Снежана Живкова е млада жена, която упорито преследва мечтата си да прави култура. Три пъти смени адреса на галерията и всеки път добавяше нови идеи – детски театър и ателиета в събота и неделя, премиери на книги на по чаша вино, камерни концерти, курсове за фотография, танци, пърформанси. И по стените много картини за купуване и за гледане.
Жената, чието тяло е рисувано от най-много художници – 40 на брой, и която влага всеки лев, за да съществува артистичен център за малки и големи, не може да скрие тъгата си в момента.
- Финансова ли е причината, за да затвориш последния адрес на това красиво убежище за култура на “Денкоглу” 30?
- Няма друга. От 2010 –година и половина, тук през ден имаше млади хора, артисти, художници, музиканти...Премиери и радост за тези, които творят и тези, които ги гледат. Въпреки, че ми е много тъжно , не искам да го превръщам в драма. И аз и сестра ми Антица и хората, които работеха за тази културна галерия, сега си отчитаме че това са били най-хубавите неща, които сме правили досега. Да седиш отстрани и да виждаш колко радост има в хората, които тук правеха изкуство... Плаче ти се, но аз никога не плача.
-Политиката у нас сякаш стои на разстояние от културата, досажда й?
-Не се интересувам от политика.
-Как, не знаеш ли, не следиш ли например, изявите на първите хора на държавата ни , политическите събития?
Преди няколко дни брат ми ме попита дали знам кой е президента на България. Ококорих очи и разбрах, че не знам. Реших, че трябва да се срамувам от това, но не изпитах срам. От години не гледам телевизия, не чета вестници и не слушам радио. Последните ми спомени от тях са, че винаги съм мръсна, неразположена и болна. Не, не ги следя. Не ме интересуват. Не знам кои са министри, нито другите. Те не се интересуват от култура, защо аз да се интересувам какво правят те. Те си правят нещо, което засяга тях, а не хората.
-Значи ли, че умишлено се опростява средата ни за живеене?
-Това не знам, но фактите говорят.
Преди 7 години създадох галерия “Снежана” , да бъдем едно убежище, портал за стойностно изкуство, сцена за съдържателни срещи, за търсения. За запознанства, разговори. Преди беше в “Чаената къща” на “Бенковски”,тук на “Денкоглу”30 беше и достатъчно широко и просторно, за да се случват нещата. Когато видях това място, било е култов ресторант “Ловна среща”, бе като любов от пръв поглед. С приятели боядисвахме, ремонтирахме, витата стълба води към долния етаж за представленията...Да подкрепяме нашите творци, това бе стремежа.
Имаше си всяка събота и неделя детски театър и ателиета, където малките от публиката участваха с много фантазия в представленията, забавление, смях за малчуганите. Да знаете само колко добри бяха – нищо не са счупили, нито е изчезнало – виждате колко е пълна галерията с картини, пластика, керамика, сувенири, дреболии.
-Ясно е, че такива проекти не могат да се самоиздържат?
-Не могат, но са важни и е нужно да бъдат подпомагани.
Последното културно събитие ще бъде на 12 април. Книгата на Кирил Терзийски “Ной говори с животните”, а в петък 13, в петък край.
-Гледаш ли напред?
-Не, не , сега не мога да мисля къде и как. Няма да мисля. Мястото само ще ме намери. Когато откривах “третата” галерия на “Денкоглу”, говорихме с Владо Левчев, той ми каза за “Жанет” и “Сиела” които издават наши млади автори. Поканихме ги и тук бяха повечето премиери.
-Какво казват приятелите?
-Стана така, че като им съобщаваме, ние трябва тях да успокояваме, така се разстройват.
-Ами сериозната култура вече е на улицата буквално.
На всеки ъгъл свирят класика. Така хората успяват масово да слушат чудесна музика по улици и в подлези.
Хак им е на фолка, да си седят в задимените кръчми с “отбраната публика”...
-Ето , има и положителна страна на медала. Като откривахме третия адрес на Галерия “Снежана”, някой каза: “а следващият път в МОЛА. Е, това може и да стане, защото наистина си представям как превръщам цялото вътрешно пространство на някой МОЛ в пространство за изкуство.
-Странна птица си ти, Снежана?
-Ако е странно, че живота си е мой, че минава безвъзвратно и че ще правя поради тази причина това което иска сърцето ми , значи съм странна птица... Но се чувствам спокойна именно от това. Не могат да ме изкарат от релси. А, сигурно могат, но за малко. Животът и днес и преди си е същия. Въпросът е как ти реагираш на случващото се.
Савка ЧОЛАКОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
