На 13 юли 1878 година е подписан несправедливият Берлински мирен договор

София, България 13 Юли 2012, 08:12 19508 прочита 0 коментара

Политическа карта на Балканите след Берлинския конгрес.

В териториалното уреждане на България след Освобождението съществува един крайно любопитен, но малко известен факт. Той опира до въпроса защо София и областта около нея е оставена в границата на Княжество България, след като се намира в Южна България.

Руската делегация на конгреса в Берлин прилага дребна, но значима за българите хитрост. Тя тихомълком е наложила да се приеме за граница между Княжество България и Източна Румелия не билото на Стара планина, а вододелът минаващ по Стара планина между Северна и Южна България. Никой не е хванал уловката, че по този начин целият водосборен район на река Искър се включва в Северна България. По онова време центърът на политическия живот е в Търново и именно там през януари 1879 година се събира Учредителното събрание да приеме новата Конституция. И ако София беше останала в Източна Румелия, не се знае кой град щеше да бъде избран за столица на новообразуваната държава и дали след Съединението тя нямаше да бъде преместена в Пловдив. Тази хитрина на руската делегация е единственото светло нещо в Берлинския договор, подписан на 13 юли (нов стил) 1878 година, който урежда промените в Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). България е единствената ощетена държава на Балканите от този конгрес. Договорът се състои от 64 члена, които анулират клаузите на Санстефанския мирен договор между Русия и Султана. Според тях България трябвало да бъде възстановена на територия от 160 хиляди квадратни километра, тоест по-голяма с още половината от сегашната площ. Целта на егоистичните Велики сили – преди всичко на Великобритания, Австро-Унгария и Германия - е да не се даде възможност на Русия да разшири влиянието си до Средиземно море. Затова е възстановена по-голямата част от Османската империя, като Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Според договора бъдещото българско княжество получава значителна част от Егейска Македония, но губи Нишко и Северна Добруджа. Руската империя, изхождайки от своите интереси, взема от Румъния владяната от нея Южна Бесарабия, като я компенсира с българската Северна Добруджа. Стъпването на Румъния на десния бряг на Дунав впоследствие поражда нейните апетити да завладее и Южна Добруджа. На Балканския полуостров се формират слаби буферни държави, разяждани от противоречия и териториални амбиции. В резултат през последвалите години Балканите се превръщат в &bdquo;барутен погреб”, източник на остри противоречия, конфликти и продължителни войни. Милиони хора остават да живеят в Средновековието, стотици хиляди са убити или прокудени от родните си места. Конкретно за България Берлинският мирен договор предопределя участието ни в четири войни: в Балканската, в Междусъюзническата, както и в двете световни войни. Въпреки изминалия почти век и половина и положените усилия за изглаждане на последиците от този договор, неговите идеи съпътстват политиката и даже на днешните Великите сили. Очевидно историята не е достатъчно поучителна. На Берлинския конгрес не случайно е поканен да присъства български представител и баницата се разделя без наше участие и за наша сметка. Ето кой задочно е решил съдба на България: • Великобритания: Бенджамин Дизраели, Роберт Гаскойн-Сесил, Одо Ръсел; • Австро-Унгария: Андраши, Алойс Граф Кароли, Хайнрих Карл фон Хаймерле; • Германия: Ото фон Бисмарк, Бернхард Ернст фон Бюлов, Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст; • Италия: Луиджи Корти, Едуардо до Лоней; • Русия: Александър Горчаков, Пьотър Шувалов, Барон д'Убри; • Франция: Уилиям Анри Уадингтон, Сен Валие, Пол Депри; • Османска империя: Александър-паша Каратеодори, Карл Детроа (Мехмед Али паша ), Садуллах бей, Мъкртич Хримиян; • Румъния: Михаил Когълничану, Йон Братиану; • Гърция: Теодорос Делигянис, Петрос Браилас-Арменис; • Сърбия: Йован Ристич; • Черна гора: неизвестен представител. От Берлинския договор спечелиха: • Австро-Унгария получава правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в оставащите под османска власт части на Санджак и да контролира черногорското крайбрежие на Адриатическо море. • Великобритания узаконява своето право да окупира османския остров Кипър. • Русия получава османски територии в района на Кавказ, включително градовете Батуми и Карс. Тя присъединява и румънската дотогава Южна Бесарабия. Договорът потвърждава задължението на Османската империя да въведе на остров Крит изготвеният още през 1860 година Органически устав. • Румъния е призната за независима държава, като е компенсирана със Северна Добруджа за сметка на присъединяването на Южна Бесарабия към Русия. • Сърбия получава пълна независимост и разширява територията си, като освен предвидените в Сан Стефанския договор територии от Поморавието, получава и градовете Ниш, Пирот и Враня. • Черна гора е призната за независима държава.