Мутри и певци гледат шарани

Бумът е в средата на 90-те години, когато членовете на набиращите скорост силови групировки се надпреварваха да ги взимат под аренда, пише &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> Десетки малки водоеми в цялата страна започват да се охраняват с карабини и автомати. А въдичарите трябва да плащат по 4-5 лв. на пръчка и по още 4 лв. за кило улов. С шарани някои правят милиони. Но не като ги развъждат и продават. Частните язовири са идеална пералня на мръсни пари от рекет и контрабанда. Първо, защото в тинята лесно се маскират както инвестициите, така и печалбите. И после - заради хаоса с язовирите, заради който не е ясно кой, на кого и за какво се отчита.<br /> <br /> Боян Петракиев-Барона е най-известният мафиот, който работи &quot;директор на язовир&quot;, след като се уреди с аренда на яз. &quot;Братушково&quot;. <br /> <br /> Известният лихвар и спряган напоследък за наркобарон в Перник Стоян Кръстев-Драгановеца също държеше водоема &quot;Каваците&quot; в община Ковачевци над с. Лесковец. Взеха му го и го източиха едва през 2009 г., когато вече бе в затворническото общежитие в &quot;Кремиковци&quot;. <br /> <br /> Това стана, след като Драгановеца едва не потопи Лесковец през 2008 г. Тогава заради огромни пукнатини в стената спешно бяха евакуирани и настанени в кметството 25 души от 10 къщи. По заповед на кмета на Перник Росица Янакиева водоемът бе спешно източен. Водолази освободиха тръбата и крана за оттичане. <br /> <br /> На дъното завариха невероятен боклучарник и напълно неработещо съоръжение. Драгановеца успя да се настани на язовира, докато общината и местната кооперация спореха по съдилищата за собствеността му. За да ограничи достъпа до заведението, бе оградил целия бряг на &quot;Каваците&quot;. Оказа се, че е увеличил и двойно обема - на 90 млн. кубика, с незаконно надграждане на стената, заради което се и разцепи. <br /> <br /> Друг известен бандит -&nbsp; Роко, пък се целеше в &quot;Кърджали&quot;, един от &quot;гигантите&quot; на юг. Лидерите на силовите групировки от 90-те окупираха язовирите в Родопите и Рила. На практика всички бяха записани на подставени лица - техни шофьори и гардове. <br /> <br /> Сред известните муцуни, които имат язовири, е и фолк иконата Милко Калайджиев. Авторът на &quot;Я, елате, пиленца, при батко&quot; държи едва 33 дка водна площ край историческата крепост Мезек. Певецът е начинаещ в бизнеса, но вероятно знае истинската стойност на язовира, за която плаща по 1200 лв. годишно. <br /> <br /> Само в големите язовири може да се печели от развъждане на риба, твърдят малките в бизнеса. В момента езерцата едва изкарват достатъчно, за да зарибяват редовно, да поддържат сградите и да плащат на един или максимум двама работници. <br /> <br /> Простите сметки показват, че от декар площ се печели най-много 3000 лв. годишно<br /> По данните на рибовъдите броят на въдичарите в платените обекти е намалял драстично през последните месеци. Хората нямат пари и гледат да ходят на безплатните обекти, коментират от развъдника в Панчарево. <br /> <br /> Допреди няколко години едва са успявали да осигурят място за всички желаещи да ловят риба. Сега през най-силните месеци има по 20-ина или 30 души, рядко са дните, в които стигат 50. През зимата пък рибари почти липсват, най-много по един-двама се престрашават да метнат въдицата. <br /> <br /> Цената на една пръчка варира в зависимост от водоема. На повечето места е между 3 и 5 лв. Отделно се заплаща уловената риба, която е на цени от 3 до 8 лв., в зависимост от вида. Често платените рибарници дават възможност за изнасяне на определено количество риба безплатно. Навсякъде обаче, ако хванеш над 3 кг, ги плащаш.<br /> <br /> Така, ако средно на един водоем има по 10 души дневно през цялата година и плащат средно по 5 лв. за въдица и 5 лв. за килограм риба, собствениците на обекта прибират 3650 лв. за година. От тях 10% отиват за данък, както и пари за осигуровки и заплати на служителите. <br /> <br /> Допълнително всеки от обектите има задължение да извършва зарибяване. Цената на шаранчетата от 20 до 80 г е 5,42 лв/кг. За декар водна площ трябва да се пуснат поне 300 шаранчета от по 200-300 г, които ще стават за риболов чак след година. Това обясниха от развъдника към Националното ловно-рибарско сдружение &quot;Съюз на ловците и риболовците в България&quot;, който е най-големият в страната.<br />