Българската археология разгадава откъде е идвало златото на Микена и Троя

<u><em>На Ада тепе край Крумовград се намира най-ранният известен златодобивен рудник в Европа. На този връх е имало златодобив още в средата на II хил. пр. Хр. &ndash; времето на Микена и на Троя. Спасителните археологически разкопки се финансират от &bdquo;Болкан Минерал енд Майнинг&rdquo; ЕАД, дъщерно дружество на Дънди Прешъс Металс Инк. &ndash; компания, която има регистрирано търговско откритие и предвижда да изгради съвременен рудник за добив на злато. </em></u><strong><em><br /> </em></strong><br /> <strong>- Д-р Попов, в Националния археологически музей е подредена изложба за древното рударство на Ада тепе край Крумовград &ndash; проект, с който спечелихте наградата &bdquo;Археолог на годината&rdquo;. Какво е голямото откритие от археологическите дейности на този хълм?</strong><br /> <br /> - Голямото откритие е самият обект. Ада тепе е много различен от това, с което сме свикнали да свързваме тракийското минало &ndash; богати некрополи, гробници, стенописи, укрепени резиденции... Напротив, тук става въпрос за производствена площадка &ndash; рудник, функционирал в късната бронзова епоха, или по времето, когато са се формирали тракийските племена на Балканския полуостров. Когато кажем &bdquo;траки&rdquo;, винаги се сещаме за &bdquo;златото на траките, тракийските съкровищни находки&rdquo;; когато кажем Микена, се сещаме за маската на Агамемнон, съкровището от Троя&hellip; И ние в случая се опитваме да разберем откъде е идвало златото, от което са били изработени тези смайващи неща. Защото Ада тепе е първият сигурен източник за добив на благороден метал от времето на Микенската епоха. До този момент не беше известен нито един. И това прави обекта много важен за европейската минна археология. Вярвам, че именно ние &ndash; археолозите от Ада Тепе &ndash; ще сме хората, които ще дадем отговори на въпроси, вълнуващи колегите по света от доста време насам.<br /> <br /> <strong>- Тоест, това е абсолютно уникална находка?</strong><br /> <br /> Няма да издам голяма тайна като кажа, че Ада тепе със сигурност не би следвало да е единственият такъв обект в околностите. По принцип не съм любител на евтините медийни сензации, когато непременно се държи да се каже че нещо е уникално и единствено по рода си и няма друго като него. Напротив. Ада тепе е първият такъв открит обект, първият регистриран и първият проучван специално за територията на България по един съвременен и добър начин. Теренните ни обхождания и регистрации през последните години обаче със сигурност дават индикации, че в околностите е имало и други рудници.<br /> <br /> <strong>- Проектът за проучване на древния златодобивен рудник се финансира от компанията &bdquo;Болкан Минерал енд Майнинг&rdquo; ЕАД, която възнамерява на същото място да построи модерен рудник. Няма ли конфликт между техните и вашите намерения?</strong><br /> <br /> Категорично е, че при един добър, разумен диалог, когато двете страни подхождат с разбиране и стъпват върху базата на съществуващото законодателство, противоречия между археологията и съвременната индустрия не би трябвало да има. Точно обратното &ndash; могат съвместно да се получат нещата и за едната, и за другата страна. Между двете институции в случая &ndash; НАИМ при БАН и БММ ЕАД, има ясен договор, в който са фиксирани задълженията и отговорностите на всяка от страните. Нещата започнаха през 2010 г. и рамковият договор е сключен до края на 2014 година с предвиден двугодишен период за обработване на находките. Финансирането е на нивото на съвременните международни научни проекти, като по различните дейности през последните две години БММ осигури над 2.5 млн. лева. В договора има предвидени уникални опции като създаване на музей на открито. Всичко това обещава сегашната теренна работа да не остане само в един строго специализиран професионален кръг. Има голям шанс обектът да бъде социализиран и да работи за микро района, като привлича туристи. <br /> <strong><br /> - Докога ще продължат спасителните археологически дейности? Какви са гаранциите, че няма да започне строеж на рудник, докато има какво да проучват археолозите на този хълм?</strong><br /> <br /> По договор нашата дейност на терен трябва да приключи до края на 2012-та година. В момента сме в много напреднала фаза. Малко са останалите площи, чието проучване не е започнало и тепърва предстои. Освен това новият рудник няма да засегне всички следи на върха. Има такива, които ще останат извън чашата му. Нашата задача е да проучим това, което е в най-високите части и до този момент го правим успешно. Наистина ни предстои пълен сезон. А гаранциите, че рудникът няма да започне дейност предварително, или да унищожи нещо, са в самия рамков договор и в законодателството, което регулира опазването на културно-историческото наследство. Когато бъде приключена теренната работа и когато бъдат освободени площите от страна на археолозите, комисиите от страна на Министерството на културата, са тези, които окончателно трябва да кажат дали работата е приключила. <br /> <br /> <strong>-Колко учени и специалисти са ангажирани в проекта? Колко археолози работят на терен?</strong><br /> <br /> Проектът е голям и сложен и доста изтощителен като организация. Да започнем от общите работници. Хората, които получават някакви приходи от нашето присъствие там на място и от работа по проекта са над 120 от района на Крумовград и околните села. В регион, където безработицата е над 40%, това има немалък социален ефект. Археолозите на място, които се редуват на ротационен принцип, са между 20-25. До този момент участвалите археолози, докторанти и студенти са около 35 човека. А интердисциплинарните специалисти, които идват на място, или пък съответно ние им предоставяме проби, са около 25. Основната отговорност се носи от НАИМ &ndash; за организацията, за провеждането на основните проучвания. Но освен него конкретно в проучването участват специалисти от още три института към БАН, от няколко различни факултета на Софийския университет, от Минно-геоложкия Университет. Международните консултанти са организирани от проф. Албрехт Йокенхьофел. Те са основно учени от Вестфалския Вилхелмов университет, от Католическия университет в Льовен, Университета в Глазгоу, Немския музей за минно дело. Както вече казах, проектът е много сложен и изисква интердисциплинарен подход. Да вземем например учените от Льовен &ndash; те са ангажирани с това да направят възстановка на някогашния климат. Защото, за да възстановим структурата на всекидневието от времето на късната бронзова епоха, трябва да знаем на тракийските рудари топло ли им е било, студено ли, влажно или сухо време е преобладавало.<br /> <br /> <strong>- Но как се прави това?</strong><br /> <br /> Не е магия, а стандартен анализ за Западна и Централна Европа, но в Източна и Югоизточна Европа заради по-високите температури, за съжаление по-редки са възможностите да се прави. В нашия случай обаче имахме късмет, защото река Крумовица явно дълго и старателно си пази тайните. Взимат се проби за поленов анализ, по възможност от мочурливи и заблатени места &ndash; в нашия случай по поречието на Крумовица, където има запазени полени отпреди примерно шест хиляди години. И по техните характеристики може да се изясни какъв е бил климатът по тези места.<br /> <strong><br /> - Значи намерихте полени от бронзовата епоха?!</strong><br /> <br /> Това не е най-вълнуващото откритие, на чийто праг сме застанали. За успеха ни са решаващи консултациите на Немския музей за минно дело, който е една от водещите институции в Европа по минна археология, както и лабораторията за радиокарбонен анализ в Глазгоу. При последното ми работно посещение в Германия, успяхме да привлечем колеги от още две институции, които да помогнат в обработката на находките. Защото някои от керамичните находки от миналата година на Ада тепе са показателни и за контактите на траките с южното Средиземноморие. Може би сме четвъртият обект в България, на който се откриват импорти от Средиземноморието, от Микенския свят от късната бронзова епоха. Успяхме да привлечем двама специалисти &ndash; единият от Университета в Хайделберг, а другият &ndash; от Университета в Залцбург. Стараем се да привлечем консултанти от Техническия университет в Истанбул. Те имат единствена по рода си работна група за извършване на термо-луминисцентен и фото-луминисцентен анализ. Това е начин да се датират отново структури, обекти, находки от даден период. За мое учудване се оказа, че сумата, която поискаха за техните изследвания изобщо не е висока. <br /> <br /> <strong> - Обнадеждаващо е, че имате възможност да привлечете толкова ноу-хау в този български проект.</strong><br /> <br /> Наистина, проектът е пионерен в много отношения. Аз се радвам, че беше възприето от страна на фирмата БММ с разбиране, че след като една част от върха предстои да бъде отнета по време на добива, трябва да помислим за максимално добро документиране на нещата със съвременни методи, съобразени със съвременните европейски стандарти. Пак казвам, прогресът, в смисъл на индустрия или инфраструктура, и археологията не бива да са в конфликт. Без да навлизаме в излишна полемика и хабене на нерви, можем да кажем, че отговорностите трябва да бъдат взаимни. Не можем да спрем да се развиваме, не можем да останем да живеем в миналото. Но също така трябва да разберат инвеститорите, независимо дали са държавни или частни, че културно-историческото наследство принадлежи на обществото. На цялото общество. За съжаление, мога да дам десетки примери как стари обекти &ndash; някои от тях изключително представителни, проучени преди години, бяха съсипани или разпилени някъде по фондове, просто защото не е имало възможност те да бъдат обработени. Такъв е случаят с наводнението в Плиска преди няколко години, когато материалите бяха унищожени и се сложи кръст на труда на поколения археолози още от времето на братята Шкорпил отпреди повече от сто години. Така че като се прави &ndash; да се прави както трябва. Или по-добре да не се прави изобщо и направо да пускаме булдозерите и да признаем, че нямаме достатъчно отговорност и капацитет да проучим и опазим миналото си. <br /> <br /> <strong>- Тогава каква е успешната рецепта за партньорство?</strong><br /> <br /> Чуваемост и разумен диалог. И, разбира се, налагат се компромиси и от двете страни, защото имат различен поглед към нещата. И да се гледа с години напред, а не само до следващия месец. Знае се, че страната ни е сред първите три в Европа по богатство на културно-историческото наследство, и е естествено да се досетиш, че непрекъснато, където и да копнеш, ще излизат археологически обекти.<br /> <strong><br /> - Една година преди приключване на теренната работа, можете ли да кажете, по какъв начин тракийските геолози са откривали богатите на благородни метали жили? </strong><br /> <br /> Със сигурност е имало достатъчно опитни учени, които да могат да разпознаят едно рудно находище на цветни метали. На територията на България те са добивани не само в Родопите, но и в Странджа, част от западна Стара планина, днешната западна периферия на страната &ndash; Кюстендилско, Трънско&hellip; Според античната писмена традиция, траките &ndash; или поне определени техни племена, много добре се справяли с рударството. Даже може да се направи интересна логическа връзка &ndash; обикновено тези, които са били добри рудари, са се славели и като доста независими, автономни племена. Общности, които се занимават с металургия и рударство, по принцип се радват на по-високи приходи. Металът означава сила, независимо дали ще е цветен, благороден или черен. Точно тези качества са им давали възможност дълго време да остават извън рамките на големите тракийски царства от IV век пр.Хр.<br /> <br /> <strong>- Защо рударите са живеели в затворени общности? </strong><br /> <br /> Причината е, че те са притежавали ноу-хау и са съзнавали, че това знание е научен и икономически потенциал. Когато една общност го е развила, не винаги има интерес да го предостави с лека ръка на своите съседи. Постепенно обаче, с настъпването на големите териториални държави, те са били принудени да го споделят &ndash; ако не доброволно, то насила. Тогавашната аристокрация добре е разбирала значението на индустриалното производство, в сравнение с типичния за траките бутиков добив. Един пример: първото, което Филип II предприема в Северноегейското крайбрежие, е да завладее един златен рудник в района на съвременна Драма. До този момент &ndash; това е известно от Тукидид, малките местни тракийски племена са експлоатирали въпросното находище под формата на вътрешно племенно споразумение. Това, което прави Филип към средата на IV век пр. Хр., е да организира на широка нога добива на голямо количество злато. В резултат, този цар е първият, който емитира златно сечена монета на Балканите изобщо. Благодарение на постигнатия много висок стандарт и финансови възможности, Македония става империя. Римляните не променят нищо в тази политика. Пауталия и Филипополис са два от големите провинциални градове, които имат организирано индустриално рударство. Любопитното е, че още тогава можем да говорим за чуждестранни концесионери. Това са факти, запазени в писмените източници. Определени рудници са се отдавали на концесия, и обикновено инвеститорите са били с чужди фамилии, според писмените свидетелства от епохата, които идват в Тракия и организират рудодобив на определени места. Този механизъм не е от вчера. Тези ресурси за акумулиране на средства, са били ресурси за водене на модерна икономика в големите държави, и те затова са станали големи. Един от важните изводи е, че от един момент насетне рудодобивът в Тракия става държавно организирана политика. <br />