Кубрат Пулев е роден на 4 май 1981 г. в София. Еврошампион от Ливърпул 2008 г. Той е най-известният и най-успешният български боксьор. И както сам се изразява - "на върха съм, в момента пиша историята". Състезава се в тежка категория - над 91 кг.
Кобрата дава много рядко интервюта, има си принципи и не им изневерява, независимо каква е цената. Разговорите с него винаги са откровени и директни, без нито една спестена истина или определение. Това интервю за в. "ШОУ" е поредното доказателство за това.
- Кобра, миналата година, когато си говорихме, ти каза, че си бесен на столичен седмичник, ще завеждаш дело и няма да се откажеш, докато не доведеш нещата докрай. Какво стана с тази история и ще припомниш ли за каква сума като иск ставаше дума?
- Стигна се дотам, че аз се консултирах с моя адвокат. Започнахме това дело. Но впоследствие се оказа, че нещата не са точно такива, за каквито си мислим от правна гледна точка. Просто законът в България е така направен, че да улеснява медиите и в най-добрия случай да можеш да им вземеш не повече от 10-15-20 хил. лв. А моят иск беше конкретно срещу вестник „Уикенд” на стойност 100 000 лв.! Само към „Уикенд”, защото бяха написали, че са ме били пребили и съм с опасност за живота. Че съм зле. В реанимация. Че ми бил спукан черепът и т.н. В които писания нямаше дори и една капка истина. А аз не само че бях добре и в отлично здраве, но по това време си и почивах, тренирах си. Ти ме видя – здрав и усмихнат.
- Така беше, изглеждаше чудесно!
- Със здрав, а не с пукнат череп и съвсем не като човек, който току-що е излязъл от реанимация, примерно (усмихва се с ирония). Стана така, че просто в един даден момент осъзнах, че колкото повече се занимавам с това, толкова повече и аз се задържам на едно място. Но не е късно да ги осъдя! Ще стане.
- Това ли е най-грозната измислица, която си чел за себе си, откакто си известен?
- Абсолютно! Какви ли не глупости съм слушал, какви ли не измислици, но това беше най-бруталното. Засяга здравето... много грозна работа. Но нищо... няма проблем.
- Съвсем скоро пък върху името ти натежава „обвинението”, че си имал взимане-даване с Бандата на чуковете?
- Нямам ни най-малка представа изобщо въз основа на какво основание ме замесват в някакви банди и т.н. Даже не в самата банда, а в делото, което се води срещу тях. Това за мен са пълни, ама пълни глупости и измишльотини. И дори и някой някъде да ме е споменал, не става ясно за какво точно става въпрос.
- Ти отричаш изобщо за участие в Бандата на чуковете, дори призоваваш тези, които твърдят това, да дойдат и да ти се издължат?!
- Точно така. Призовавам въпросните хора директно. Ако някой с нещо ме свързва, нямам нищо против. Така или иначе вече в България всеки си говори, каквото си пожелае. И така и така си говорят измислиците, и щом ме свързват с някакви банди, дела... да ми дадат всичките пари във времето, в което съм бил във въпросните банди. Поне да изкарам и аз нещо (смее се).
- Всъщност ти познаваш ли лично някого от въпросната Банда на чуковете?
- Нито знам коя е тази банда, нито какво е това дело. Да ти кажа дори не ме интересува. Щом са мераклии да си говорят, каквото искат, все ми е едно. Познавам много хора, но не съм наясно кой към каква банда или организация е. Пък и не ме интересува. Върша си моята работа и това ме интересува.
Аз нямам и един работен ден през живота си към никого. И никой не ми е давал заплата, освен националния отбор по бокс и ЦСКА. Имам предвид клуба ЦСКА, към който по едно време беше и Гриша Ганчев. Беше техен главен спонсор. Много помагаше. От тези хора съм взимал пари, от други – не.
- Въпреки всичко обаче, продължават да забъркват името ти в какви ли не банди, организации, приятелства. Припомниха наскоро дори онази ситуация от 2011 г. – че си участвал в схватка в заведението “Час пик” в Слънчев бряг...
- Такова нещо няма. Поредната не лъжа, а абсолютна измишльотина. Пишат глупости от край време. Но ето ти идваш и ме питаш лично, което си мисля, че е далеч по-лесно, по-професионално. Аз ти казвам – никога не съм имал с него нищо общо. Никакви взаимоотношения. За какви схватки, за какви заведения, банди, дела и т.н. пишат, нямам идея?! Но виж, познавам някой от по-големите риби в подземния свят – Батман, Човека Паяк, Жената Котка, която в действителност е даже много секси (смее се иронично).
Имам съвсем различни приоритети и както ти казах – единствените пари, които съм взел, това са от националния отбор по бокс и от ЦСКА. Това е. Никога не съм бил към никакви организации и това го твърдя на 1 милион процента и ако някой го твърди, нека заповяда. Бих излезнал публично в предаване с него пред хората. Да ми каже къде съм бил, с кого, какво се е случило..
- Свързват те отново в Слънчев бряг и с още един скандал, в който е участвала според информацията, и фолкпевицата Анелия...
- Вече се превърна в практика хората, като ме видят някъде, веднага да ме свързват с кого ли не. Не е нужно като ме видят на публично място да ме свързват задължително с някакъв скандал. Познавам Анелия покрай Андреа. Много приятен човек е. Да не ме занимават с глупости.
- Спомена Гриша Ганчев. Какво мислиш за него? И неговото име е успешно замесено в какви ли не сценарии, далавери...
- Според мен Гриша Ганчев е много свестен като човек. Мъжкар е. Стабилен човек, който е помагал невероятно много не само на бокса, но и изобщо на българския спорт. Даваше много. Не знам в какво е забъркан, не знам какви интереси участват, за да коментирам останалото.
- Кобра, мислиш ли, че си човек, който има врагове или най-малкото яростни недоброжелатели, за които да знаеш?
- Според мен съм човек, който е пикантен и интересен за медиите. И когато дадена медия се е изчерпала да пише или твори за тия, обикновените хора, които обикалят телевизиите, вестниците, започват с по-интересните. Ти добре знаеш, че аз не се появявам много, не давам кой знае колко много интервюта и в един момент като се изчерпат Николета и Николетчо, и Златка, и другата Златка, като се изчерпат тия хора, идва реда и на по-интересните Нямам никакви вътрешни усещания, че имам врагове или пък че някой ми прави до такава степен умишлено мръсни номера. Дори и да е така, не ме интересуват.
- Къде е концентриран твоят интерес?
- Ти добре знаеш – в моята кариера, в моите неща. Не ме интересува дали имам врагове или завистници. В България голяма част от народа е доста завистлив и злобен. Което е жалко за самите хора, защото това ги принизява, ограничава ги. Това е лошото. Аз отдавна съм разбрал едно – че трябва да гледам себе си, моята насока и да постигна нещо, защото сега ми е момента. Сега съм на върха и сега е момента, защото пиша историята на българския бокс. Мисля, че това не се е случвало досега. Така че съм се концентрирал изцяло.
- Добре, не те ли разконцентрират поне малко всичките тези неща, които се пишат за теб?
- Не. Грам. Доста трезво мислещ човек съм, родителите ми са ме възпитали много добре. Работил съм много над себе си, за да стигна до това ниво и на морал, и на характер, за да се разсейвам толкова лесно от някакви глупости.
- Бил ли си подслушван досега? Нали станахме държава на СРС-тата, флашките, компроматите...
- Нямам представа, нямам такава информация, но и това не би ме интересувало, дори и да е имало такъв момент. Защото съм чист пред съвестта си на 1000 % и за всичко, което съм и което не съм направил, не съжалявам. За нищо не съжалявам.
- От теб знам, че боксът е много, много скъп спорт. Кой е най-високият хонорар, който си заработил до момента?
- Никога не бих издал най-високия си хонорар, но да, боксът е невероятно скъп спорт. Но ще ти дам за пример Тайсън, който е взимал по 20 хиляди долара за един мач. Много добре платени са мачовете, но всичко зависи от вида мачове, от класата, от публиката, от всичко.
- Това ли е твоята цел – да стигнеш този таван?
- Не. Моята цел е да стигна до Световната титла. Не търся парите, не търся милионите, защото всички сме временно на този свят и няма да си ги занесем парите на онзи. Но това, което направим и постигнем на този свят, ще остане вечно.
- Винаги си подчертавал, че мразиш лицемерите! Кажи ми как подхождаш тогава в моментите, в които разкриеш такива около себе си?
- Абсолютно. Много мразя лицемери и хора, които не си гледат своята работа, а се занимават с другите. Не понасям злобни, некоректни хора. Как бих реагирал към такъв човек... ами ще го зачеркна. Ако ме пита, ще му го кажа директно, иначе не се занимавам изобщо повече с него. Много е болна тази тема, но това е ежедневие за съжаление в спорта. Едва ли има спортист, който може да каже, че в спорта никой нищо не му е взел и с нищо не го е ощетил. Аз съм свикнал с това. Но такива хора мисля, че и Господ ще ги съди най-добре.
- Кое е най-скъпото нещо, което са ти откраднали до момента?
- Мисля, че времето. Откраднали са ми времето, то е най-скъпото нещо в този живот. Някои неща можеха да се случат много по-рано... За много неща съм си губил откровено времето, както сега си го губи и Андреа в нерви за неща, които не зависят от нея. Тя дава енергия, дава много от себе си, а това е много ценно. Изхабяваш се като човек. При това за неща, които не я заслужават самата нея. А и това, за което се хаби не си заслужава, защото никой в България не оценява нищо.
- Говориш много силни думи за Андреа, а знаеш ли, че голяма част от хората, които я гледат по корици на списания, в музикалните й клипове, ако щеш, си мислят, че тя със сигурност е „поредната лигла”, „човек без никакви проблеми, с розов живот” и т.н.
- Тя е коренната противоположност на този образ. Уверявам те. На всеки един от известните личности никак, ама никак не му е леко. Всичко това изисква баланс, много голяма психика. Андреа е всичко това, което не става ясно от снимките и клиповете й. Тя е творческа натура, не е мързелива, чиста и предана е. Дори като се запознах с нея още не беше известна. Беше си най-обикновено момиче, ученичка, на 19 години, точно завършваше. Но беше изключително амбициозна още оттогава. Аз бях тогава по-известния – в спортните среди, бях в националния отбор. Сещам се, че тогава дори тя пое инициативата да ми се обади и да се видим. Може би, ако не се беше обадила, аз съм такъв човек, че никога не звъня. Което не е хубаво, защото много неща изпускам, но факт...
- Двамата хиляди пъти сте били ту разделяни, ту събирани. А в миналия ни разговор ти дори ми сподели, че в началото Андреа е плакала заради активните слухове в тази посока... Как е положението към днешна дата?
- То май наскоро пак четох някъде, че сме разделени. Свикнах. Всичко е ок, нещата са наред. Андреа успя да се промени за цялото това време, вече не обръща внимание, не й влияят негативно. Даже се забавляваме като прочетем подобна глупост.
- Сватба ще има ли?
- (усмихва се). На сватбата ще й дойде момента. Думите ми бяха, че може би ще се случи догодина, но не е ясно. Зависи от много неща. Вадят ми думите от контекста, което не ме учудва. Андреа е единодушна с мен.
- Колко човека искаш да има приблизително сватбата ти? На твои рождени дни събираш по около 200 човека, значи на сватбата ти би трябвало да има поне 1500?!
- Няма лошо. Нека да дойде сватбата и тогава ще го мислим. Може и толкова да бъдат... Аз харесвам големите сватби.
- Колко деца искаш?
- Няколко момчета (усмихва се). Така сме възпитавани с брат ми, пък и аз имам нагледно ситуация, в която винаги сме си помагали с брат ми. Но извън шегата, колкото повече деца, толкова по-добре. А какви – божа работа. Колкото повече, по-добре. Да си помагат в живота.
- Андреа, доколкото знам, иска момиче и момче?!
- Няма проблем (усмихва се).
- Ще участвате ли с Андреа във “ВИП Брадър”? Чух нещо подобно...
- Не. Естествено, че отказахме. Не се виждам в тази светлина, както и Андреа. Не мисля, че трябва да бъдем известни с участието си там или на цената на някакъв скандал. Ако си сериозен човек с качества, не се занимаваш с такива неща. Да поканят някой шоумен, може би ще свърши по-голяма работа.
- Независимо от хонорара? Чувала съм, че според продуцентите всяка известна личност в България, а и не само у нас, си има съответната цена и съгласието им било „въпрос на бройката на нулите зад цифрата”!
- Аз пък мога да кажа, че могат и да не им стигнат парите да ме купят! Възможно е да ме купи някой някога, но едва ли ще са те.
- Забелязван си в някои от заведенията в София. Кажи ми на какво се натъкваш, вероятно има десетки абсурдни ситуации?
- В такъв свят живеем, че всичко вече е много материално, интересчийско. Ходя по разни заведения, да. Нагледал съм се и съм се наслушал на какво ли не. Имал съм и личен опит, разбира се.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
