София, България
24 Февр. 2012, 10:22
6904 прочита
0 коментара
Интернет пионерът Вени Марковски, роден в Скопие, израснал в Банкя и София, живее в САЩ, но погледът му е постоянно насочен към България.
<hr />
<strong>- Вени, много или малко бяха протестиращите срещу АСТА в София?</strong><br />
- Протестиращите бяха много повече, отколкото аз очаквах. Спомнете си, че преди две години, пак чрез Фейсбук се организирахме и протестирахме пред Народното събрание срещу безконтролното подслушване и следене в Интернет. На онзи протест дойдоха стотина души. Очевидно е, че за две години хората са се променили. Вероятно илюзиите на мнозина, че нищо не може да се промени, са отпаднали, а и надеждите на други, че всичко може да се промени, са се възродили. Много съм радостен от това, че гражданите проявиха такъв страхотен дух! Какво виждаме, имаше и ефект – нашето правителство отстъпи, макар и половинчато, а Еврокомисията изпрати АСТА в Европейския съд. Сега ще се борим и там. <br />
<br />
<strong>- Защо, според теб протестите бяха омаловажени у нас?</strong><br />
- Не мисля, че в основата е някакъв интерес на собствениците на медии. По-скоро в медиите днес има едно нежелание да се показват и коментират неприятни за управляващите теми. Протестите на десетки хиляди граждани, при минус 10 градуса температура, в много градове на страната, е такава неприятна за управляващите тема. Оказва се, че хората са готови да излязат публично срещу потъпкването на свободата им, независимо от това, че правителството в замяна им обещава магистрали и метро. Бенджамин Франклин, американският политик, учен и общественик (известен у нас и от стодоларовата банкнота) беше казал преди два века, че който е готов да жертва свободата си за илюзорна сигурност, ще загуби и едното, и другото, а най-вероятно не заслужава и двете. <br />
<br />
<strong>- Какво ще се случи с музиката, киното, новите технологии и лекарствата, ако АСТА влезе в сила?</strong><br />
- Надявам се, че АСТА няма да влезе в сила, така че това е хипотетичен въпрос, но по темата за защита на авторите и произведенията мога да кажа следното: задължително е да има добро авторско право, за да може създателите на произведения да имат начин да изкарват своята прехрана. Но с това свършва съгласието между нас – хората, които ползват и разбират Интернет и тях – онези, които искат да наказват потребителите и не разбират как работи Глобалната мрежа. <br />
<br />
<strong>- Все още ли САЩ е страната на неограничените възможности? </strong><br />
- Може да се каже, че всяка страна, която не живее само в миналото и чийто народ истински вярва и разчита на своите сили, е с неограничени възможности. Американците са много самоуверени, много убедени, че това, което правят е в интерес на хората, независимо че може да се спори дали действително е така. В този смисъл – да, това е страна с неограничени възможности или по-скоро – границите й се определят от духа и амбициите на гражданите й.<br />
<br />
<strong>- Достатъчна голяма ли е съпротивата срещу ограничаването на свободата в най-свободната допреди 10 години страна в света или рестрикциите още се приемат като необходимо зло?<br />
</strong>- Не бих казал, че има ограничаване на свободата. Има спазване на нормите и законите – нещо, което в България отдавна го няма. <br />
<br />
<strong>- Как се чувстваш ти в Америка при тези мерки за сигурност и колко са сериозни те там в сравнение с Русия и България?</strong><br />
- Мерките за сигурност съществуват само по летищата. Да се сравняват тези три държави е трудно, просто няма база, но все пак един пример: в България и Русия не можеш да влезеш в Парламента, без да имаш предварително уговорена среща с някой конкретен депутат, който трябва да се е обадил в администрацията, за да ти бъде издаден еднократен пропуск. Срещу пропуска трябва да оставиш на входа било личната си карта, било снимка (в нашето Народно събрание те снимат с компютърна камера и ти взимат ЕГН-то; какво правят с тези данни – никой не знае, а и не ти казват). Много често няма да бъдеш допуснат да ходиш сам, а ще имаш придружител. <br />
<br />
В американския Конгрес можеш да влезеш по всяко време, без да показваш никакъв документ за самоличност, без да обясняваш на полицаите на входа къде отиваш и защо. Ще те проверят на скенера дали не носиш оръжие – и толкоз. Оттам насетне си свободен... Не, не си свободен, а имаш право да отидеш в кабинета на твоя депутат, да говориш с негови служители, да поставяш своите въпроси и да настояваш за отговор. И не ми е известно да е имало питане към конгресмен, на което да не е получен отговор. Когато бяха протестите срещу законите СОПА и ПИПА, в Конгреса бяха позвънили стотици хиляди най-обикновени и най-свободни граждани на страната, за да изразят своето мнение. И, както виждате, това имаше ефект. <br />
<br />
<strong>- Лесно ли се става милионер в САЩ?</strong><br />
- Не знам от личен опит, но по статистика в Щатите около 1 % от населението са милионери. Това е все едно в България да има 70,000 милионери. Очевидно е, че ги няма, значи изводът се натрапва от само себе си къде е по-лесно. <br />
<br />
<strong>- Какъв е пътят към това да си богат в Щатите?</strong><br />
- За това трябва да питате някой милионер. Знам само, че стремежът не е просто да се стане милионер. Човек може да живее добре в Щатите, без да е непременно богат. Достатъчно е да има интересни приятели, предизвикателна работа, защото – за разлика от България, животът е уреден не само вкъщи и в офиса, а и по пътя между тях; нещо, което в България просто го няма. Няма ги и намръщените и нацупени хора, на които целият свят им е крив. Няма я сивотата и отчаянието, че животът е преминал без смисъл. <br />
<br />
<strong>- Имаше успешен бизнес, добри позиции и влияние в България. Какво те накара да заживееш във Вашингтон?</strong><br />
- Спомнете си какъв беше светът през 2005 г. Джордж Буш беше президент на САЩ, у нас изборите щяха да бъдат спечелени от БСП. България започваше една нова политика, благодарение на която аз очаквах, че ще привлече най-много инвестиции от началото на промените; премиер щеше да е моят кум Сергей Станишев. При това положение, когато вече бях успял да се преборя да бъдем свободна и демократична държава, бях решил, че е нужно да помагам и на други страни да станат свободни и демократични. Можех да избера Куба, Северна Корея, но предпочетох да отида в страната, която беше на върха. И, както виждате, има ефект – Буш не е президент, Осама бин Ладен бе ликвидиран, американците се изтеглиха от Ирак... <br />
<strong><br />
- Не, сериозно?<br />
</strong>- Ами това не е ли сериозно? Каквото и да обяснявам на вашите читатели, те най-вероятно ще си мислят, че ги баламосвам, защото кой е луд да емигрира, когато кумът му става премиер? Имаше такива вопли през 2009 г., когато БСП загуби от форсмажорната партия ГЕРБ, „Ех, ако на мен кумът ми беше премиерът на България, аз какво щях да направя!“ И никой не се замисли, че може би точно поради тази причина не съм искал да правя бизнес в България. <br />
<br />
<strong>- Как започна там? </strong><br />
- Трудно е да си емигрант на стари години; ако някой ви каже, че в Америка от небето пада ту мед, ту масло, не му вярвайте. Но аз пристигнах с доста широки познанства в областта на Интернет и адаптацията ми отне само 361 дни.<br />
<br />
<strong>- Откъде знаеш точното число?</strong><br />
- Така се случи, че съм запомнил датата, на която летях за Щатите, без да знам, че ще емигрирам там и тази, на която разбрах, че това е друга държава и по-скоро аз ще трябва да се адаптирам, отколкото да се опитвам да я адаптирам към мен. Деляха ги 361 дни. <br />
<br />
<strong>- Каква е ролята на Интернет Обществото за реализирането ти в Америка?</strong><br />
- Адаптирането към друга страна е въпрос на време. Реализацията за нашия бранш отдавна не е понятие, обвързано с територията на дадена държава. Интернет даде възможност на всеки човек да бъде част от света. Въпрос на избор е дали искате да ползвате Мрежата, за да сваляте филми и музика или да работите в нея. <br />
<br />
<strong>- Как стана съветник по кибер сигурност в Американския конгрес?</strong><br />
- Както имах възможността да кажа и по bTV, не коментирам и не опровергавам положителните новини. Няколко български вестника, включително и вашият, публикуваха непроверена информация в края на миналата година, както за личния ми живот, така и за работата ми, но тъй като тази информация не е отрицателна, аз принципно съм решил, че няма да я коментирам. <br />
<br />
<strong>- До къде се простира влиянието ти?</strong><br />
- О, много претенциозно би звучало това, да кажа че имам влияние. Влияние имат политиците и шоузвездите. Аз не съм нито едното, нито другото. Да, във Фейсбук имам около 5000 ФБ-приятели, други няколко хиляди четат блога ми и ме следват в туитър, но не твърдя, че имам влияние върху тях. Ако утре им кажа, че трябва да направят нещо, не е задължително, че ще ме послушат. А и не се стремя да имам влияние; започне ли човек да го прави, няма спиране, а полза – никаква. Аз давам мнения по разни теми, пиша по други, искам хората да четат и да мислят, а не да реагират под нечие влияние. Само с мислене ще се оправим. <br />
<br />
<strong>- Смяташ ли, че е редно съпругата на президента да има собствен бизнес и да отказва да застане до мъжа си на официални събития?</strong><br />
- Смятам, че е редно съпругата на един българин, който временно е станал президент, да си гледа живота така, както поиска, но най-важното е да се занимава с децата и с живота си. У нас непрекъснато търсим под вола теле. Ако г-жа Плевнелиева беше застанала до мъжа си, щяхме да й търсим кусури в дрехите, фризурата, обувките, чантата и т.н. Спомнете си какви анекдоти се разпространяваха за предишните български първи дами. Оставете я на мира, ако е искала да става политик, щяла е да го направи отдавна. В САЩ никой не пише за децата на Обама, у нас колко се изписа за синовете на Първанов? Медиите трябва да са тези, които да преподават морал, но ако те го нямат, насаждат това нямане и сред хората. Впрочем, осмелява ли се някой да попита Бойко Борисов защо не се ожени, за да се показва с половинката си? Не се осмелява. Г-н Плевнелиев, понеже изглежда кротък човек, медиите му се качиха на главата с въпроси за съпругата му и сякаш забравиха, че ако толкова има някакво протоколно събитие, което да изисква присъствието ѝ, сигурно и тя ще се появи. Да не говорим, че за разлика от САЩ, в България Първата дама не е официална институция, което е и правилно, ако гледаме исторически на темата. <br />
<strong><br />
- Каква е твоята причина да не показваш семейството си? </strong><br />
- Когато стана Президент, обещавам, че ще го покажа. <br />
<strong><br />
- До колкото знам, в САЩ и Западна Европа семейството е важна част от успеха на личността. Изключение се прави само за вдовците и гейовете.</strong><br />
- Първо, хомосексуалните хора също имат семейства, деца; вдовците и вдовиците също си имат семейства – деца, внуци и т.н, така че семейството не е ограничено само до съпрузите. Второ, едно от най-добрите неща в САЩ е това, че обществото е разбрало, че няма значение дали човек е женен или не, дали е гей или не, дали е бял или черен, дали е мъж или жена... Това, което има значение е дали е добър или лош. Обществото някак си успява да изтласква лошите от политиката, а ако някой политик стане лош или престъпи закона, правосъдието е безмилостно. Но в повечето случаи е достатъчен съдът на обществото, за да се сложи край на дадена политическа кариера. Това е трудно постижимо, но желано и у нас. Аз познавам щатски политици, които са много успешни, а са ергени, но никой не го прави на въпрос както у нас – сигурно си спомняте подмятанията на Бойко Борисов по адрес на Сергей Станишев, че не бил женен, а да не говорим за неговите изказвания по адрес на хомосексуалните, заради които, ако беше в САЩ или в Западна Европа, никога не би бил избран за управляващ.<br />
<br />
<strong>- Защо говориш срещу Бойко Борисов, той е все пак премиер?</strong><br />
- Не е така. Аз не говоря срещу премиера. Напротив – мисля, че трябва да си изкара целия мандат, дори се надявам това да е така. Пък и той представлява България, за която би трябвало всички да милеем, без значение кой я управлява. Управниците идват и си отиват, но страната остава. Аз самият помагам на родината си с каквото и както мога; да не говорим, че емигрантите по принцип закърпват търговския дефицит на държавата, защото вкарват достатъчно пари у нас. Мисля, че след като правим това, след като продължаваме да сме свързани с България, можем да коментираме и политиците ни. Пък и е добре да го правят хора, които може би имат и по-различно виждане върху политиците и това какви трябва да са. <br />
<strong><br />
- Да се върнем на семейния живот. Само в политиката ли е важна демонстрацията на стабилен семеен живот и дом?</strong><br />
- Демонстрацията на каквото и да е не е добро; хубаво е човек да има нормален живот, дом, хора, с които да си общува. В този ред на мисли – на предишния въпрос за сем. Плевнелиеви, нали разбирате колко е абсурдно, ако двама млади хора трябва да „демонстрират“ стабилен живот и дом? Кому е нужно това, освен на няколко вестника, искащи да вдигнат тиража си?<br />
<br />
<strong>- Лесно ли приемат близките ти твоите чести пътувания?</strong><br />
- Аз самият трудно приемам честите си пътувания. Да пътуваш много е неприятно, но за съжаление това е част от нормалното днес. <br />
<strong><br />
- Като потомствен македонец, как гледаш на опита на държавата Македония да обсеби световната история?<br />
</strong>- Македонци, гърци, сърби, българи – всичките сме от един дол дренки. Всеки народ се опитва да се изкара по-стар и по-древен от другия. И всеки твърди, че неговата история е по-велика от тази на съседите. Ако се замислим малко повече, ще видим, че е и смешно, и тъжно, че уж имаме велика история, но настоящето ни е плачевно, а бъдещето хич го няма. <br />
<br />
<strong>- Дядо ти, Венко Марковски, е бил убеден македонист в един етап от живота си. Той е казвал, че сам е изпитал върху себе си експеримента как от българин се прави македонец. „От Скопие дойдох българин, в София станах македонец...” Каква е твоята гледна точка към този проблем, който е актуален и днес?<br />
</strong>- Дядо ми е сложна и противоречива, но личност. Познаваме толкова много прости и непротиворечиви хора, които не са дори и лица, а камо ли личности. Беше трудно да му се сложи някакъв етикет приживе, така е и днес. Преди да умре беше низвергнат в Югославия като предател, а в България бе уважаван и почитан от властта. Живков го използваше в споровете си с Тито; Тито се оплакваше от него на Брежнев, а Живков се измъкваше пред съветския лидер с обяснението, че дядо ми е поет и може да пише каквото си иска, включително и срещу Тито. След промените – обратно: в България го отхвърлиха като партиен поет, а в Македония го признаха за основоположник на македонската литература, защото нямаше как – издал е първата книга на македонски език (естествено – в София, през1938 г.). Няма да се изненадам, ако след време нещата пак се обърнат, защото ние имаме не просто къса, но и непостоянна памет. Човекът си беше поет, който е писал и в България, и в Югославия; бил е в затвор в България и в Югославия, в концлагери в Югославия и в България. Трудно е да се прави оценка от днешна точка както на идеализма му, така и на това какъв всъщност е бил. Факт е, че сега част от македонците го обявяват за македонец, а друга продължава да твърди, че той е българин. И у нас така – някои цитират партийните му стихове, други – за красавицата Алтъна. За мен това е безпредметен спор – по-важното е, че е оставил произведения, които се четат от два народа и по тях се спори. Ако всички го приемаха еднозначно, тогава нямаше да сме на Балканите. <br />
<br />
<strong>- От него ли си наследил космополитния дух?</strong><br />
- Духът е трудно да се наследи; аз със сигурност нямам неговата широка култура по литературни теми, а пък той едва ли е предполагал, че ще има Интернет. Дядо ми знаеше Гьоте, Шекспир, Пушкин и т.н. в оригинал, аз не знам дори едно българско стихотворение изцяло. <br />
<br />
<strong>- Помагало ли ти е името Марковски в живота? За хората, които не те познават, ти си просто роден с привилегии, от които се ползваш и до сега. </strong><br />
- Известното име е нещо, което повече тежи, отколкото да помага. Все пак в САЩ никой не го е чувал, така че тук нито пречи, нито помага. Да отричам че е имало привилегии по времето на Живков би било смешно. Но, първо, тези привилегии бяха за дядо ми като народен представител, академик и носител на най-високите държавни награди, а второ – като ги сравнявам с тези на днешните управляващи... просто е смешно даже. Що се отнася до баща ми... мнозина не знаят, че е бил известен млад писател в Югославия, активен шахматист, който е имал не просто добър, а много добър живот и възможности за развитие. Ако бяхме останали там, българските соц.-привилегии щяха да ни се виждат странни. Спомням си, че роднините ни от Югославия ми носеха дънки, маратонки, блузки, играчки, че дори и шоколад – защото това бяха неща, които просто ги нямаше у нас. Така или иначе, след 10-и ноември, когато вече бях студент, а и по-късно, когато започнах да се занимавам с Интернет, всичко съм направил с хората, с които съм работил, а тях съм си ги избирал сам – и тези, с които работя досега, и тези, с които съм се разделил отдавна. <br />
<br />
<strong>- Какво си взел от дядо си и от баща си Миле?</strong><br />
- Вероятно това, че знам какво е да си на върха и да си падал от него, но в никакъв случай да не се предаваш и никога да не се взимаш насериозно. <br />
<strong><br />
- Кои днес са истинските македонци?</strong><br />
- Истинските македонци са тези, които се чувстват такива. Но по-важен въпрос за мен е кои са истинските хора, защото и в Македония, и в България има истински, но и фалшиви хора. Въпросът е кои са мнозинство, на кои се дава път напред и нагоре, кои водят народа. Ако са фалшиви водачите, тогава и целите са измислени.<br />
<br />
<strong>Надежда НЕНОВА, БЛИЦ</strong><br type="_moz" />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Интервю
Инж. Кремен Георгиев „Не се очаква ръст на цените на парното. Възможно е те дори да станат по-ниски ”
27 Март 2024, 15:06
Подкаст
Мария разкри пред БЛИЦ TV цялата шокираща истина за третия си съпруг Миро
27 Март 2024, 13:50
Общество
Красимира Казанджиева: В живота нямам нищо общо със Стефани от “Дързост и красота”
25 Март 2024, 14:36
0 Коментара: