Стефан Чолаков е човекът, извършил един от най-дръзките банкови обири в България. Когато е само на 22 години, той източва 181 млн. лева без оръжие, дори без грам насилие! Признат е за най-младият банков измамник в света и до днес. По образование Стефан е... ветеринарен техник, но тогава работи за няколко счетоводни къщи и помага на бизнесмени и политици (някои от тях - много известни!) да крият данъци и перат пари.
<em>Чолаков осъществява идеята си източи банката с помощта на сервитьорката Лили Колева и таксиметровия шофьор Младен Корчанов. След излизане от затвора прави фирма за финансова сигурност и консултации заедно с втората си съпруга, която е... дългогодишен банков служител. Сега основният му бизнес е търговия с орехови ядки. Прави и слънчеви&rdquo; готварски печки по технология отпреди 6 000 години. Същевременно учи национална сигурност във Варненския свободен университет и гледа двете си деца - момче на 8 и момиче на 10 г.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как се обира банка, господин Чолаков?</strong><br /> - Самото обиране на банка е свързано с много сериозна подготовка и с много сериозни финанси, които човек на 22 години, ако не работи нещо, което носи големи пари, просто няма как да го направи!<br /> Още на 20 аз вече бях натрупал доста пари, защото от 16-годишен бях започнал да се занимавам с амбулантна търговия и далавери - почти всички млади хора го правеха след промените. Първата си фирма регистрирах на 18 години.<br /> <br /> <strong>- С образование на ветеринарен техник, откъде такива познания във финансовите дела?</strong><br /> - Прочетох всички данъчни закони и наредби и успях да намеря вратички, с които мога да облекчавам данъците на бизнесмени! Правех го през мои фирми. С две думи - имах свой продукт, условно да го наречем &ldquo;за криене на данъци и пране на пари&rdquo;, и го предложих на счетоводни къщи, които въртяха парите на голяма част от бизнеса. <br /> <br /> Работех като консултант &ndash; криех данъците на бизнесмените. Бизнесът, който правех, не беше особено легален...<br /> <br /> Зимата на 1997 година сменихме правителството и Костов дойде на власт. Участвах активно в тези събития, защото <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>през счетоводните къщи, за които работех, минаваха парите за политическите партии <br /> </strong></span><br /> по това време. Ясно е, че с 1 млн. лв. не могат да бъдат направени огромните митинги, не може да бъде платено на певци, на организатори на избори. За никого не е тайна, че по време на избори в политическите кампании се наливат огромни недекларирани пари - няма партиите да ползват само смешните дарения по 3-4 хил. лева, каквито са ограниченията. Няма как да стане - в партиите по време на избори влизат огромни пари! <br /> <br /> Работех и за двете основни политически сили &ndash; за БСП с Нидал Алгафари и за СДС с Евгений Бакърджиев и Антоан Николов. Парите и за двете партии идваха от едно и също място. Бизнесмените, които даваха пари за СДС, даваха и за БСП, оттогава не гласувам, между другото... <br /> <br /> Та, във връзка с този мой бизнес, бях постоянно присъствие в банката. <br /> <br /> Един ден виждах един пропуск в организацията на работата, друг ден - друг - в придвижването на документи, в сигурността на информация на самата банка...<br /> <br /> <strong>- И как ви дойде идея за удара?</strong><br /> - Мой братовчед ми поиска пари на заем - 20 000 долара, за операция на очите. Казах, че няма да му дам, по-добре да отиде сам да си вземе парите от банката, които бяха съвсем безстопанствени. Той не ми повярва: &ldquo;Как така?!&rdquo; И повечето хора биха реагирали по този начин.<br /> <br /> Казах му просто да си регистрира фирма и аз ще направя така, че да може да си вземе пари от банката. <br /> <br /> След една седмица той дойде при мен и ме попита дали фирмата може да не е на негово име, а на името на негов приятел. За мен нямаше абсолютно никакво значение. Регистрирахме фирма на името на друго момче - Младен, таксиметров шофьор от провинцията. За 6-7 месеца инвестирах в тази фирма собствени пари, направих симулативни сделки... Една измама няма как да стане, без да вложиш пари. Дори тези, които влизат с взлом, влагат пари &ndash; един автомат струва 1500 лв. /смях - б.а./ Да не говорим, че трябва да си купиш и мотор, че да сипеш и бензин... А тия, дето копаят дупки и така проникват в трезорите, трябва да вложат пък огромни пари за техника, за охрана... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всяко голямо престъпление е свързано със сериозни пари</strong></span><br /> <br /> <strong>- Колко пари вложихте вие?</strong><br /> - Някъде около 30 000 долара - за симулативните сделки, за такси и комисиони в банката, за разходи по регистрация на фирмата, за поддържане на някакъв стандарт на човека, собственик на фирмата. 30 000 долара по това време струваше един хубав голям апартамент в София. <br /> <br /> <strong>- Собственикът на фирмата знаеше ли в какво участва?<br /> </strong>- Той беше наясно, че участва в някаква далавера. Но мислеше, че парите, които всеки ден тегли от банката, са тези, които комунистите след 10 ноември 1989 г. са изнесли от България и сега те ги вкарват обратно! Тези 6-7 месеца таксиметровият шофьор получаваше средства от братовчед ми - нещо като заплата, защото аз не исках да го познавам и да имам контакти с него.<br /> <br /> Всеки ден той теглеше между 10 000 и 20 000 долара от банката, които аз преди това бях внесъл, за да мога да реализирам сериозен оборот по сметката на фирмата му. Схемата беше проста: аз внасям 10-20 хил. долара, той ги тегли, дават му се 50-100 на него, останалите пари ги взимам обратно и ги нареждам през някаква друга сметка по неговата, той пак ги тегли... Просто въртях едни и същи пари - все едно, че фирмата прави постоянно сделки и е много вървежна. Така в крайна сметка през сметките на въпросната фирма минаха някъде 2 млн. долара! И в един момент фирмата на таксиметровия шофьор стана ВИП-клиент на банката! През нея минаваха сериозни суми, вече можеха да бъдат предоговорени и таксите, и комисионите за тегления и внасяния, отношението към собственика стана друго, назначи му се персонален банкер! Оттук - и целият театър един таксиметров шофьор да бъде пресъздаден като проспериращ бизнесмен &ndash; наех му хубава квартира, купих му хубави костюми! Трябваше да има и достатъчно пари в себе си, да не направи някоя пакост, да го заключат и така да провали моята схема...<br /> <br /> <strong>- Кога разбра, че е дошло време да действаш?</strong><br /> - Това беше държавна банка и в края на всеки месец от БНБ в нея влизаха пари за пенсиите на хората. Избрах такъв момент - последният ден на месец май, който се падаше петък, края на седмицата &ndash; още по-удобно! Това беше удобният ден, когато да отидем да си изтеглим парите, както бяхме решили!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Схемата беше проста </strong></span><br /> <br /> Беше достатъчно човек да отиде и да заяви на едно гише, че иска да внесе определена сума. Документите се обработваха, парите се въвеждаха като внесени в банковата система, на клиента се даваше вносна бележка и се изпращаше на друга каса, за да внесе парите. Информацията за внесената сума обаче беше в системата преди реално да са внесени парите! <br /> <br /> Изпратих една моя приятелка - Лили, която помолих да внесе пари по две сделки на фирмата под предлог, че нямам време - 1 млн. лв. по едната сметка и 183 млн. лв. по другата сметка! Тя се съгласи да ми направи тази услуга. Лили заявява, че ще ги внесе на гишето, обработват й документите и й дават две вносни бележки. Между двете гишета влиза братовчед ми, прибира в джоба си незабелязано от нея бележката за 183-те млн. и Лили внася само 1 млн. лв.! Тя въобще не разбира какво се случва - и без това влиза за пръв път в банка.<br /> <br /> След това пристига таксиметровият шофьор, който 3 дена преди това е заявил в банката, че ще тегли 181 млн. лв. от фирмена сметка. Поемат го служителите като истински ВИП-клиент и той пита своя инспектор: &ldquo;Имам ли пари по сметката?&rdquo; Те правят проверка: &ldquo;Да, имате!&rdquo;, му отговарят. И наистина - парите са там, но... само в компютъра! Служителка му подготвя документите за теглене на сумата. Той също няма представа какво се случва. Интересното в случая е, че нито Лили, нито таксиметровият шофьор попълват банкови документи. Те са написани от служителите на банката, а Лили и Младен само ги подписват. Документите са изготвени на 100 процента от служители на банката! Погледнати поотделно, никой от двамата не прави престъпление. Престъплението беше единствено в моята глава!<br /> <br /> А бележката за теглене на парите минава няколко нива на одобрение &ndash; освен от служителката, която води фирмата, от шефката на екипа, от счетоводителя на салона, от счетоводителя на банката и от шефа на клона. Всичко трябва да е по реда си, когато става дума за големи пари.<br /> И така - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пари на пачки, пачките - на тухлички, а тухличките - в чували</strong></span><br /> <br /> Тези 181 млн. лв. представляваха две палети с пари! 1 тон без 20 кг пари! Минава около половин час...<br /> <br /> <strong>- Вие къде сте през цялото това време?</strong><br /> - Седя в една градинка срещу банката, наблюдавам входа какво се случва и говоря по телефона с бъдещата ми съпруга за... любов! Тя също не знаеше какво става. <br /> <br /> В това време братовчед ми се обади и каза, че Младен се е изплашил да излезе с толкова пари и иска охрана. Обадих се на брат ми и го пратих в банката под предлог, че мой приятел-бизнесмен иска за няколко часа охрана, за което ще си плати. Той пристига. <br /> <br /> Братовчед ми ми съобщи, че банката предложила бронирани коли с охрана за парите. Казах му да откаже и да намери друг начин. Той отиде, нае две таксита комбита, свалили задните седалки, натоварили чувалите с пари, завили ги с две одеяла, купени от близкия магазин, и потеглят към апартамента, който специално бях наел за тази цел. <br /> <br /> През цялото време аз се движех с кола зад тях. Изчаках да внесат парите, изчаках Младен да си вземе полагаемите 5-6 хил. долара и да си тръгне, и тогава отидох при братовчед ми, заключихме и си тръгнахме. <br /> Вечерта се видях с Лили, заведох я в апартамента, отворих и й казах: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Видя ли сега какво направихте &ndash; ограбихте банка!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Стаята беше пълна с пачки до колената. Тя припадна. Оттам-нататък беше плътно до мене следващата една седмица, да не стане някоя беля &ndash; тя вече знаеше, че сме обрали банка.<br /> <br /> <strong>- А вие не се смутихте нито за миг?</strong><br /> - В момента, в който видях парите, разбрах каква страшна простотия съм направил! Беше ми интересно, като на игра, исках да докажа, че съм по-хитър от системата! Когато се случиха нещата, осъзнах, че това е много сериозно престъпление, което няма да остане без последици...<br /> <br /> <strong>- Как ви хванаха?</strong><br /> - Баща ми се обадил в полицията и казал, че аз съм обрал банката! Вестниците гръмнали! Той прочита, че основният заподозрян е главният касиер на банката. Година преди това изкоментирах пред него по повод на една реклама по телевизията за една банка: &ldquo;Крепостта на вашите пари&rdquo;. Викам: &ldquo;Виж как лъжат хората!&rdquo; Той: &ldquo;Що бе?!&rdquo; Тръгнах да му обяснявам: &ldquo;Всяка банка може да бъде обрана!&rdquo; И му разказах една-две схеми. Една от тях беше подобна на тази... Баща ми се сеща за този разговор, веднага звъни в полицията и казва: &ldquo;Това е синът ми!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Защо го прави?<br /> </strong>- Това е било неговото разбиране за честност. Той беше бохем, човек на живота, директор на продукция в телевизията...<br /> <br /> Идват веднага от НСБОП вкъщи, носят всички снимки на хората, които са посетили банката в този ден. Баща ми вижда на тях моя братовчед и на брат ми. Казва: &ldquo;Стефан не го виждам, но той стои зад всичко това! Тези две момчета не могат да измислят това!&rdquo; <br /> <br /> Заключили брат ми, аз вече бях в Гърция, прочетох в един вестник. Обадих се в полицията и казах, че той няма нищо общо. Върнах се в България и се предадох! Помогнах на следствието да си изясни как стоят нещата. Възстанових парите на банката, възстанових лихвите за времето, в което парите са били в мене, за да не се завежда граждански иск от страна на банката... <br /> <br /> <strong>- Вие на практика сте заминал за чужбина с парите и се връщате?!</strong><br /> - Да, от Гърция ми беше самолетният билет за Щатите. Бях тръгнал към Канада, където си бях намерил бизнес. Тогава всички пътувания за българи бяха с визи - бях си извадил. Бях си подготвил документи за парите, които изнасях - абсолютно легални...<br /> <br /> <strong>- Обвинявахте ли баща си? </strong><br /> - Погледнато от днешния ден, той промени живота ми в правилната посока. Иначе щях да съм беглец! Нямаше да мога да се прибера в България, където са хората, които ме обичат и които обичам! В началото му се сърдех, но сега от позицията на баща, разбирам, че е бил прав... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>По този начин ме запази жив</strong></span><br /> <br /> <strong>- Каква присъда получихте?</strong><br /> - Присъдата дойде 11 години след деянието! През 1997 г. източих банката и ме вкараха в ареста, там се ожених, през 1999 г. излязох, разведох се, през 2001 година се ожених повторно и се роди дъщеря ми, през 2003 г. се роди синът ми. И едва 2007 г. влязох да лежа присъдата си! Излязох през 2009-та... На мен ми дадоха ефективна присъда 4 г. и 10 месеца като организатор на схемата, а на всички други участници &ndash; условни. Но и брат ми, и братовчед ми, и Лили, и таксиметровият шофьор Младен лежаха по 2 години в ареста. Брат ми беше оправдан като абсолютно невинен...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, в. &quot;ШОУ&quot;</strong>