Интернет пионерът Вени Марковски, роден в Скопие, израснал в Банкя и София, живее в САЩ, но погледът му е постоянно насочен към България.
<hr /> <strong>- Вени, много или малко бяха протестиращите срещу АСТА в София?</strong><br /> - Протестиращите бяха много повече, отколкото аз очаквах. Спомнете си, че преди две години, пак чрез Фейсбук се организирахме и протестирахме пред Народното събрание срещу безконтролното подслушване и следене в Интернет. На онзи протест дойдоха стотина души. Очевидно е, че за две години хората са се променили. Вероятно илюзиите на мнозина, че нищо не може да се промени, са отпаднали, а и надеждите на други, че всичко може да се промени, са се възродили. Много съм радостен от това, че гражданите проявиха такъв страхотен дух! Какво виждаме, имаше и ефект &ndash; нашето правителство отстъпи, макар и половинчато, а Еврокомисията изпрати АСТА в Европейския съд. Сега ще се борим и там. <br /> <br /> <strong>- Защо, според теб протестите бяха омаловажени у нас?</strong><br /> - Не мисля, че в основата е някакъв интерес на собствениците на медии. По-скоро в медиите днес има едно нежелание да се показват и коментират неприятни за управляващите теми. Протестите на десетки хиляди граждани, при минус 10 градуса температура, в много градове на страната, е такава неприятна за управляващите тема. Оказва се, че хората са готови да излязат публично срещу потъпкването на свободата им, независимо от това, че правителството в замяна им обещава магистрали и метро. Бенджамин Франклин, американският политик, учен и общественик (известен у нас и от стодоларовата банкнота) беше казал преди два века, че който е готов да жертва свободата си за илюзорна сигурност, ще загуби и едното, и другото, а най-вероятно не заслужава и двете. <br /> <br /> <strong>- Какво ще се случи с музиката, киното, новите технологии и лекарствата, ако АСТА влезе в сила?</strong><br /> - Надявам се, че АСТА няма да влезе в сила, така че това е хипотетичен въпрос, но по темата за защита на авторите и произведенията мога да кажа следното: задължително е да има добро авторско право, за да може създателите на произведения да имат начин да изкарват своята прехрана. Но с това свършва съгласието между нас &ndash; хората, които ползват и разбират Интернет и тях &ndash; онези, които искат да наказват потребителите и не разбират как работи Глобалната мрежа. <br /> <br /> <strong>- Все още ли САЩ е страната на неограничените възможности? </strong><br /> - Може да се каже, че всяка страна, която не живее само в миналото и чийто народ истински вярва и разчита на своите сили, е с неограничени възможности. Американците са много самоуверени, много убедени, че това, което правят е в интерес на хората, независимо че може да се спори дали действително е така. В този смисъл &ndash; да, това е страна с неограничени възможности или по-скоро &ndash; границите й се определят от духа и амбициите на гражданите й.<br /> <br /> <strong>- Достатъчна голяма ли е съпротивата срещу ограничаването на свободата в най-свободната допреди 10 години страна в света или рестрикциите още се приемат като необходимо зло?<br /> </strong>- Не бих казал, че има ограничаване на свободата. Има спазване на нормите и законите &ndash; нещо, което в България отдавна го няма. <br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш ти в Америка при тези мерки за сигурност и колко са сериозни те там в сравнение с Русия и България?</strong><br /> - Мерките за сигурност съществуват само по летищата. Да се сравняват тези три държави е трудно, просто няма база, но все пак един пример: в България и Русия не можеш да влезеш в Парламента, без да имаш предварително уговорена среща с някой конкретен депутат, който трябва да се е обадил в администрацията, за да ти бъде издаден еднократен пропуск. Срещу пропуска трябва да оставиш на входа било личната си карта, било снимка (в нашето Народно събрание те снимат с компютърна камера и ти взимат ЕГН-то; какво правят с тези данни &ndash; никой не знае, а и не ти казват). Много често няма да бъдеш допуснат да ходиш сам, а ще имаш придружител. <br /> <br /> В американския Конгрес можеш да влезеш по всяко време, без да показваш никакъв документ за самоличност, без да обясняваш на полицаите на входа къде отиваш и защо. Ще те проверят на скенера дали не носиш оръжие &ndash; и толкоз. Оттам насетне си свободен... Не, не си свободен, а имаш право да отидеш в кабинета на твоя депутат, да говориш с негови служители, да поставяш своите въпроси и да настояваш за отговор. И не ми е известно да е имало питане към конгресмен, на което да не е получен отговор. Когато бяха протестите срещу законите СОПА и ПИПА, в Конгреса бяха позвънили стотици хиляди най-обикновени и най-свободни граждани на страната, за да изразят своето мнение. И, както виждате, това имаше ефект. <br /> <br /> <strong>- Лесно ли се става милионер в САЩ?</strong><br /> - Не знам от личен опит, но по статистика в Щатите около 1 % от населението са милионери. Това е все едно в България да има 70,000 милионери. Очевидно е, че ги няма, значи изводът се натрапва от само себе си къде е по-лесно. <br /> <br /> <strong>- Какъв е пътят към това да си богат в Щатите?</strong><br /> - За това трябва да питате някой милионер. Знам само, че стремежът не е просто да се стане милионер. Човек може да живее добре в Щатите, без да е непременно богат. Достатъчно е да има интересни приятели, предизвикателна работа, защото &ndash; за разлика от България, животът е уреден не само вкъщи и в офиса, а и по пътя между тях; нещо, което в България просто го няма. Няма ги и намръщените и нацупени хора, на които целият свят им е крив. Няма я сивотата и отчаянието, че животът е преминал без смисъл. <br /> <br /> <strong>- Имаше успешен бизнес, добри позиции и влияние в България. Какво те накара да заживееш във Вашингтон?</strong><br /> - Спомнете си какъв беше светът през 2005 г. Джордж Буш беше президент на САЩ, у нас изборите щяха да бъдат спечелени от БСП. България започваше една нова политика, благодарение на която аз очаквах, че ще привлече най-много инвестиции от началото на промените; премиер щеше да е моят кум Сергей Станишев. При това положение, когато вече бях успял да се преборя да бъдем свободна и демократична държава, бях решил, че е нужно да помагам и на други страни да станат свободни и демократични. Можех да избера Куба, Северна Корея, но предпочетох да отида в страната, която беше на върха. И, както виждате, има ефект &ndash; Буш не е президент, Осама бин Ладен бе ликвидиран, американците се изтеглиха от Ирак... <br /> <strong><br /> - Не, сериозно?<br /> </strong>- Ами това не е ли сериозно? Каквото и да обяснявам на вашите читатели, те най-вероятно ще си мислят, че ги баламосвам, защото кой е луд да емигрира, когато кумът му става премиер? Имаше такива вопли през 2009 г., когато БСП загуби от форсмажорната партия ГЕРБ, &bdquo;Ех, ако на мен кумът ми беше премиерът на България, аз какво щях да направя!&ldquo; И никой не се замисли, че може би точно поради тази причина не съм искал да правя бизнес в България. <br /> <br /> <strong>- Как започна там? </strong><br /> - Трудно е да си емигрант на стари години; ако някой ви каже, че в Америка от небето пада ту мед, ту масло, не му вярвайте. Но аз пристигнах с доста широки познанства в областта на Интернет и адаптацията ми отне само 361 дни.<br /> <br /> <strong>- Откъде знаеш точното число?</strong><br /> - Така се случи, че съм запомнил датата, на която летях за Щатите, без да знам, че ще емигрирам там и тази, на която разбрах, че това е друга държава и по-скоро аз ще трябва да се адаптирам, отколкото да се опитвам да я адаптирам към мен. Деляха ги 361 дни. <br /> <br /> <strong>- Каква е ролята на Интернет Обществото за реализирането ти в Америка?</strong><br /> - Адаптирането към друга страна е въпрос на време. Реализацията за нашия бранш отдавна не е понятие, обвързано с територията на дадена държава. Интернет даде възможност на всеки човек да бъде част от света. Въпрос на избор е дали искате да ползвате Мрежата, за да сваляте филми и музика или да работите в нея. <br /> <br /> <strong>- Как стана съветник по кибер сигурност в Американския конгрес?</strong><br /> - Както имах възможността да кажа и по bTV, не коментирам и не опровергавам положителните новини. Няколко български вестника, включително и вашият, публикуваха непроверена информация в края на миналата година, както за личния ми живот, така и за работата ми, но тъй като тази информация не е отрицателна, аз принципно съм решил, че няма да я коментирам. <br /> <br /> <strong>- До къде се простира влиянието ти?</strong><br /> - О, много претенциозно би звучало това, да кажа че имам влияние. Влияние имат политиците и шоузвездите. Аз не съм нито едното, нито другото. Да, във Фейсбук имам около 5000 ФБ-приятели, други няколко хиляди четат блога ми и ме следват в туитър, но не твърдя, че имам влияние върху тях. Ако утре им кажа, че трябва да направят нещо, не е задължително, че ще ме послушат. А и не се стремя да имам влияние; започне ли човек да го прави, няма спиране, а полза &ndash; никаква. Аз давам мнения по разни теми, пиша по други, искам хората да четат и да мислят, а не да реагират под нечие влияние. Само с мислене ще се оправим. <br /> <br /> <strong>- Смяташ ли, че е редно съпругата на президента да има собствен бизнес и да отказва да застане до мъжа си на официални събития?</strong><br /> - Смятам, че е редно съпругата на един българин, който временно е станал президент, да си гледа живота така, както поиска, но най-важното е да се занимава с децата и с живота си. У нас непрекъснато търсим под вола теле. Ако г-жа Плевнелиева беше застанала до мъжа си, щяхме да й търсим кусури в дрехите, фризурата, обувките, чантата и т.н. Спомнете си какви анекдоти се разпространяваха за предишните български първи дами. Оставете я на мира, ако е искала да става политик, щяла е да го направи отдавна. В САЩ никой не пише за децата на Обама, у нас колко се изписа за синовете на Първанов? Медиите трябва да са тези, които да преподават морал, но ако те го нямат, насаждат това нямане и сред хората. Впрочем, осмелява ли се някой да попита Бойко Борисов защо не се ожени, за да се показва с половинката си? Не се осмелява. Г-н Плевнелиев, понеже изглежда кротък човек, медиите му се качиха на главата с въпроси за съпругата му и сякаш забравиха, че ако толкова има някакво протоколно събитие, което да изисква присъствието ѝ, сигурно и тя ще се появи. Да не говорим, че за разлика от САЩ, в България Първата дама не е официална институция, което е и правилно, ако гледаме исторически на темата. <br /> <strong><br /> - Каква е твоята причина да не показваш семейството си? </strong><br /> - Когато стана Президент, обещавам, че ще го покажа. <br /> <strong><br /> - До колкото знам, в САЩ и Западна Европа семейството е важна част от успеха на личността. Изключение се прави само за вдовците и гейовете.</strong><br /> - Първо, хомосексуалните хора също имат семейства, деца; вдовците и вдовиците също си имат семейства &ndash; деца, внуци и т.н, така че семейството не е ограничено само до съпрузите. Второ, едно от най-добрите неща в САЩ е това, че обществото е разбрало, че няма значение дали човек е женен или не, дали е гей или не, дали е бял или черен, дали е мъж или жена... Това, което има значение е дали е добър или лош. Обществото някак си успява да изтласква лошите от политиката, а ако някой политик стане лош или престъпи закона, правосъдието е безмилостно. Но в повечето случаи е достатъчен съдът на обществото, за да се сложи край на дадена политическа кариера. Това е трудно постижимо, но желано и у нас. Аз познавам щатски политици, които са много успешни, а са ергени, но никой не го прави на въпрос както у нас &ndash; сигурно си спомняте подмятанията на Бойко Борисов по адрес на Сергей Станишев, че не бил женен, а да не говорим за неговите изказвания по адрес на хомосексуалните, заради които, ако беше в САЩ или в Западна Европа, никога не би бил избран за управляващ.<br /> <br /> <strong>- Защо говориш срещу Бойко Борисов, той е все пак премиер?</strong><br /> - Не е така. Аз не говоря срещу премиера. Напротив &ndash; мисля, че трябва да си изкара целия мандат, дори се надявам това да е така. Пък и той представлява България, за която би трябвало всички да милеем, без значение кой я управлява. Управниците идват и си отиват, но страната остава. Аз самият помагам на родината си с каквото и както мога; да не говорим, че емигрантите по принцип закърпват търговския дефицит на държавата, защото вкарват достатъчно пари у нас. Мисля, че след като правим това, след като продължаваме да сме свързани с България, можем да коментираме и политиците ни. Пък и е добре да го правят хора, които може би имат и по-различно виждане върху политиците и това какви трябва да са. <br /> <strong><br /> - Да се върнем на семейния живот. Само в политиката ли е важна демонстрацията на стабилен семеен живот и дом?</strong><br /> - Демонстрацията на каквото и да е не е добро; хубаво е човек да има нормален живот, дом, хора, с които да си общува. В този ред на мисли &ndash; на предишния въпрос за сем. Плевнелиеви, нали разбирате колко е абсурдно, ако двама млади хора трябва да &bdquo;демонстрират&ldquo; стабилен живот и дом? Кому е нужно това, освен на няколко вестника, искащи да вдигнат тиража си?<br /> <br /> <strong>- Лесно ли приемат близките ти твоите чести пътувания?</strong><br /> - Аз самият трудно приемам честите си пътувания. Да пътуваш много е неприятно, но за съжаление това е част от нормалното днес. <br /> <strong><br /> - Като потомствен македонец, как гледаш на опита на държавата Македония да обсеби световната история?<br /> </strong>- Македонци, гърци, сърби, българи &ndash; всичките сме от един дол дренки. Всеки народ се опитва да се изкара по-стар и по-древен от другия. И всеки твърди, че неговата история е по-велика от тази на съседите. Ако се замислим малко повече, ще видим, че е и смешно, и тъжно, че уж имаме велика история, но настоящето ни е плачевно, а бъдещето хич го няма. <br /> <br /> <strong>- Дядо ти, Венко Марковски, е бил убеден македонист в един етап от живота си. Той е казвал, че сам е изпитал върху себе си експеримента как от българин се прави македонец. &bdquo;От Скопие дойдох българин, в София станах македонец...&rdquo; Каква е твоята гледна точка към този проблем, който е актуален и днес?<br /> </strong>- Дядо ми е сложна и противоречива, но личност. Познаваме толкова много прости и непротиворечиви хора, които не са дори и лица, а камо ли личности. Беше трудно да му се сложи някакъв етикет приживе, така е и днес. Преди да умре беше низвергнат в Югославия като предател, а в България бе уважаван и почитан от властта. Живков го използваше в споровете си с Тито; Тито се оплакваше от него на Брежнев, а Живков се измъкваше пред съветския лидер с обяснението, че дядо ми е поет и може да пише каквото си иска, включително и срещу Тито. След промените &ndash; обратно: в България го отхвърлиха като партиен поет, а в Македония го признаха за основоположник на македонската литература, защото нямаше как &ndash; издал е първата книга на македонски език (естествено &ndash; в София, през1938 г.). Няма да се изненадам, ако след време нещата пак се обърнат, защото ние имаме не просто къса, но и непостоянна памет. Човекът си беше поет, който е писал и в България, и в Югославия; бил е в затвор в България и в Югославия, в концлагери в Югославия и в България. Трудно е да се прави оценка от днешна точка както на идеализма му, така и на това какъв всъщност е бил. Факт е, че сега част от македонците го обявяват за македонец, а друга продължава да твърди, че той е българин. И у нас така &ndash; някои цитират партийните му стихове, други &ndash; за красавицата Алтъна. За мен това е безпредметен спор &ndash; по-важното е, че е оставил произведения, които се четат от два народа и по тях се спори. Ако всички го приемаха еднозначно, тогава нямаше да сме на Балканите. <br /> <br /> <strong>- От него ли си наследил космополитния дух?</strong><br /> - Духът е трудно да се наследи; аз със сигурност нямам неговата широка култура по литературни теми, а пък той едва ли е предполагал, че ще има Интернет. Дядо ми знаеше Гьоте, Шекспир, Пушкин и т.н. в оригинал, аз не знам дори едно българско стихотворение изцяло. <br /> <br /> <strong>- Помагало ли ти е името Марковски в живота? За хората, които не те познават, ти си просто роден с привилегии, от които се ползваш и до сега. </strong><br /> - Известното име е нещо, което повече тежи, отколкото да помага. Все пак в САЩ никой не го е чувал, така че тук нито пречи, нито помага. Да отричам че е имало привилегии по времето на Живков би било смешно. Но, първо, тези привилегии бяха за дядо ми като народен представител, академик и носител на най-високите държавни награди, а второ &ndash; като ги сравнявам с тези на днешните управляващи... просто е смешно даже. Що се отнася до баща ми... мнозина не знаят, че е бил известен млад писател в Югославия, активен шахматист, който е имал не просто добър, а много добър живот и възможности за развитие. Ако бяхме останали там, българските соц.-привилегии щяха да ни се виждат странни. Спомням си, че роднините ни от Югославия ми носеха дънки, маратонки, блузки, играчки, че дори и шоколад &ndash; защото това бяха неща, които просто ги нямаше у нас. Така или иначе, след 10-и ноември, когато вече бях студент, а и по-късно, когато започнах да се занимавам с Интернет, всичко съм направил с хората, с които съм работил, а тях съм си ги избирал сам &ndash; и тези, с които работя досега, и тези, с които съм се разделил отдавна. <br /> <br /> <strong>- Какво си взел от дядо си и от баща си Миле?</strong><br /> - Вероятно това, че знам какво е да си на върха и да си падал от него, но в никакъв случай да не се предаваш и никога да не се взимаш насериозно. <br /> <strong><br /> - Кои днес са истинските македонци?</strong><br /> - Истинските македонци са тези, които се чувстват такива. Но по-важен въпрос за мен е кои са истинските хора, защото и в Македония, и в България има истински, но и фалшиви хора. Въпросът е кои са мнозинство, на кои се дава път напред и нагоре, кои водят народа. Ако са фалшиви водачите, тогава и целите са измислени.<br /> <br /> <strong>Надежда НЕНОВА, БЛИЦ</strong><br type="_moz" />