гарбев от Прилеп. Просълзен той разцелува всичките няколко стотин свои сънародници, дошли от майката България. Изпя и стария химн &ldquo;Шуми Марица&rdquo;: &ldquo;Татко ми са били 6 братя. Пред очите им турците жив са драли дедо ми, илинденец. После сърбите затриха татко ми. Да живее България!&rdquo; &ndash; сподели дедо Илия, наобиколен от журналисти.<br /> <br /> Тодор Гулев от село Сопот: &ldquo;За това дето изпех 4 български военни песни сърбите ме вкараха в затвора 4 години. Дека да се денем, като сме си българи&rdquo;, повдигна рамене дедо Тодор. Живко Божиков, брат на първия председател на възстановената ВМРО в република Македония след промените, Вангел Божиков, пък сподели: &ldquo;Тука така требе винаги да се срещаме българите от Македония. Догодина ке сме още повеке. Сърбите татко ми го утепаха през 1952, когато бех бебе на 6 месеца, но страх от тех веке нема&rdquo;, <br /> <br /> Интересно изказване направи Владо Треневски; &ldquo;Аз съм българин от Охрид. Все повече вече сме с български паспорти, но се намираме между чука и наковалнята. Тук в Македония ни наричат &ldquo;предатели&rdquo;, а в България ни казват &ldquo;прости макета&rdquo;. Ние искаме да сме свободни и равнопоставени на всички българи. Българи, които живеят в република Македония&rdquo;<br /> <br /> Пред паметника на Даме Груев беше прочетено поздравително писмо от Президента на Република България Росен Плевнелиев, потомък на бежанци от село Плевня в Егейска Македония. Президентът поздрави организаторите на честването - Българския културен клуб в Скопие за възпоменателната проява по случай 109-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. В което въстание българите от най-изстрадалите краища на Отечеството възхищават света с непреклонната си воля за независимост и свободно развитие. <br /> <br /> Паметникът на Даме беше обсипан с венци и цветя. Цветя положиха и представители на посолството ни в Скопие. Възпоменателното честване беше зорко наблюдавано от разстояние от две полицейски коли на македонската полиция. Всичко премина културно и без провокации. <br /> <br /> Накрая легендарната певица Любка Рондова, дошла специално от София с част от ансамбъл &laquo;Гоце Делчев&raquo; извиси глас над Смилево като извади няколко песни от съкровищницата на българската македонска музика. <br /> <br /> <strong>Румен ЖЕРЕВ</strong>