Вдовицата на Гунди Величка Маркова: Не ние, Котков щеше да се развежда с Катя преди катастрофата

<em>Накрая се успокоява. Признава, че често сънува Гунди с прошарени коси. И неочаквано, дори за себе си, въпреки, че се е зарекла да не отговаря повече на глупости и измислени чужди спомени за най-легендарния български футболист и семейството му, започва да споделя, нечувани досега откровения за най-светлата легенда в българския футбол Гунди и за живота й с него. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Нека изясним истината за фаталната &ldquo;Алфа Ромео&rdquo;, която затри Гунди и Котков. Вярно ли е, че била конфискувана на Калотина от италианец и е била приготвена за автомобилния ни състезател Стоян Колев. Гунди обаче забелязал автомобилния звяр в клуба на МВР, отишъл лично при вътрешния министър Ангел Солаков, за да измоли колата. И тя му била подарена, защото по онова време нямало друг начин да я получи?<br /> </strong>- Какво!? Това са измишльотини! Георги я купи от &ldquo;Кореком&rdquo;. Ето какъв е случаят. Ние имахме един &ldquo;Мерцедес&rdquo;, купен също от там. Един ден Каменски, вратарят на &ldquo;Левски&rdquo;, помоли Георги да отидат до &ldquo;Кореком&rdquo;, защото мъжът ми бил известна личност, та да помогне да му препоръчат някоя добра кола. Отиват, там Георги харесва &ldquo;Алфата&rdquo; и се договарят. Той дава на Каменски &ldquo;Мерцедеса&rdquo;, който пък му додава пари за &ldquo;Алфа Ромео&rdquo;-то и затова то се водеше на името на двамата. <br /> <br /> <strong>- А &ldquo;Мерцедесът&rdquo;?<br /> </strong>- Той пък се водеше до последно на мое име и Каменски после все викаше, добре, че си свястна, иначе като почина Гунди можеше да си ги строиш колите и никой копче не може да ти каже. Преди това пък имахме един фолскваген, който мъжът ми даде на Стоичко Пешев. Това е истината.<br /> <br /> <strong>- 30 юни, 1971 г. Този трагичен ден наистина ли ви се губи като в мъгла?<br /> </strong>- Не, защо, достатъчно ясно си спомням всичко. Той започна като всеки нормален ден. Нищо различно, нищо подсказващо трагедията. Изпрах и помолих Георги да ми изстиска прането, защото ме боляха ръцете. Докато го правеше, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> паспортът му падна във ваната и взе да се тюхка<br /> </strong></span><br /> че ще трябва да ходи до милицията за нов. След това тръгна за тренировка. <br /> <br /> <strong>- Как за тренировка? Нали е трябвало да пътува за Враца с Котков, за да играе в юбилейния мач на местния &ldquo;Ботев&rdquo;, което е било известно отдавна?<br /> </strong>- Няма такова нещо. Той изобщо не знаеше, че ще пътува за Враца. Това са му го съобщили на &ldquo;Герена&rdquo;, когато е отишъл на тренировка. Плановете му бяха съвършено други. Георги обаче ми се обади оттам и ми каза, че се налага да пътува, бяха го задължили от клуба. <br /> <br /> <strong>- Много &ldquo;очевидци&rdquo; твърдят, че двамата с Котков били скарани и тръгнали заедно за Враца, за да си изяснят отношенията по пътя?<br /> </strong>- И това е абсолютна глупост. Изобщо не са били скарани, нито в този ден, нито са се карали някога. <br /> <br /> <strong>- Добре, но според информация от самото следствие двамата често са спирали в крайпътни заведения, поръчвали са си коняк и непрекъснато се препирали за нещо. Това е според свидетелските показания на бармани и сервитьори? <br /> </strong>- Те не са спирали никъде. Какво следствие!? Това са абсолютни глупости. Първо, Георги не пиеше, за коняк да не говорим. Второ, аз съм чела следствието. Аз много добре знам кога ми се обади от &ldquo;Герена&rdquo;, кога са тръгнали и кога са били на Витиня. Кога трябваше да пристигнат и т.н. <br /> <br /> <strong>- И не са спирали никъде?<br /> </strong>- Разбира се, никъде, освен на бензиностанцията на Витиня, за да заредят. В следствените материали пишеше, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>в пробите му няма нито алкохол, нито нищо<br /> </strong></span><br /> - Друг е въпросът, че един път следствието приключи и след това отново го възобновиха. Никой от второто следствие не може да ме убеди, че когато един камион излиза от третостепенен път, виновен е тоя, дето се движи по първостепенния път. <br /> <br /> <strong>- &ldquo;Алфа Ромео&rdquo;-то обаче и според шофьора на камиона, и според официалните заключения на експертите се е движело с безумно висока скорост?<br /> </strong>- Да де, с толкова безумна скорост, че колата е огъната отпред едва 20 см. Аз това го знам от първия катаджия, който е бил там. Ако не са нацелили резервоара, щели са да отидат до Враца, да се върнат в София и да се оправи колата. С толкова &ldquo;страхотна&rdquo; скорост са карали... <br /> <br /> <strong>- Защо според вас във второто следствие истината е изопачена?<br /> </strong>- Защото след катастрофата някои искаха да си разчистват сметките с Ангел Солаков. <br /> <br /> <strong>- Каква е връзката между катастрофата и разчистването на сметки със Солаков? <br /> </strong>- Ами такава...Георги беше човек, който Солаков много обичаше, както, между другото, и Котков. Всичко е толкова ясно. Неговият любимец трябваше да бъде натопен, за да ударят и по него. Но нека всеки си носи сам греха, не съм аз съдникът.<br /> <br /> <strong>- А каква е истината за третия загинал, който е бил в колата. Защо властта дълго време се е опитвала да прикрие този факт. Мълвата е, че вдовицата на загиналия военен е получила солидна сума, за да замине за чужбина и истината да се потули. <br /> </strong>- Третият загинал е бил най-обикновен стопаджия и никой не е крил това. Работил е в МВР и после напуснал. Жена му съдеше мене и Андрей, и МВР, получи си парите и това е. Защо да се крие, да не би Георги да го е застрелял? <br /> <br /> <strong>- Вдовицата на Котков, Катя, в едно интервю твърди, че лъжете, че сте платила обезщетение, че баща ви се опитвал да изкара вдовицата неморална, за да не ви съди, и че сте се опитала да се сближите със самата Катя след катастрофата, за да не ви съди и тя? <br /> </strong>- Какво да ме съди? Тя получи достатъчно голямо обезщетение от МВР. Така, че какво да ме съди, какво ще ми вземе? На босия цървулите? <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А останалите лъжи нека й тежат на съвестта<br /> </strong></span><br /> <strong>- Тя твърди още, че сте се изкарала репресирана, което изобщо не било истина? <br /> </strong>- Какво да се изкарвам репресирана. На 20-ия ден ми забраниха да нося черни дрехи. Всъщност помолиха ме, предложиха ми. <br /> <strong><br /> - Кой и по какъв начин?<br /> </strong>- Един зам.-министър на МВР. Беше му неудобно на човека, затова не споменавам името му. Беше му страшно неудобно, но явно му беше наредено. <br /> <br /> <strong>- И защо не биваше да носите черно?<br /> </strong>- За да не възбуждам масите. Затова късаха и некролози, обяви за възпоменания, панихиди. Беше страшен терор, но на мен не ми пукаше. Аз тогава бях толкова смазана, толкова убита, че на тези неща изобщо не обръщах внимание. Беше ми все едно дали ще ме изселят или не. Това си беше партийна линия, сведена отгоре, от ЦК на БКП. Още от погребението се бяха уплашили. Някой беше казал на някой си, ами ако този народ тръгне срещу нас! <br /> <br /> Страх ги беше още оттогава да не се събере отново много народ. Чешките събития бяха само три години преди това и да не забравяме, че всичко тръгна от самозапалването на Ян Палах. Така че явно са правили някакви аналогии. Даже мен като не можаха да уплашат, шефът на столичното МВР привика баща ми, за да заплашва него, но той не беше от тия хора, дето лесно се плашат. Заплашвал го, че ще ни изселят, защото сме възбуждали хулиганите на София, а баща ми му отвърнал, че е много жалко, щом смята гражданството на София за хулигани. До петата година от смъртта на Георги и Котков не се споменаваше нищо за тях, пълно мълчание, все едно не е имало такива хора. Бяха забранили едноминутното мълчание на първия мач от новия сезон. Пет години нищо. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Първа Бригита Чолакова отпуши мълчанието<br /> <br /> </strong></span>- в нейното неделно предаване и аз й се обадих да й благодаря. <br /> <br /> <strong>- Може ли да ви задам някои лични и донякъде деликатни въпроси?<br /> </strong>- Стига да не са някои клюки. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че родителите ви са ви забранявали да се ожените за някакъв си ритнитопковец? Все пак баща ви е бил първи архитект на столицата...<br /> </strong>- Беше първи архитект на републиката, а после на Института по паметниците на културата, но няма значение. Не, не е вярно &ndash; в родителите ми нямаше никакво големеене. Единствено от страна на майка ми имаше известна съпротива, но то беше, защото бях твърде млада. Бях студентка първи курс, на 9 юли навърших 20 години, а на 4 август се оженихме. Иначе татко и мама много заобичаха Георги и много ни помагаха. А и той беше природно страшно интелигентен, умееше да се държи във всякакви ситуации и се вписа чудесно в семейството ни. Имаше и маниери, и култура. Затова дружахме и с много артисти. Семейни приятели ни бяхаЖоро Джубрилов, Джамби, писателят Банчо Банов, режисьорът Иван Комитов. Ходехме много на театър, не пропускахме премиери. Ходехме много и на опера и балет. Имахме приятели сред солистите и солистките на балета. С диригента Руслан Райчев съм ходила на мач в Пловдив, качи ни в колата си Калоянчев, който също беше приятел на Георги. Изобщо той имаше всестранни интереси. Много четеше, преди лагер-сборове редовно му пъхах в багажа по няколко книги за свободното време. <br /> <br /> Просто беше безкрайно талантлив, безкрайно добър и много добре възпитан. Родителите на Георги бяха много почтени и работливи скромни хора. Баща му беше шлосер, изключителен майстор в занаята. Даже, когато се пенсионира, идваха да го викат и да се допитват до него. Майка му работеше в Министерството на земеделието, мисля в деловодството, весела, хубава жена. Баща му беше толкова тих и скромен, че не искаше Георги да му взима пропуски за мачовете. Купуваше си карта и си седеше някъде встрани, където никой няма да го познае чий баща е. <br /> <br /> <strong>- Казвала ли сте, че не сте ревнива и че не ви интересуват приказките по адрес на Гунди?<br /> </strong>- Да, това е вярно. Вижте, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Георги наистина беше красив, имаше голям чар, но не беше женкар <br /> </strong></span><br /> Просто не беше в душата му, в кръвта му, нямаше го това в него. <br /> <br /> <strong>- Всички признават, че е бил чаровник, а Жоро Соколов разказваше легенди за &ldquo;тихите&rdquo; му подвизи на женския фронт. Особено за пловдивския му период?<br /> </strong>- Жоро беше страшно талантлив футболист, но много рано се пропи, деградира и се превърна в един квартален пияница. Една вечер ми се обади по телефона и плака, плака, разни писачи го били подвеждали и затова ги приказвал едни такива. И кога е имал време да върши тези подвизи? Ами, че ние ходим от 16 - годишни, четири години преди сватбата. И винаги сме били заедно. <br /> <br /> <strong>- А за мълвата, че тв звездата Лили Ванкова е била едно от завоеванията на Гунди, чувала ли сте?<br /> </strong>- О, моля ви се, как да не съм чувала. Вечно му приписваха разни такива незаконни и полузаконни деца. Чела съм, че някой от синовете на Ванкова, големия, мисля, бил всъщност от Георги. Всякакви измишльотини съм чувала и чела. <br /> <br /> - Впрочем Катя, вдовицата на Котков, намеква друго в скандалното си интервю. Тя намеква многозначително на въпроса за извънбрачно дете на Гунди по следния начин: &ldquo;Това не знам, но съм виждала едно красиво момиче в дома им, Величка показа злобата си, преди да се усети, че не е сама.&rdquo;<br /> - Тя въобще не е идвала у нас, за да види някакво си красиво момиче. Била е у дома само два пъти след катастрофата. Един път я поканих на 40 дни, защото не разрешаваха да се прави на гробищата. Тогава поканих целия отбор, поканих и нея. За втори път дойде преди няколко години, молеше за някаква помощ, искаше аз да говоря и с Вуцов. Естествено помогнахме, и Вуцов помогна. Това са й идванията на нея. <br /> <br /> <strong>- Сега още по-неприятен въпрос. Катя казва и друго &ndash; &ldquo;според мен Гунди и жена му бяха разведени официално преди катастрофата&rdquo;. <br /> </strong>- Още по-голяма глупост. Затова ли в свидетелството за наследници сме вписани Андрей и аз. Вижте, понеже се ядосах, ще кажа за пръв път нещо пред вас, което досега не съм споделяла. Пред развод бяха Катя и Кольо, не ние. Сега, голяма част от греховете си е приписала на мен. Ако така се чувства по-добре и по-щастлива, нямам нищо против. Мене от това не ме боли, но ние никога не сме били разделени преди катастрофата, нито разведени. Само дето е факт, че веднъж по телефона ми се обади дъщеря й Мария, Муката, тя е много симпатична и като се обади започна да ми се извинява, да ме убеждава, че майка й не била приказвала такива работи и т.н. <br /> <br /> <strong>- Още един неприятен въпрос. На 10-годишнината на випуска си Гунди отива с малкия Андрей и обяснява, че няма на кой да го остави, защото вече сте били разделени и т.н. Какво ще кажете за тази мълва?<br /> </strong>- Естествено, че и това е пълна глупост. Сега ще ви обясня. Георги взимаше Андрей със себе си тогава, когато смяташе, че ще му бъде трудно да се измъкне. Та той го е мъкнал със себе си и по лагер-сборове. А пък на юбилея им аз нямам работа там. Това си е техен юбилей, не мой. Аз да не би да съм го водила на моите юбилеи!? <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>С клюки, че съм имала мъж след Гунди няма да се занимавам<br /> </strong></span><br /> <strong>- И последен, може би най-неприятният и най-деликатен въпрос. Борислав Лазаров си спомня...<br /> </strong>- Говорите за Борислав Лазаров, началника на клуба, който обаче стана такъв след смъртта на Гунди и не го познаваше добре, няма значение, та какво си спомня той?<br /> <br /> <strong>- Ами това, че след смъртта на Гунди сте завързали малко по-дружески отношения с колега от МВР и сте били уволнени и двамата, защото социалистическият морал не позволявал такива волности по онова време?<br /> </strong>- Това няма никакво значение. Ама абсолютно никакво значение няма какво си спомня Лазаров. Кой, каквото си иска да говори. Аз нито ще опровергавам, нито ще потвърждавам. С клюки не желая да се занимавам. Освен това аз не съм публична личност. Публична личност беше Георги. Така че моят личен живот не касае никого, нито съм актриса, нито депутат, нито заемам някаква изборна длъжност, на която да ме храни народът, така, че моля ви се! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ, в. &quot;ШОУ&quot;&nbsp;<br /> </strong>