Източните и Средните Родопи са били най-засегнатото място у нас от аварията в Чернобил, а най-ниски нива на радиация са засечени във Враца. Това разкри доц. Нина Чобанова от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) пред “Телеграф".
26 години след взрива в 4-ти блок на АЕЦ &ldquo;Чернобил&rdquo; аварията продължава да тегне над жителите на Украйна, Беларус и Русия, където са нанесени и най-големите поражения. В дните след 26 април 1986 г. обаче радиационният облак минава първо над Скандинавските страни, а след това се обръща на юг през Западна Европа, северните части на Средиземноморието и Балканския полуостров. <br /> <br /> Над България той се оказва в началото на май и най-засегнати са него и от последвалите дъждове, с които частиците се отлагат в почвата, са високите части на Средните и Източните Родопи. По-ниски дози са получили софиянци, перничани, русенци, силистренци и др. Още по-малко е облъчването в Бургас, Плевен и Велико Търново. Най-големи късметлии са жителите на Враца, погълнали минимални доза радиация.<br /> <br /> Според оценки на специалистите през първата година след ужасния инцидент българите са погълнали средна доза 0,8 милисиверта. Според доц. Чобанова това е в ниския диапазон.<br /> <br /> Две десетилетия и половина по-късно учени и лекари са в яростен спор дали Чернобил е отговорен за главоломното повишаване на броя на раковите заболявания в България. Специалистите от НЦРРЗ твърдят, че няма общо между експлозията в Чернобил и левкемията. Според доц. Чобанова влиянието на радиацията може да се изрази в левкемия и рак на щитовидната жлеза, но Чернобилската авария би могла да причини само 1000 случая на рак на щитовидната жлеза в Европа. <br /> <br /> Досега обаче са регистрирани 6000 случая на рак на щитовидната жлеза, като най-големият брой е при хората, облъчени в детска възраст в най-засегнатите райони на Украйна, Беларус и Русия. <br /> <br /> Днес се навършват 26 години от деня на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала. <br />