Войни в неделя

Мнозина се чудят, защо не се занимавам с битките на новите неделни предавания - появиха се вече доста коментари, един автор дори направо попита: "Защо Кеворк мълчи?" Питат ме също защо не реагирам на заимстванията, които били лесно видими тук или там.

Защото индигото не важи в нашия занаят - затова. Индигото само те прави по-смешен.

За мен неделните телевизионни войни са интересни с едно: някой ден, като възстановя "Всяка неделя", да не ми кажат, че аз съм епигонът!
Другото няма значение. Макар че отвсякъде се носи един стон, и то от години: "Къде е оригиналът?"

Е, оригиналът е в положението на актьор, който не напуска гримьорната си, обаче непрекъснато му ръкопляскат. Не е зле това.

Не се дразнете, че го казвам. Много рядко нещо друго от телевизионната продукция е предизвиквало толкова дълги години постоянен интерес като "Всяка неделя" - тя може да е в някакъв медиен зимник, дори в някаква тъмница, а интересът все е жив и доста хора правят всичко по силите си да го поддържат.

Онези, които в момента водят неделните войни на екрана, най-напред трябва да схванат, какъв точно им е проблемът.

Мога да предоставя на читателите някои размишления - какво съм си казвал и какво си казвам и до днес за нашия занаят.

Битката е за Великото място в неделя, освободено от "Всяка неделя", в някаква степен и за нейното наследство. Това място беше заето от 1979 до 1990 година, сетне от 1993 до 1999 година, а още по-сетне - и между 2002 и 2005 година. Оттогава празнината става все по-осезаема. А най-неприятното е, че през всичките изброени години проучванията неизменно са показвали предимството на "Всяка неделя" - независимо от обстоятелствата, независимо от социализъм, лайнян преход, Живков, Виденов, Костов, царя, и пр.

И всеки, който тръгва да запълва онази празнина, извън всичко друго трябва да знае и тези резултати - за да си прави по-добре сметките. Освен това не бива да си мисли, че зрителите са идиоти и не помнят нищо.

Всъщност защо "Всяка неделя" успяваше?

Винаги е имало магазинни предавания, дори и преди 1979 година - но ти трябва да вложиш нова душа в нещо известно. Ето как: със сигурност никой и никъде до 1984 година не беше правил директно магазинно предаване едновременно от 4 града, и то от една чужда държава. Не съществуваха и рубрики като "Събеседник по желание". Или "Сюжет за малък разказ", в която на живо се водеха анкети със зрители - и то в години, когато имаше цензура, - а сетне, също на живо и веднага, писатели съчиняваха разкази по тях. Още десетки рубрики бяха измислени през годините именно във "Всяка неделя".

Затова с мераците за оригиналност днес човек винаги трябва да е пределно внимателен - например чувам, че са измислили рубрика "Къде са те сега?", а това е рубрика на "Всяка неделя" от 1980 година.

Когато натрупаш известен опит, внимателно се наблюдавай - готов ли си вече да измъкнеш нещо оригинално от себе си. Не се занимавай с клониране на вече познатото, това е загуба на време.

Авантюрата е лично твоя, не ти трябват чужди патерици, а пък кокили съвсем - а пък да имитираш "нова" "Всяка неделя" на кокили, това пък е видимо отдалеч.

Трябвало и днес да "кеворкират" - лесно е да се каже, но какво означава всъщност това?

Може би отговора ни го предоставя Петър Увалиев - ние скоро няма да имаме интелектуалец от неговия ранг - който пише през 1990 година следното за водещия на "Всяка неделя": "Вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско съзнание непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. Вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България."

Аз не говоря за себе си - адресирам това уточнение към личните си идиоти. Просто се опитвам да размишлявам, защо все още нямат успех неделните приключения на този или онзи. Дали това не се дължи на невъзможността им да постигнат истинската непосредственост?

Отговори си на въпроса, каква свобода можеш да постигнеш лично ти - и то днес, когато всеки водещ може да говори каквото си иска. Може да псува Бойко, а сетне сръчно да лъска ботушите му - това свобода ли е? И достатъчна ли е тя?

Свободата се постига чрез усилието да проникнеш зад фасадата на един човек, дори малко да я разрониш и напукаш - а не да се усукваш като някакво кутре около пиедестала му, който впрочем, и ти си му направил. Никой не е от парче гранит.

Свободата идва, когато преодолееш собственото си незнание и инстинкта си за самосъхранение. И тогава зрителите те припознават като свой - по тази и още много други причини, когато през 1989 година "Всяка неделя" поиска вот на доверие, безпрецедентно я подкрепиха над 480 хиляди души.
Щом непременно искаш да се трудиш в неделния ден, направи нещо съвсем различно.

Например - рубриката "Забавачка за политици". Чети им приказки от Братя Грим - и ги карай да ги коментират.

Или направи рубрика от психиатричната лечебница в Курило. Покани неколцина истински умни, но и състрадателни хора - и наблюдавайте заедно скрития полет на лудите.

Сегашните камери често са насочени към някакви мадами, които си показват циците. Ти пък направи рубриката "Бюро "Жалби на проститутки".
Сети се навреме, че душата на едно предаване - особено ако е магазинно - тупти с пулса на един човек, на един водещ. Най-несмисленото нещо е да правиш колхоз от водещи - така предаването ти никога няма да получи физиономия.

Разширявай територията си. Между 2002 и 2005 година направих 42 телевизионни моста, по този начин светът направо се превърна в едно село: от Делгани, Ирландия, до Канкун, Мексико, от Квебек, Канада, до Наджаф, Ирак. Ако това ти се стори непосилно, лъскай още по-старателно чепиците на властта.

Никога не търси сравненията - понякога те направо не са възможни. Не се сравнявай с други църкви.

Не се занимавай излишно с г-жа Рейтинг - тя е една стара курва, не можеш да й излезеш на глава, много е своенравна, а се говори, че с остаряването си е станала и прекалено продажна.

На първо време един бутик за умна телевизионна стока ти е напълно достатъчен - но трябва да предлагаш наистина умна стока.
Не се мести като цветарка от предаване в предаване.

Не търси "двете Златки" за партньорки - те са чудесни момичета, но за по-висши духовни занимания.

Маниак до маниака са се наредили днес - и това е причината трудно да се прави телевизия. Затова се отърси от маниакалното - не го отглеждай в себе си.

Отвори си рубрика "Очаквани заглавия" - и тя пак е от препълнения склад на "Всяка неделя". Така ще си задължен да прочетеш поне една книга седмично, и после, малко по малко, те ще станат 52 годишно. Ще бъде много интересно за публиката да научи, какво схващаш от една книга. Ако пък не ти се чете - прави се на клоун, участвай в игри и състезания, така и публиката ще оцени честността ти.

Непрекъснато се питай, какво доверие внушаваш на публиката. Прави си тайни проучвания - колко те мразят или харесват, и ги плащай от собствения си джоб. Оповестявай неудобните за теб резултати. Ако се окаже, че не те харесват, ти пък си кажи, че играта е много дълга и имаш време. Стига обаче да не скочиш от асансьора, който върви непрекъснато нагоре-надолу в нашия занаят.

Преди време един уикенд водещ каза, че за да станеш водещ, било достатъчно да си любопитен - клю-клю, клюкарките, мамини. Не ставай роб на подобно невежество.

Бързо проумей, че истината не е само в старанието, това е най-малкото, защото най-големите глупаци са най-активни - и какво от това? Не се старай като глупак.

Не казвай чий ученик си, за да не те прати онзи на съд.

Занаятът си има правила, не забравяй това. Опиши постепенно твоите - и не се срамувай в началото, че ти изглеждат много глупави.
Не ти трябва да имитираш, нужно ти е да се съпротивляваш. Търси срещу какво да се съпротивляваш и винаги заобикаляй падналия - не го ритай, а му помогни да стане.

Прави неща, които изглеждат немислими за теб - неща, от които се страхуваш.

Разговаряй само с умни хора и се опитай да бъдеш на тяхното ниво, избягвай глупаците. Изглежда лесно, но не е. Не допускай един умен човек да изглежда жалък пред теб - понеже го омотаваш в глупостите си. По-добре си мълчи в подобни случаи.

Научи се възможно най-бързо, че зад всеки хубав въпрос се крие един вагон прочетени книги.

Не искай светът да заприлича на теб - това не е възможно и трябва да го разбереш час по-скоро.

Вгледай се в хората, с които ще разговаряш. Дай им обяд и ги наблюдавай - дали няма да си избършат устата със закъснение, знаят ли как да си служат с приборите, защото ако те не са наясно с една проста вилица, как пък тогава ще са наясно с каквото и да е друго.

Не се бутай и ръгай със събеседниците си - все едно, че се намираш в препълнен автобус и напираш да слезеш от предната врата.

В студиото човекът срещу теб е най-важният, много по-важен е от теб - но трябва да смъкнеш кората му.

И винаги се питай - какво ново постигнах с този разговор? На лош въпрос винаги ще получиш лош отговор.

Не се отчайвай - някой ден съдбата може да погледне и към теб. Така се случи например и с най-знаменитата рубрика на "Всяка неделя" "Събеседник пожелание" - този най-желан и все още неуловим трофей на имитаторите. Тази рубрика беше едно внезапно озарение, сякаш хрумване на телевизионния Господ, ако има такъв. Вярвай в тия неща.

Не мрънкай срещу конкурентите си, а се опитай да разбереш, защо са по-добри от теб, и ги надбягай. Виж дали има нещо в теб - и се опитай да го извадиш, не ти трябва да хващаш конкурента си за гърлото и да го душиш.

Не се храни само със скандали, те са втръснали на всички. И гол да влезеш в студиото си - само ще ти се изсмеят. Както понякога се шегувам, днешните водещи и крак да си отрежат в ефир - и той ще се окаже дървен.

Мисли какво ще оставиш за Времето - за да помисли и то за теб.
Измисли подходящ девиз на програмата си и гледай да си му предан. Девизът на "Всяка неделя" беше: "Истината винаги е над нас!"

***

А може би аз прекалено много усложнявам нещата. Може би днес всичко опира до новата игричка "Вземи парите и бягай!"

Кеворк КЕВОРКЯН

Други публикации на автора можете да намерите в сайта
www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg,
който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".