Петър Петров е завършил Военноморското училище "Никола Вапцаров" във Варна. 39-годишният морски вълк е старши офицер на круизния кораб "Коста Конкордия", който в петък, 13 януари, потъна край брега на италианския остров Джилио.
Петров, който има 16 години стаж по моретата и е бил механик на злополучния плавателен съд, е спасил много пасажери.
.........................
- Как стана всичко, г-н Петров?
- Навигационна грешка при плаване край плитчини. Моята работа бе да се боря до последно да бъде възстановено захранването на кораба и задвижването на всички технически системи, доколкото това беше възможно. Стоях до последно на мястото си, докато вече се видя, че няма смисъл от нашите усилия и корабът потъва.
Иначе ударът ме завари в банята. Тъкмо си мислех, че за днес съм свършил, и тогава примигна осветлението. Тъй като съм старши офицер от техническия персонал – първи инженер, след двамата италианци - главният механик и помощникът му, разбрах, че нещо става. Както бях мокър, набързо си облякох гащеризона. Грабнах едно фенерче, ключ и една отвертка, сложих ги в джоба си и хукнах към машинното отделение. Тогава още нямаше вода на контролния пулт, който се намира на палуба „0”. Веднага след това получих нареждане да следя работата на аварийния генератор и моментално се качих по стълбите на палубата на 11-ия етаж. Там винаги е много шумно. Бяхме с един колега и не чухме веднага заповедта за напускане на кораба, но като слязохме в машинното, което вече беше пълно с вода – ясно чухме сигнала за евакуация.
- А другите 4-ма българи къде бяха в този момент?
- Доколкото знам, са били в бара,
тъй като щяхме да правим изпращане на единия колега – Христо (б.а. – Христо Христов, фотографа на кораба), на когото контрактът му изтичаше и на следващия ден трябваше да слезе от кораба. Аз самият се приготвях да се присъединя към колегите.
- Имаше ли опасност да гръмне генераторът?
- Не. Като влезе морска вода, той просто изпушва и спира.
- Как такъв модерен плавателен съд се обърна и потъна?
- В момента има разследване и само компетентните органи могат да кажат каква е причината за инцидента.
- Може ли да се търси умисъл, саботаж например?
- Не, изключено е! Никой няма да заплаши живота на 4200 души. Но не е важно аз какво изключвам или не, защото моето мнение е без значение. Знам само, че пробойната бе над 50 метра на дължина.
- Стана ясно, че сте един от хората, спасили стотици пасажери при потъването на „Коста Конкордия? Това ви прави герой!
- Не се считам за герой. Просто си вършех работата и действах по съвест. Иначе действително се постарах да помогна на колкото мога повече хора. Медиите посочиха една цифра от 500 души... Като се замисля, между 350 и 500 са. Аз бях старши по длъжност в лодката, но не бях сам. С мен бяха двама индонезийци – старши рулевият Вахио, помощникът му Тагбилисан, готвачът – индиецът Бисвас, и още две момчета от кухненския персонал, които не ги познавам. Бяхме в спасителна лодка №27.
Направихме 6 курса с лодката, която побира 150 души.
Трите курса беше пълна. Последния курс откарахме на кея само двама...
- Имаше ли някаква паника сред екипажа?
- Не, нямаше никаква паника сред нас. Евакуацията на пасажерите премина много експедитивно.
- При пасажерите обаче е имало паника, предполагам...
- Ами повечето пасажери бяха на левия борд, който при накланянето на кораба беше високият, а не този, който тръгваше да потъва под водата. Аз него го напуснах, защото моята лодка беше на десния борд, а и защото се наложи да помогна на едно английско семейство. Паника имаше сред хотелския персонал. Напълно естествено е, те не са моряци.
- Разкажете как премина самото спасяване на пасажерите...
- Имаше едно японско семейство, което беше на левия борд – високия. Попитаха какво да правят, тъй като за тях нямало място в лодките. Преди това, като бях на 11-ия етаж, бях видял, че сме близо до скалите и дори да потъне корабът, няма да е напълно. Затова им казах, че е по-добре да изчакат на този борд и ще бъдат спасени. А понеже от английското семейство настояха да отидат на другия борд, аз тръгнах с тях, за да им помогна с каквото мога. Англичаните бяха мъж и жена – на около 30 години, дъщеричката им на 3 – 4 годинки и бабата и дядото. Бащата ме попита кой е най-бързият начин да се евакуират - казах му, че брегът е на 40 метра. Успях да намеря спасителен пояс за момиченцето и го предложих на бащата. Казах му:
„Водата е 16 градуса. Ти си прецени като баща...”.
Той веднага ми каза, че ще плуват и се насочихме към десния борд. Мъжът беше без обувки и постоянно се хлъзгаше, наложи се с тъста му да го придържаме да не се хлъзне, защото беше много голям наклонът. Освен това трябваше да придържам и детето...
- И доплуваха ли до брега в тоя студ?
- Не, не... Вече като успяхме да отидем на борда, видяхме, че лодки са се спуснали от кораба, отдалечили са се и чакат. Аз се развиках да се приближат. Те се приближиха, но така - малко неуверени, защото имаше пуснати метални проволки във водата и беше опасно приближаването, понеже винтът на лодката можеше да се оплете. Когато най-смелата от лодките – именно №27 с индонезийците и индиеца на борда - се приближи, хванах едното въже и тогава англичаните се качиха в нея. И след това и другите лодки започнаха да приближават една по една.
- А преди това се бояха?
- Бояха се, защото корабът беше започнал да се накланя и не се знаеше дали в един момент няма да падне върху тях.
- Затова значи са тръгнали да бягат...
- Те не са тръгнали да бягат, а се бяха отдалечили от кораба на 50-60 метра и бяха готови, ако някой падне във водата, да се притекат и да го вземат. Но под накланящ се кораб не е безопасно да се стои, защото в един момент може да се окажат затиснати под него. Напълно прави си бяха хората, но като видяха нашата група, се приближиха. След като успяхме да евакуираме английското семейство, започнаха да се стичат и други хора отвсякъде, които също бяха спасени.
- Да разбирам, че вие сте последният моряк, останал на борда?
- Значи, като дойдоха лодките, ние ги напълнихме с пасажери и вече на палубата на десния борд не беше останал никой, освен аз и още двама души. Тримата последни се качихме, защото просто нямаше нужда вече да стоим на кораба.
„Момчета, аз съм старши офицер и ви моля да се върнем да спасим още хора, защото там можеше да са нашите приятели или жени...”. Опитах се да ги убедя - къде малко разпоредително, къде с приятелска приказка, но нямаше нужда, защото те моментално казаха: „Да!”.
Отлични моряци!
Казах им, че съм механик и се занимавам с поддръжката на лодките, така че да не се притесняват – всичко ще е наред по време на евакуацията. Така аз гледах маслото, горивото и да не влиза вода, а от тях исках да помагат за транспорта на пасажерите. И така направихме 6-те курса благодарение на тези момчета. Аз просто бях старши по длъжност и ги убедих, че трябва да се връщаме колкото пъти е нужно, за да спасяваме хората. Така се организирахме тази група и работихме, докато бреговата охрана не ни даде ясни сигнали, че вече напълно е поела контрол над операцията и ние можем да се оттегляме.
- Другите българи помагаха ли при евакуирането?
- Да. Разпънали са 3 – 4 спасителни плота, отървали са доста пасажери...
- А как си обяснявате това, че капитанът първи е напуснал потъващият кораб?
- Капитанът не е заминал първи, а може би час-два след като бе издадена заповедта за напускане на кораба. Когато аз се върнах единият път с лодката до кораба, той беше на ниския борд, който потъваше под водата. Капитанът беше застанал с една групичка малко по-надалеч. Тогава корабът започна стремително да се накланя, защото стабилизаторът, който го подпираше, се беше счупил и стремително започна да се накланя над нашата лодка. Имаше риск тя да остане затисната под него. Капитанът и другите се развикаха да се махаме, като бяха на около 50 метра от нас. Аз пък ги подканих да идват насам, но те ни изкрещяха да се махаме. Нашият винт беше почти в металните въжета и след като видяхме, че са далеч и не искат да дойдат - се отдалечихме. Вече след това капитана го видях на кея, но как и кога е слязъл – нямам представа... Те всички го видяха там, но 100% не е избягал първи от кораба... Факт е, че не се е върнал...
- Ще се върнете ли на море след драмата, която преживяхте на „Конкордия”?
- В момента е икономическа криза и няма много работа. Пък и вече съм 16 години в морето. Какво друго да правя?...
Варна
Орлин ФИЛИПОВСКИ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
