На 14 май се навършиха 26 години от първата уникална операция на присаждане на сърце в България. През 1986-а на 11-годишния Иван Сарафски беше трансплантирано сърце в Медицинска академия – София от екипа на проф. Александър Чирков. Част от този екип бе и кардиоложката д-р Таня Божилова.
Репортер на “ШОУ” се срещна с известната лекарка и вдовица на митичния Боби Бец, набеден за първи соцолигарх и починал загадъчно, по думите на неговата сестра Виолета. Ето и нейната уникална изповед:
- Д-р Божилова, поводът да се срещнем с вас е годишнината от първата трансплантация на сърце у нас, извършена от проф. Александър Чирков и, разбира се, с вашето участие като кардиолог. Какво интересно можете да разкажете за тази операция?
- Първото, което ще кажа, че чудото беше проф. Чирков. Той идва у нас при положение на тотален тоталитаризъм у нас. Знаете, хората не можеха да пътуват, това ставаше много трудно, защото ние живеехме в една затворена система... Тогава можеха да излизат в чужбина строители, тираджии, а за лекарите това беше просто табу. Професорът внесе една тотална промяна в начина на мислене на лекарите, начина на отношение към пациента...
- Спомняте ли си как се насочихте именно към този пациент – 11-годишния Иван?
- Детето беше с много тежка форма на кардиомиопатия. Той е боледувал и от 2-годишна възраст непрекъснато е бил в кардиологични клиники. Детето не можеше дори да ходи, защото нямаше сила. Сърцето му не работеше със свиване и спускане на сърдечния мускул. То само пърхаше и съответно това определи показанията, че Иван е в групата на пациентите за сърдечни трансплантации. Имахме късмет - яви се донор - здрав, млад човек, който умира при катастрофа. Когато го приехме, аз бях шеф на реанимацията и цялото гледане на детето след операцията беше в сърдечната хирургия на Медицинска академия.
- Припомнете съдбата на първия трансплантиран българин?
- Значи ние направихме трансплантацията на детето, изписахме го живо и здраво.
Иван преживя точно една година. Загина много трагично, излизайки да кара колело в кв. “Иван Вазов”. На пазара пада от колелото, защото се е изморил, и излиза извън ритъм. За съжаление денят е събота, между два и четири следобед, и наоколо не е имало хора.
А е трябвало само някой да му натисне гърдичките...
Много жалко! Почина от ритъмна смърт, а не от отхвърляне на органа.
- Разбрах, че отдавна не практикувате професията си. На какво се дължи този факт?
- Да. Не практикувам, защото през 1997 г. почина съпругът ми Борислав Божилов, или както го знаят - Боби Бец, и аз просто трябваше да се заема с неговата работа, с неговата фирма, с проблемите, които той остави.
- Разкажете нещо повече за съпруга си. Наричат го един от първите и най-успешни соцбизнесмени...
- Прекъсвам ви веднага. Няма такова нещо! Той беше изключителен човек с невероятен усет към бизнеса. За съжаление почина едва на 56 години, малко преди рождения си ден.
- Вие как се запознахте с Боби? Доколкото знам, той е имал няколко брака, преди да се ожени за вас?
- Неговите бракове са си негови бракове, нали?! В момента, в който сме се срещнали, човекът си беше напълно свободен. Не съм участвала в неговите разводи и т.н. Аз също си бях свободна жена. Запознахме се в дома на една наша приятелка – режисьорка. От 1984 г. започнахме да живеем заедно. Пазя много добри чувства за него. Мъже от типажа на Боби не се раждат всеки ден... Преходът за нас беше един изключително тежък период. Говоря за годините 1991-1992 г. Имаше много негативни и не дотам коректни писания по негов адрес, но заедно успяхме да ги преодолеем.
- Писания от рода на тези, че Боби Бец е искал да осинови Сашко Хекимов, който според мълвата е бил негов незаконен син...
- Да. Той искаше да го осинови и даже започнахме процедура по това. Аз също съм си дала съгласието в съда, защото изискванията за едно осиновяване са, че трябва да има стабилно семейство, с добри доходи, да има жилищна площ, където да отглежда това дете. И делото за осиновяване беше прекратено в деня на смъртта на Боби.
- Не е ясно това всъщност негов син ли е?
- Никога не е казвал, че това е негов син. Той просто искаше да го осинови. Нищо не ме питайте повече за този Сашко!
- А вярно ли е, че е искал да стори същото и с вашия син от първия ви брак?
- Искаше, но аз не се съгласих заради паметта на баща му Александър Георгиев.
И той почина съвсем млад
от белодробна емболия. Беше лекар-анестезиолог в “Пирогов”.
- Сестрата на Боби - Виолета, ви заподозря, че имате пръст в смъртта на мъжа си. Как реагирахте на това?
- Аз за тази жена, противно на очакванията ви, не мога да кажа нищо лошо, независимо какво е твърдяла.
- Но тя все пак ви заподозря за смъртта на брат си!?
- Вижте, всеки човек търси някаква причина. Преди смъртта си Боби беше пациент на нашата клиника. Той беше с класически случай на исхемична болест на сърцето, която имаше своите предполагаеми фактори. Това е нон стоп стрес, тежка зависимост от цигарите – много страстен пушач и не на последно място, особено в последната година, наднормено тегло. Беше над 140 килограма и отгоре. По тази причина той получи и инфаркт на миокарда.
- Вие сте били заедно на вилата си в “Щъркелово гнездо”, когато се е случило фаталното...
- Аз бях с него. Положила съм максимални усилия да му помогна. Аз съм помагала на десетки хора, а на най-близкия си не успях... Но това е. Смъртта е мигновена, което се доказа и от аутопсията. Сега
какво да разискваме дали е починал от естествена смърт, или не.
Според мен тези обвинения е излишно да се коментират. Освен това вече минаха 15 години, светла му памет, пак ви казвам, той беше изключителен чаровник. Отидоха си качествените мъже в България, да ви кажа. Ето, отиде си Христо Цачев, ето сега Хачо, Иван Славков...
- Кажете, имахте ли по-специална връзка с Иван Славков, както се мълви?
- Аз? С него съм имала една изключително почтителна връзка, която се базира на това, че навремето, 1982-1983 г., аз бях още лекар в “Пирогов” и за сметка на отпуската си работех на международния лагер в Приморско. Тогава пристигна другарят Славков с Тошко да търсят лекар в Приморско, защото детето не се чувства добре и има силни болки в корема. Те пристигат от Евксиноград с този проблем, бяха се настанили в един хотел в близост до лагера. Аз отидох да прегледам детето и установих, че то има остър апандисит и трябва незабавно да се оперира. Ето така се запознахме с Иван Славков и оттогава той никога не ме е забравил и за рожден ден, и за Коледа, и на празника на здравния работник. Винаги е имал едно почтително отношение към мен. Освен това се случи така, че
другият внук на Тодор Живков попадна в детска хирургия
на “Пирогов”, където му беше оперирана една хернийка. За цялата тази работа аз бях поканена от Живков на една голяма вечеря. Вечерта беше много ведра, изпълнена с много смях. Помня, че вечеряхме печени чушки, които бяха навити на руло и вътре със сирене, малко чесън и много копър. Имаше и пържолка, пържени картофки, но десерта не си го спомням. Пихме по една ракия и по една чаша вино.
- А как беше Боби с хубавите жени около него?
- Боби беше изключително контактен човек, невероятен кавалер и човек, който умееше да уважава и да държи на пиедестал жените. Аз не мога да му се сърдя, че той е харесван от жените. Той беше просто един сладур. Умееше да събира хората около себе си, да създава настроение. Имаше винаги аху-иху около него.
Много загубих при неговата кончина и мога само да кажа, че съчувствам на всички онези жени на известни бизнесмени, които наследяват имуществото им. Боби беше от типа бизнесмени, които в кал да бръкнат, пари ще направят. Това е даденост. Не че някой му е дал, но ако все пак някой му е дал, той е съумял да го поиска и съответно да го реализира в бизнеса си. Боби създаде първата частна транспортна фирма през 1989 г. Първо започна с камиони, след това дойдоха речните кораби.
- Колко камиона имаше?
- Около 70-80. Но те са купувани един по един, а не накуп. Първо три камиона, после още четири, после още пет...
- А корабите?
- Бяха два кораба, които направиха един фериботен комплекс и обслужваха Русе – Гюргево. Има и един морски кораб.
- Де факто вие сега управлявате неговата фирма?
- Не. Тя беше обявена в ликвидация през 2002 г. И понеже се повдигат непрекъснато въпроси за кредитни милионери и т.н., смея да заявя, че са върнати абсолютно всички кредитни задължения по време на тази ликвидация. Така че към деня на заличаването на фирмата “КОМКО” от търговския регистър всичко е изчистено.
- Вие успяхте ли да върнете всичко?
- Всичко! Това, което притежаваше фирмата като имущество, се продаде и се удовлетвориха кредиторите.
- Боби не е ли в списъка на кредитните милионери, които са направили първия си милион с онези прословути куфарчета?
- Не. Той де факто имаше един кредит от 300 000 долара от “Туристспортбанк” на Емил Кюлев. Кредитът беше отпуснат при един много тежък лихвен процент – 36%. Това беше ужасяващо! Към смъртта му тези 300 000 бяха станали над 600 000 долара. След това тази банка изпадна в несъстоятелност, но въпреки всичко искът на банката да се върнат парите е удовлетворен и тази сума е върната.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
