Оперната певица Явора Стоилова, майка на трагично загиналата едва на 28 години потомка на Пейо Яворов – Василия, отбеляза на 26 май своя рожден ден само със съпруга си Кен Нагай и репортер на “ШОУ”, поканен специално за случая.
<em>&ldquo;Това е първият ми рожден ден без Василия&rdquo;, каза Явора. И допълни, че на 25-и е била панихидата за 40-ия ден от смъртта на единственото й дете - талантливата художничка Василия Куртева - Стоилова. <br /> <br /> В нейна памет майка й организира голяма изложба на 6 юни в София с нейни творби. За съдбата на дъщеря си и за своя по-нататъшен живот Явора се изповяда единствено пред човека на &ldquo;народното издание&rdquo;.<br /> <hr /> </em><strong><br /> - Явора, наскоро се навършиха 40 дни от смъртта на вашата единствена дъщеря Василия &ndash; млада и талантлива художничка, която на 17 юни щеше да навърши 29 години...<br /> </strong>- Всичко е в минало свършено време. Тя беше невероятна художничка. Рисуваше картини и портрети на личности като Яворов, тъй като тя му се пада праправнучка, на Станка Златева, на Митко Бербатов, на сумиста Котоошу, на папа Йоан-Павел ІІ... А и на артистите от турските сериали като Къванч Татлъту, както и много детски портрети. Направила е и портрет на фолкпевицата Ивана. Трябва да ви кажа, че Василия беше много търсена художничка. Ще направя изложбата, но няма да продам нито една картина - освен с благотворителна цел, като средствата ще даря за болни от анорексия.<br /> <br /> <strong>- Василия рисуваше ли в периодите, когато болестта й се обостряше? <br /> </strong>- Когато рисуваше, не боледуваше. Тоест при нея беше редуване &ndash; периоди на рисуване и периоди на анорексия. Когато оздравяваше, тя рисуваше. Самата тя е подчертавала, че изкуството и анорексията са две абсолютно несъвместими неща. Че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>анорексията е отказ от живот, докато изкуството е създаване на живот <br /> </strong></span><br /> Това бяха двете противоречиви тези в нейния живот - анорексията и изкуството.<br /> <br /> <strong>- Къде ще е изложбата в памет на дъщеря ви?<br /> </strong>- В галерия &ldquo;Финес&rdquo; на ул. &ldquo;Христо Белчев&rdquo; №17. Надсловът й е &ldquo;Полет&rdquo;. Така ще се казва, защото Василия наистина полетя... по някакъв начин.<br /> <br /> <strong>- Имате ли някакво съмнение около нейния полет?<br /> </strong>- Тя е човек, който непрекъснато пишеше писма. За нея писането беше почти равностойно на рисуването. Самият факт, че не ми остави нито ред, ме кара да мисля, че тя случайно, без да иска, е паднала от прозореца. Василия щеше да каже защо си тръгва. Затова аз мисля, че тя просто е отворила прозореца, искала е да види нещо, загубила е равновесие и е паднала. Имам предвид и това, че вече едва се движеше, почти не виждаше...<br /> <br /> <strong>- С инвалидна количка ли се придвижваше?<br /> </strong>- Само когато излиза навън. Но в апартамента се подпираше по стените, по столовете и така до тоалетната и обратно. Виждате, че там сме й сложили и малко телевизорче. Защото тя седеше с часове в това помещение, тъй като и бъбреците й отказаха да функционират. На нея не й функционираха добре и двигателните мускули. Всъщност анорексията изяжда първо кожата, после мускулите, костите, органите и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>накрая тръгва към мозъка<br /> </strong></span><br /> <strong>- Разбрах, че сте похарчили много пари за лечението й. Все пак не можаха ли лекарите по някакъв начин да й помогнат?<br /> </strong>- Когато става въпрос за пари, ще ви дам пример с племенницата на краля на Монако - тя също умря от анорексия. Това означава ли, че и те нямат пари? Ще ви кажа само, че анорексията е въпрос на избор, на психика. Това е психическо заболяване и според мен няма оздравял от анорексия. Има хора, които се поддържат в латентно състояние горе-долу добре. При Василия обаче имаше двойна чувствителност. Каквото можахме, направихме, а и тя също направи всичко по силите си. Виждаме това и в нейните дневници. <br /> <br /> Напоследък обаче тя отказа да се лекува. <br /> <br /> Не искаше да чуе за никакви терапии, но сподели, че мъките й са страшни, защото човек иска да яде, но психиката му го командва &ndash; не. Ти казваш &ndash; да, психиката казва &ndash; не. Тогава започват някакви адски болки. Докато се поглъща всяка глътка и всяка хапка, се появяват болки, все едно, че мухоморка си изял.<br /> <br /> <strong>- Вие все пак убедена ли сте, че анорексията е болест на интелектуалците?<br /> </strong>- Разбира се, че се разболяват и интелектуалци, чувствителни хора, но има и изключения &ndash; манекенки, певици и артистки, които са подходили към този метод на гладуване от суета. Трябва да ви кажа, че при дъщеря ми това не беше заболяване от суета. <br /> <br /> Тя гледаше как бъркат хората в кофите за боклук и си казваше: &ldquo;Те бъркат в кофите за боклук, а аз ям. Защо аз ще ям, а те да не ядат?&rdquo; При нея имаше едно много силно чувство за справедливост и адски силно желание за освобождаване на духа от материализма. Просто при нея предметите нямаха стойност, парите нямаха никакво значение. Тя беше готова да даде всичко от себе си, да се жертва, да помага. Такъв вид човек беше.<br /> <br /> <strong>- Какво наблюдавахте по време на болестта?<br /> </strong>- Редовно изхвърляше храна. Взимаше по една огромна чиния, пълна с храна, и след това ни я връщаше празна, уж, че е яла, и най-спокойно я поставяше за миене. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Болните от анорексия са изключително изобретателни <br /> <br /> </strong></span>Те са просто като жонгльори. В един момент човек свиква с техните маниери, но в началото не може да се ориентира. <br /> <br /> Оказа се, че е събирала храната в торбички, след което ги изхвърля. Даже Кен я беше заснел как тайно изхвърля храната. <br /> <br /> <strong>- Откъде точно е полетяла Василия?<br /> </strong>- Ето там, виждате ли голямата ни спалня? Това е тройно легло и точно от средното се е пресегнала и е отворила прозореца. Така бяхме направили, че да има тук три легла, за да има Василия по-голяма възможност за движение. Ние с Кен понякога спяхме тук, при нея, защото тя вече трудно се придвижваше и напоследък й отслабна зрението. Почти нищо не виждаше.<br /> <br /> <strong>- И какво? Тя е отворила средния прозорец, погледнала е надолу и ...<br /> </strong>- Възможно е да е изгубила равновесие. <br /> <br /> При всички случаи детето не е могло да се задържи, тежеше около 25 килограма. Между другото аз започнах да пиша книга в три части със заглавие &ldquo;Василия&rdquo;, като в първата част ще разкажа за борбата на дъщеря ми с анорексията. Смятам, че тя ще бъде много полезна за младите момичета.<br /> <br /> <strong>- Доколкото си спомням, Василия беше една от смелите анорексички, която се показа по телевизията и обяви, че се е излекувала?<br /> </strong>- Да. Беше се излекувала, но анорексията е циклична болест, която се повтаря на периоди и от нея няма отърваване. Факт е, че не можахме да се преборим. Тя 15 години страда, а други обикновено издържат по 7-8.<br /> <br /> <strong>- Говорили ли сте, след като се разболя, за причината, която е отключила тази болест у нея?<br /> </strong>- Много пъти. Още когато беше в пубертета, един неин съученик й счупи главата с железен стол и я нарече &ldquo;дебело прасе&rdquo;, защото тя беше леко пълничка. И оттогава всъщност дойде травмата.<br /> <br /> <strong>- Помните ли кой беше този съученик?<br /> </strong>- Помня. Казваше се Кристиян. Майка му дойде вкъщи и ми предложи 200 долара, за да забравим инцидента. Аз обаче нищо не направих на момчето, защото светът е пълен с палави деца. Виновни са родителите. <br /> <br /> Това беше жестокост, която я разболя първия път, после оздравя, но пак се повтори &ndash; пак срещна същата жестокост. Тя нямаше силата да оцелее в този жесток свят.<br /> <br /> <strong>- Какво стана с този Кристиян?<br /> </strong>- Не знам. Не съм се интересувала. Нито пари взех, нито поисках да бъде наказан. Просто тогава изгоних майката от дома си и й казах, че моето дете не струва 200 долара. <br /> <br /> <strong>- Но лекарите потвърдиха ли, че този първи инцидент е отключил болестта?<br /> </strong>- Казаха, че е възможно. Човек никога не може да бъде сигурен и не може да обвинява напразно. Защото в края на краищата и това дете Кристиян е човешко същество, което е било буйно като повечето момчета. Всеки прави грешки, но някои от тях са фатални.<br /> <br /> <strong>- А вие с Кен откъде всъщност се познавате?<br /> </strong>- От Япония. Имаше изложба на баща ми - известния художник Васил Стоилов, в Токио и Кен ни придружаваше през цялото време. Стана така, че Василия много хареса Кен и даже постави моята ръка в неговата. Тя го избра, защото ние с нея живеехме сами, тъй като с родния й баща бяхме заедно само три години. За нейния баща /именития пианист Атанас Куртев &ndash; б.ред./ мога да ви кажа само добри думи. Много свестен човек, но просто става така, че хората в даден момент се разделят. Аз мисля, че нашата раздяла има своето отражение. Всяко дете иска да си има баща и след като Василия нямаше, някак си инстинктивно избра Кен за свой баща. С него я лекувахме, грижехме се...<br /> <br /> <strong>- Къде я лекувахте всъщност?<br /> </strong>- И в Италия, и във Франция, и тук в много болници &ndash; оздравяваше, но временно. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Продадохме цял апартамент и вила <br /> <br /> </strong></span>и се нанесохме в по-малък апартамент. После го продадохме и него. И така продавахме и купувахме по-малки, за да остане разлика и с нея да може да се плати лечението. Даже и сега нямам намерение да оставам в този апартамент, не по материални причини, а защото спомените ми са много тежки.<br /> <br /> <strong>- Имате ли спомен какво обичаше да си хапва Василия?<br /> </strong>- Кюфтенца, торта, кебапчета... <br /> <br /> Тя изяждаше всичко в добри количества и просто не мога да разбера как изведнъж се породи тази неприязън към храната. Аз даже късно забелязах, че е болна. Тя си беше възпълничка, после почна да отслабва, което ни радваше, и после разбрахме, че това отслабване е фатално. Затова сега казвам: &ldquo;Майки, внимавайте, анорексията не идва при слабите деца, тя идва при пълните, които в даден момент получават комплекс.&rdquo; <br /> <br /> На Василия й дойде в повече едно предаване по телевизията за клане на агнета. И тя се възмути: &ldquo;Виж как ги колят и даже не чакат да станат големи, колят ги и ги пекат!&rdquo; Тогава се отврати първо от месото. После уж ядеше само плодове и зеленчуци, но тя си знае какво е яла, тъй като всичко е събирала в торбички и го е изхвърляла.<br /> <br /> <strong>- Кога всъщност разбрахте, че дъщеря ви е болна от анорексия?<br /> </strong>- В един ресторант във Велико Търново. Ние бяхме с Кен и тя поиска да й донесат един разцепен картоф с пържола. Всичко беше поднесено в огромна чиния, но и пържолата, и картофът не бяха кой знае колко големи. Тя погледна блюдото, отдръпна се, като че ли вижда някакъв звяр, закри си лицето с ръце и заплака. Тогава именно разбрах, че изпитва ужас от храната. И за да замаже положението, излезе навън и се върна с едно бяло цвете, което ми подари. Ето, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> така живяхме в продължение на 15 години - между ужаса и красотата<br /> </strong></span><br /> <strong>- Явора, има и още нещо доста любопитно във вашата житейска история &ndash; роднинската ви връзка с колоса на българската поезия Пейо Яворов. Смятате ли, че тегне някаква тежка прокоба над рода Яворови, тъй като много негови представители са завършили живота си със самоубийство?<br /> </strong>- Мисля, че да. Ние сме от този род, защото моята баба Екатерина е сестра на Яворов. Има самоубийци в този род, но някак си спират при самия Яворов. Всъщност не можем да кажем, че той е самоубиец, защото се предполага, че това определение се отнася за хора, които искат да свършат с живота си мигновено. Но при Яворов нещата стоят по друг начин. Той е притиснат от обстоятелствата, от омразата към него. Отчаян е от обвиненията за убийството на Лора, която е обичал до полуда. Не може да се каже, че това е болестно състояние, в никакъв случай.<br /> <br /> <strong>- Вероятно е на психическа основа?<br /> </strong>- Не. На такава основа е самоубийството на брат му Никола, който се е чувствал виновен за смъртта на брат си за това, че не е могъл да го опази... <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА </strong><br />