Димитър Иванов: Гадно ми беше, когато хванахме на калъп зам.-министър хомосексуалист!

<em>Работи в Държавна сигурност от 1976 до 1990 г. От 1991 до 1996 г. е генерален директор и вицепрезидент на &quot;Мултигруп&quot;. Председател е на фондация &quot;Арете&quot; и на националния клуб &quot;Стефан Стамболов&quot;, преподавател е по психология на лидерството в УНСС. Сред най-известните собственици на частни колекции у нас.<br /> <br /> <hr /> </em><strong>- Интересно ми е има ли нещо, от което да се срамувате, нещо, което да си спомняте с отвращение след дългите години работа в Държавна сигурност, господин Иванов?<br /> </strong>- В младите си години и аз съм бил послушен изпълнител на политическа воля и на невинаги оперативно оправдани и законосъобразни разпореждания! От предела на 60-така си давам сметка за тези неща! Има ситуации, в които съм се излагал. <br /> <br /> Винаги ми е било неприятно не толкова извършването на арести, колкото извършването на обиски. Когато трябва да влезеш в дома на човек...<br /> <br /> <strong>- Когато е в негово отсъствие ли?<br /> </strong>- Не, когато е в негово отсъствие, това си е майсторска работа, това е върхът на оперативното майсторство. Законът го позволяваше тогава, вътрешните правилници на МВР &ndash; също. Трябва така да можеш да влезеш и така да излезеш, че да не те усетят. Много често влизането беше свързано и с монтирането на подслушвателна апаратура. Имал съм случай, когато след едно такова влизане ме извика Григор Шопов, хвърли ми един лист и вика: &ldquo;Ето, прочети това!&rdquo; В апартамента, в който сме били предната нощ, на сутринта дошла сестрата на обекта да почисти. Обектът &ndash; зам.-министър на вътрешната търговия, точно при кацата с меда, а сестра му &ndash; професор. Оказва се, че в пепелника освен неговите фасове има и друг &ndash; различен... И ни разкриха! Фасът не беше мой, а на мой колега. <br /> <br /> Друг случай &ndash; много гаден! Имаше съмнения, че зам.-министър от техническите ведомства е хомосексуалист! Беше изключително неприятна и мерзка работа, докато документираме всичко. <br /> <br /> Въпросният беше млад, изключително талантлив, доктор на науките, тогава обединиха министерството на машиностроенето и електрониката и още нещо и стана голямо, много тежко министерство. Точно с електрониката излизахме на международния пазар. Беше изключително способен ръководител. <br /> И... във Варна имаше някаква международна конференция. Той се беше завъдил с един бивш затворник, с който случайно се запознали. Те се подушват тези! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Наложи се да вербуваме затворника, който да заснеме акта с лобовника си<br /> </strong></span><br /> За да има достатъчно и неопровержими доказателства! Беше изключително гадно и много трудоемко. Ако се бяхме провалили, щяха да ни санкционират много тежко...<br /> <br /> Гадно беше, когато сме правили обиски, където има възрастни или болни хора. Спомням си, след 10 ноември бях ангажиран като координатор на прокурорско-следствената група по делата срещу Тодор Живков, Милко Балев, Мирчо Спасов и Иван Славков. <br /> <br /> Когато Мирчо Спасов го задържаха при разпит в Главна прокуратура, ни изпратиха да правим обиск у тях. Тогава той ми вика: &ldquo;Внимавай, съпругата ми е на инвалидна количка! Знам какво трябва да се направи, но заради нея бъдете внимателни!&rdquo; <br /> <br /> И наистина, когато отидохме, извикахме сина му. Не си позволихме да влизаме въобще в стаята, в която беше тя. <br /> <br /> Неприятно беше разследването на кмета на Димитровски район Костадин Караджов, на ген. Стоян Хаджипенчев от УБО, съпартизанин на Тодор Живков... Имал съм изключително неприятен случай с приятел на баща ми, негов съученик, който ме знае от дете &ndash; трябваше да го арестувам по време на полските събития. Нелегално печатаха позиви и прокламации и ги разпространяваха из София: &ldquo;Да последваме примера на полските си другари, да свалим прогнилата клика на Тодор Живков!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- И до ден днешен витаят слухове, че много хора от обкръжението на Людмила Живкова са си отишли при загадъчни обстоятелства или с две думи - били са премахнати като другомислещи. Какво ще кажете вие по въпроса?<br /> </strong>- Няма такъв вариант и ще ви обясня защо. Когато Политбюро решава през 1974-1975 година, че ще започне подготовката за отбелязването на 1300-годишнината от българската държава, се сформира работна група. В нея участват трима министри &ndash; на външните работи, на вътрешните работи и на културата, които са членове на Политбюро. Те делегират своите права на по един от своите заместници &ndash; Живко Попов, Емил Александров и Александър Фол. След това Живко Попов създава оперативна група, която да харчи тези 9 млн. лв., които са отпуснати за случая &ndash; Живко Попов, Кръстю Мутафчиев, Кирил Башлиев и Въло Горанов, който е българин, но живее във Виена и има там частна фирма, чрез която трябва да изкупуват произведения на изкуството, свързани с българската история, и да ги връщат в България. Всъщност <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тази фирма става инструмент за далаверите, които те вършат<br /> </strong></span><br /> за изпиране на пари. <br /> <br /> От всички тези хора Фол се запази абсолютно чист и не се замеси в нищо &ndash; почина преди 5 години. Живко, който си е жив и здрав, и Емил Александров, който почина наскоро, бяха осъдени, а виенският тарикат Въло Горанов също е жив и здрав. Починали са Кръстю Мутафчиев и Кирил Башлиев. И няма никаква мистика &ndash; хората се разболяха и починаха. Групата по културно наследство се използва един вид като доказателство как хората измират един след друг, значи някой ги ликвидира! <br /> <br /> Всички от обкръжението на Людмила са живи и здрави &ndash; и Кубрат Томов е жив, и Радко Радков &ndash; драматургът, е жив, съученичките й, приятелките й, които бяха около нея...<br /> <br /> <strong>- И за смъртта на Людмила от години се говори, че е станала с външна намеса от Съветския съюз?<br /> </strong>- Това са пълни глупости и търсене на сензации! За какво му е на Съветския съюз да убива Людмила Живкова, след като директно ръководеха баща й?! Смъртта на Людмила, както се видя, нищо не реши &ndash; нито в едната, нито в другата посока. <br /> <br /> <strong>- Толкова години всеки разпространяваше каквито версии му беше удобно за прословутите злоупотреби в &ldquo;Културно наследство&rdquo; по онова време, за което бяха осъдени хората, които споменахте по-горе... Вие сте се занимавали лично с това разследване, както се случи?<br /> </strong>- Аз лично съм участвал в разработката на Живко Попов и съм ръководил разработката на Емил Александров. Хората около Живко Попов не блестяха с особени качества и възможности нито в международния живот, нито в администрацията, нито в областта на културата или изкуството. А в същото време харчеха с широка ръка. От 9 млн. бюджет, отпуснат на служба &ldquo;Културно-историческо наследство&rdquo; за отбелязването на 1300 годишнината на българската държава, се оказа, че за 6.5 млн. не могат да се намерят отчетните документи и да се даде смислено обяснение за какво са похарчени. Тогава 6.5 млн. валутни лева се равняваха на повече от 6.5 млн. долара &ndash; огромна сума! Присвоени, разхитени, облагодетелствани трети лица &ndash; роднини, приятели. Късната защитна теза на Живко Попов и на другите негови сподвижници беше, че видите ли, те са опрали пешкира! Има известна логика. Но те просто бяха материално отговорните лица. А Мирчо Спасов, разбира се, не отиде на съд, но получи партийни и административни наказания, Живков го разлюби. <br /> <br /> Живко Попов и другите използваха промените на 10 ноември 1989 година, за да се оневинят изцяло, да се представят пред обществото като политически репресирани, едва ли не като противници на режима на Тодор Живков, което е невярно. Напротив, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Живко Попов и хората му бяха едни от най-усърдните слуги на режима<br /> </strong></span><br /> и извличаха огромни облаги от това свое верноподаническо поведение. <br /> <br /> <strong>- По какво си приличат кариерите на Живко Попов и Емил Александров?<br /> </strong>- Когато Живко е бил консул в българското посолство в Лондон, Емил Александров е на същата длъжност в Париж. И понеже в началото на 70-те години в Лондон отива Людмила Живкова, която пише своя дисертация и работи в английските библиотеки по темата англо-турските отношения през 1934-1939 година, в навечерието на Втората световна война, консулът Живко Попов приема като свое задължение да й съдейства на място. Той и съпругата му използват тази възможност да се представят в добра светлина пред Людмила и мъжа й Иван Славков, да се сближат с тях, за да повлияе това на бъдещото развитие на кариерата на Живко. <br /> <br /> Около нея наред с много талантливи и способни хора, отдадени на нейната кауза да отваря българската култура към света и към Запада, като драматурга Радко Радков, парапсихолога Кубрат Томов и др., имаше и хора, които се бяха присламчили за лична изгода. <br /> <br /> <strong>- Доколко хората около Живко Попов бяха близки до дъщерята на Първия...<br /> </strong>- Хайде сега да направим елементарно разсъждение! Людмила е дъщеря на държавния глава на Народна република България, с блестящо образование, д-р на науките с много широка култура, перфектно владее английски език, а Живко Попов дори няма висше образование... На каква основа биха могли те да бъдат духовно близки?! Какъв общ кръг от интереси могат да имат?! Нито социалното им поведение, нито научната им подготовка, нито общата им подготовка кореспондират. <br /> <br /> Да не говорим за обкръжението на единия и на другия! Людмила се движи в хай среди, а Живко е изцяло под влиянието на съпругата си &ndash; д-р Юлия Василева, която години наред живее на границата на психопатичното състояние, иска да се домогне до тези кръгове. Дъщеря им Мая е жертва на цялата тази среда. Тя заслужава едно съчувствие. Можеше да се развие и като журналист, и като човек с по-особени способности. Въпреки че аз съм твърд материалист и не вярвам много на тези неща...<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Д-р Юлия Василева е страхотна интригантка, властолюбива, алчна<br /> </strong></span><br /> изключително амбициозна до истеричност, егоцентрична! Ходеше и създаваше интриги по върховете, служеше си с името на Милко Балев, на Мирчо Спасов, правеше намеци, че е интимно близка с тях, а понякога това не беше далеч от истината...<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че е била добър учен?<br /> </strong>- Не, тя е ветеринарен лекар. Но се беше изкарала д-р на биологическите науки, със спекулации с имена от висшата номенклатура дори успя да си създаде отделна лаборатория с ранг на институт към БАН. След това от ревизиите, които се извършиха на тази лаборатория във връзка с делото на Живко Попов, стана ясно, че никаква работа не е била вършена там.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Людмила Живкова и Живко Попов никога не са били толкова близки.<br /> </strong></span><br /> Историята има по-дълбоки корени. През 60-те години Живко Попов, Емил Александров и един трети зам.-министър на културата &ndash; Тодор Рибаров, попадат заедно в Първо главно управление на ДС и работят заедно. Тодор Рибаров е състудент на Людмила Живкова. Той беше много красив, представителен мъж. Те използваха това, че Тодор Рибаров е по-близък с Людмила. И когато Живко Попов и Емил Александров са в Лондон и Париж, използват да се слагат на Людмила. Даже от Лондон са я водили в Париж на посещение в Лувъра. Осъществявали са логистиката, така да се каже. И когато Людмила защитава дисертацията и се връща и оглавява Комитета за култура, на тях им изтича мандатът. Живко отива във Външно министерство, отдел &ldquo;Кадри&rdquo; &ndash; жена му го уреди... В оперативните разработки имаше такава информация, а пък и в техните кръгове се говореше за изключителната &ldquo;психо-физическа виталност&rdquo; на д-р Юлия Василева &ndash; уникален случай, бедна ви е фантазията! Правеше силно впечатление дори на оперативните служби, които са виждали какво ли не в живота си... <br /> <br /> <strong>- Цялата кариера на Емил Александров обаче не е за подценяване за онова време..<br /> </strong>- Емил Александров беше шеф на Главна дирекция &ldquo;Международни връзки&rdquo; на Комитета за култура. Първоначално беше шеф на Международно културно сътрудничество, след това стана зам.-председател на Людмила Живкова и отговаряше пак за тази дейност. Лошото беше, че той беше алчен като Живко Попов - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и Емил Александров беше жаден за пари, облаги и слава<br /> </strong></span><br /> Докато Живко никога не признаваше извършените от него финансови разхищения и престъпления, Емил Александров пред съда призна повече откраднати средства, отколкото му търсеха. Заради тази му сговорчивост и сътрудничество с разследването получи само 6 години и половина, докато Живко получи 20. Даже в затвора го бяха направили началник на другите затворници, той ги караше да пишат лозунги по стените &ndash; &ldquo;Да живее БКП&rdquo;, &ldquo;Слава на партията&rdquo; и т. н. След 10 ноември 1989 г. започна да отрича. Но аз не го обвинявам. Всеки човек има право да потърси оправдание ако не заради себе си, то за пред наследниците си. Затова съм си мълчал. <br /> <br /> <strong>- Емил Александров е бил и шеф и на 14-и отдел на Първо главно управление на ДС &ndash; Културно-историческо разузнаване... <br /> </strong>- 14-и отдел беше по-скоро за международна културна конфронтация, но това е друг въпрос... 14-и отдел се наричаше КИР, но понеже абревиатурата звучи малко неприятно на български, го обръщат обратно и става РИК: Разузнаване - история, култура, но то си е КИР &ndash; културно-историческо разузнаване... 14-и отдел беше създаден във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава. Той беше малък, елитен отдел, в него бяха подбрани високоинтелигентни, културни момчета. Емил Александров като шеф на този отдел беше недоразумение. Вероятно Мирчо Спасов е оказал натиск. Той нямаше качества за оперативна работа. Той търсеше публичност, блясък, самохвалството му беше повече, отколкото трябва, а основният принцип на всяка оперативна служба е секретност и конспиративност. Колкото по-малко те познават, толкова по-добре. <br /> <br /> <strong>- Какво имате предвид, като казвате, че 14-и отдел на Първо Главно управление на ДС е бил по-скоро за международна културна... конфронтация?<br /> </strong>- Те не извършваха легална дейност по опазване културно-историческото наследство. Те си &ldquo;търсеха&rdquo; с всички способи и средства нашите паметници в чужбина, противодействаха на чужди подобни структури, които работеха на българска територия. Да вербуваш агентура в Гърция, Италия, Турция &ndash; легално ли е?! <br /> Задачата им беше да набират информация и по възможност да откупуват, да получават като подарък и дори да откраднат един или друг артефакт, който има определена културно-историческа стойност за нашата държава. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Паисиевата история&rdquo;, прибрана от агенти и сътрудници на този отдел,<br /> </strong></span><br /> е емблематичен случай в дейността им. Част от тях бяха огласени сега от Комисията по досиетата като членове на Светия синод!<br /> <strong><br /> - Значи и митрополити са се занимавали с това?<br /> </strong>- Така е, да. Има митрополити, които имат много сериозна заслуга за прибиране на ценни паметници, средновековни главно, от Гърция, Турция Македония...<br /> <strong><br /> - Кои?<br /> </strong>- Дядо Кирил, варненският и великопреславски митрополит. Ако не беше неговият църковен сан, щях да кажа, че е голям мъж и пич! И не само той! Възхищавал съм се от русенския митрополит Неофит, от видинския митрополит дядо Дометиан &ndash; достолепен мъж, ерудит, знаете ли колко витален и колко жизнен е търновският &ndash; дядо Григорий... <br /> <br /> <strong>- С тези хвалби от вашата уста май не им правите услуга...<br /> </strong>- Не съм имал нищо общо с тях, ние от 6-и отдел не сме вербували сътрудници в църквата, имаше си специален отдел.<br /> <br /> С прибиране на българските паметници от чужбина се занимаваше и моят колега и добър приятел полк. Христо Маринчев, който беше зам.-председател на Комитета по вероизповеданията. Неговият син вървеше по неговия път и трагично загина в Гърция... <br /> <br /> Нямам основание да харесвам владиците, защото аз съм атеист. Сегашното състояние на Българската православна църква, за огромно съжаление, е много лошо. Ужасно е, че тя е допуснала в нейното лоно покрай вярата да влезе политиканството. Тези, които ги огласиха, не са морално опетнени. Морално опетнени са тези, които нарушават вярата си и канона. Защо не извадят хомосексуалистите и прелюбодейците в църквата?! Защо не извадят тези, които се облагодетелстват?! А вадят такива, които са работили за държавата, и то не срещу пари! Тези напъни за подмяната на владиците са от користни намерения, за овладяване на църковните имоти.<br /> <br /> <strong>- Какво ще излезе от изваждането на досиетата на кредитните милионери според вас?<br /> </strong>- И на мен също ми е интересно! Да видим как ще се оправдае това нещо. Ако един кредитен милионер е бил офицер от службите или агент на ДС, какво отношение има това дали да му се отпусне кредит от някоя банка?! Например виждаме, че от всички кредитни милионери 32 процента примерно са били агенти. И казваме, а-а-а - ето значи те един на друг си дават кредити! Значи комунистическата партия дълбоко си е внедрила свои хора в банките, които раздавали кредити! А останалите?! А останалите 68 процента, които не са били агенти, как са станали кредитни милионери?! <br /> <br /> Вие идвате при мен за кредит, аз не ви питам вие агент ли сте, а вие не ме питате аз офицер ли съм, но аз казвам: &ldquo;Ако ви дам 3 милиона, ще ми върнете ли 1 милион под масата? Отговаряте ми: &ldquo;Ще ви върна!&rdquo; Аз си свиркам, защото съм взел 1 милион, срокът за погасяване изтича, но аз не ви притискам, пиша ви писмо, разсрочваме го, реорганизираме го, намираме друга банка, която рефинансира кредита, но не го връщате! Аз си трая, защото съм взел 1 милион! Това е механизмът &ndash; дали си комунист или от ДС, няма никакво значение! Водещото е било далаверата...<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>