Умря незаконният син на Тодор Живков!?

Преди Петко Данчев си отишли също от скоротечен рак и други трима директори на “Пластхим” – Ботевград

София, България 05 Юни 2012, 20:00 32061 прочита 0 коментара

На 63 години напусна този свят един от легендарните “капиталисти на прехода” и вицепремиер преди 10 ноември – Петко Данчев /Петков/. Мълвата, че е незаконен син на Тодор Живков, още е жива, съобщава топновината единствено "ШОУ" в броя си, който вече е на пазара. Надживя отрочето си и майката на Петко – Цветанка, която на младини наистина е била голяма красавица. Затова не буди учудване фактът, че Първия й хвърлил око. И след едно посещение “на добра воля” в покоите на Живков засуканата булка надула корема.

Бай Тошо е бил близък приятел по правешка линия на съпруга й Данчо Петков, дружали и семействата им. Когато бебето идва на бял свят, го кръщават Петко и не се разпалва нездрав интерес кой е биологичният баща на дете, родено в законен брак. Тато назначава мъжа на Цветанка за шеф на завода за тапети и затова местните му лепнали прякора Тапетко. Днес баба Цеца обичала да си пийва мента с комшии и на градус започвала да раздувала как се залюбила с Тодор Живков и какъв “е..ч” бил той навремето. “Хубав мъж беше и хубави бебета правеше” завършвала монолога си някогашната изгора на Тато, гаврътвала последната доза и си тръгвала към къщи. Бай Тошо обаче не бил безразличен към плода на кръшването си /за сравнение – на повечето си любовници подарявал само по един немски телевизор от една и съща марка, доставян от УБО, в краен случай – апартамент, но срещу заплащане/ и от съвсем млад започнал да го протежира активно. Бившият министър на химическата промишленост Георги Панков, който в един период е и посланик в Москва, разказва, че по време на визита в руската столица Тато го инструктирал да “издига авторитета” на Петко Данчев пред съветските другари. Панков даже допуска, че незаконният син на първия мъж в партията и държавата е трябвало да заеме неговото място в Министерството на химическата промишленост, но бай Тошо в последния момент преценява, че ще тръгнат клюки, защото Петко е престъпно млад за такава висша номенклатурна длъжност. За компенсация, пък и докато понавлезе в години, го назначава за директор на стопанския химически комбинат /СХК/ “Пластхим” в Ботевград. И тогава Петко Данчев се забърква в международен скандал, “замърсил” сериозно имиджа на България. След падането на режима на Тато неговият извънбрачен наследник е привлечен като посъдим по дело №4 за икономическата криза – става въпрос за аферата с каптагон и лекарствени продукти разработени с негово участие – вече в качеството му на шеф на “Фармахим”. България получава разрешение да произвежда наркотичното вещество и Петко Данчев е участник в разработката. Криминалната история обхваща времето между 1981 – 1989 г., като в последната се предвижда планов износ на каптагон в размер на 12 млн. валутни лв. За нещастие обаче 8 млн. блистера с веществото, декларирано като витамин Е и с надпис върху касите “Фармахим”, са заловени в Кипър. И чорапът започва да се разплита. Донякъде обаче защото след промените соченият за син на Живков номенклатурчик подхваща проспериращи бизнеси – мандри, фабрики, хотели по планинските и черноморските курорти, и много бързо надипля първите си милиони. “Ако Тодор Живков се беше задържал още малко на върха на властта, щеше да направи Петко министър-председател на България. Тато планираше да смени “дялания камък” Георги Атанасов с по-млад и гъвкав функционер-технократ и Данчев беше идеалната кандидатура. Но котка мина път и на двамата”, коментират червени велможи. И допълват, че Петко Данчев бил абсолютно физическо копие на истинския си баща на младини – особено в характерния гърлен смях, от който още ги побиват тръпки. Изненадващо, малко след погребението на “Незаконен Петко” в село Данговица, където е вилата му, из Ботевград, Правец и региона започна да се мълви, че смъртта му изобщо не била естествена. Другояче казано, някой му помогнал да отпътува към вечността. Запознати с производствата на комбината за “специална продукция” /разбирай – за нуждите на отбраната и спецслужбите/ разказват под сурдинка, че преди Данчев си отишли от скоротечен рак и другите трима ексдиректори на “Пластхим” – Данчо Доганов, Иван Багалейски и Мария Лазарова. При това – в рамките само на 2 години! “Цял Ботевград шушука, че някой убива тези хора Кой и защо? Първо едно официално съобщение: &bdquo;Биовет” АД е водещ европейски производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Фирмата разработва и междинни продукти и активни субстанции за фармацевтичната промишленост. “Биовет” също произвежда ензими и ензимни комплекси за употреба в животновъдството и в различни производства сред които са хлебопроизводството, соко- пиво- и винопроизводството, производство на перилни препарати и текстилната индустрия.” “Биовет” е бившият ЗЕП, Завод за ензимни препарати. Заводът, който произвеждаше компоненти за биологически оръжия Казвам го не от втора или от трета ръка. В началото на 70-те години известно време работих там. Нямах навършени 16 години, затова не се пазеха особено от мен. Видях, чух и усетих доста. &bdquo;Пластхим” беше складът за продукцията. Сега &bdquo;Биовет” започна ускорено производство на същите компоненти. Разполагам и с допълнителна информация, според която процентът на ракови заболявания в Ботевград се дължи именно на &bdquo;Биовет”. На производството на компоненти за химически и биологични оръжия. При условията на днешната демокрация няма как посветените в мръсните дела на “Биовет” да не умрат. Просто няма как. В ЗЕП през 1973 или 1974 г., не помня точно, но помня, че работих два месеца и пет дни. Напуснах, защото пръстите на ръцете и краката ми почнаха да кървят. Бях хлапе и кожата ми бе твърде чувствителна”, постнал е в блога си Ангел Грънчаров от Ботевград. Междувременно се разбра, че незаконен химически завод на фирма ДИППА работи в Правец, съобщи пред медиите кметът на града Красимир Живков. Според него ДИППА има 12 обекта в Правец, 8 от които не са въведени в експлоатация. Част от халетата му са изградени без строително разрешително. Предприятието е собственост на Петко Данчев, на сина му и на дъщеря му, сочи справка в системата за фирмена регистрация &bdquo;Дакси“. В предприятието делът на Петко Данчев е 50%, Пламен Петков Данчев държи 25%, а дъщерята Десислава Петкова Данчева - Василева – 25%. Дирекцията за национален строителен контрол е направила проверка и в изготвените протоколи сградите на предприятието са обявени за незаконни твърди Никола Нитов, зам.-кмет на община Правец. Според градоначалника Красимир Живков проверките на въздуха, направени от Районна инспекция на околната среда и водите – София (РИОСВ), не са показали замърсяване на въздуха. От пресцентъра на РИОСВ обаче заявиха, че не са наясно дали са правени проверки на атмосферния въздух (емисионен контрол). “Проверките, които са правени в предприятията на ДИППА, са от миналата година и са за вещества в противопожарните инсталации“, поясниха от екоинспекцията в София. Допълнително притеснение за местната власт в Правец е и непосредствената близост на завода до кладенците за питейна вода на града. Според кмета и неговия “зам” родното място на Тодор Живков влива сериозни средства в туристическия бизнес и замърсяването е пагубно за въздуха и имиджа на града Това обаче, което изправя на нокти жителите на Правец, подлъгали се да му станат наемни работници е, че Тапетко-младши приживе им плащал заплатите, когато си поиска. И често, вече изнемощели от чакане и недоимък, хората получавали фишовете си и изпадали в още по-голям ужас. Наследникът на Тато режел наказателно с измислени поводи изключително мизерните заплати на работниците си. “Работникът – на колене!”, обичал да повтаря червеният капиталист. А глобата била минимум сто лева. И така повечето от наемните работници оставали без препитание до следващия месец, когато историята се повтаряла едно към едно. Затова мненията за покойния експремиер в Интернет-форумите са много далеч от положителното. Повечето откровено го ругаят и му пожелават да се пържи в ада заради нечовешката експлоатация, на която е подлагал работниците си. Форумджия с ник нейм Guest пък направо се е олял. “Най-после умря тая с...ня м...сна. Евала, Господи. На колко хора им казваше: “Ако не дойдете утре, ще ви отрежа по 50 лева”. Колко работници от други градове му направиха Ханчето и той не им плати. Не му било харесвало. Дано да се е мъчил, както се мъчеха хората, които работиха при него!!!”, излива гнева си Guest. Теодор ШОПОВ Още гръмовни разкрития търсете във вестника на народа "ШОУ"