Полина Живкова: Лихварската група на Илев ме съсипа, жива съм благодарение на "ШОУ"

Полина Живкова е една от жертвите на лихварската шайка на ексшефа на старозагорското следствие адвокат Илчо Илев.

40-годишната бивша учителка, чиято съдба описахме през ноември м.г. в публикацията ни „Арестуваха лихварска банда след разследване на „ШОУ”, е оставена от Илев и Сие без покрив на главата си, без да е вземала каквито и да е пари от тях! На семейството й са отнети два апартамента и магазин в центъра на града. Остава й третият - наследствен апартамент, в който живее. Но преди да й отнемат и него, един по един от преживения ужас умират баба й, майка й и баща й, а 14 години по-малката й сестра оттогава изчезва безследно и вече трета година е в неизвестност!!!

Изхвърлена на улицата с една чанта багаж и вече тежко болна, Полина е приютена от добър човек на мизерен таван. А „горчивата черешка на тортата” идва малко след това, когато съдия изпълнител блокира на 100% инвалидната й пенсия, получена заради онкологичните й заболявания. Оставена без покрив, без стотинка от никъде, без хляб и лекарства, клетницата оцелява трудно само с онова, което могат да отделят приятелите й за нея, а 6-годишното й момиченце е оставено временно за отглеждане в „Дом майка и дете”. Какво се случи с Живкова след нашата публикация научете от самата нея:

.......................................
- Полина, когато ми звънна през ноември миналата година, звучеше много разтревожено и настоятелно искаше среща. Каза, че вярваш само на нас. Какво се случи след публикацията ни?
- Така е, но преди да обясня тревогата си, първо ще споделя радостта си. След публикацията във вестник „ШОУ” , където разказах за голямата измама с жилищата ни и това, че частният съдебен изпълнител Гергана Илчева ми отне единствения доход, който имах - пенсията ми по болест, че я блокира на 100 процента и така ме лиши от изконното ми право буквално на живот, тя веднага отблокира инвалидната ми пенсия. И в началото на декември получих цялата си пенсия от 170 лв., за което съм ви много благодарна.

- Каза ми още, че вече си на легло, а и виждам, че едва се движиш и очевидно се чувстваш много зле. Спомена още, че вече си на болкоуспокояващи и си ги взела, преди да тръгнеш за срещата ни. Каква е тревогата ти, че да те вдигне от леглото?
- Много съм обезпокоена от факта, че след задържането на групата лихвари Илко Илев, Станко Желязков и Евгени Илев - брата на Илко, бяха задържани и съпругата на Илев, и майка му, но са освободени под парична гаранция. Те също са в тази престъпна мафия! А и съпругата на Станко също подписва такива документи. Обезпокоена съм, че откакто са ги пуснали под гаранция, жената на Илев, съпругата на Станко и братът на Станко работят в заложните им къщи и дори в събота и неделя извършват дейност.

- А ти с очите си видяла ли си, че те продължават да работят?
- Да, видяла съм! И много мои близки дори са възмутени и питат как така те продължат да работят в заложните къщи на „ Руски” 16 и на „Димчо Стаев” 1? Не им е потърсена никаква отговорност, както и не е потърсена никаква отговорност на частния съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов. Но през ноември разбрахме, че Ангелов е бил бит една сутрин от семейство, на които нервите не издържат заради това, че незаконно ги изкарва от апартамента им, както постъпи с мен и с много други хора. Не чувам да има някаква проверка и за дейността на нотариус Маргарита Илиева, която оформя фалшиви сделки.

- Защо е тази квалификация „фалшиви сделки”, не се ли страхуваш да говориш така?
- Как ще се страхувам, когато майка ми беше с психодиагноза и пенсия по тази причина и по закон тези сделките с нея са невалидни - тя ги оформи. А на следващия ден при сделката, която бе направена пред Маргарита Илиева,

майка направи опит за самоубийство.

Но не сме единствен случай. На моя приятелка, чийто брат от 20 години е в радневската психоболница, по същия начин е взет апартамент в Стара Загора и вила в с. Петрово.

- Лихварската група на Илев беше задържана на 25 октомври и досега трима от нея остават в ареста, въпреки всичките им опити да бъдат пуснати под гаранция. Излезе ли обвинителният акт?
- Все още не е излязъл. Безпокои ме и фактът, че близките на Илев с голямо самочувствие из града ходят и разправят, че той ще бъде освободен, че бил невинен! И не само заради това, че аз съм болна и притеснена за времето кога ще излезе обвинението, че да минат делата и да си възстановим имотите, но се тревожа и за момиченцето си, което е в Дом и което догодина ще бъде в първи клас.

- Вероятно сега разполагаш поне с личните си вещи, здравни картони, документи, семеен архив и прочее, което си успяла да вземеш от дома си, преди да го присвоят преди 3 години…
- Нищо подобно! Ето, погледни, че и сега в момента съм с платнена лятна пола.

Имам по 2-3 дрехи, и то подарени от приятели.

Всичко, което от три поколения в дома ни беше събирано като имущество, беше съсипано от тях и окрадено. Върнаха ми само една празна дървена секция. От личните ми документи оцеля само личната ми карта, която винаги е с мен. Всичко друго беше откраднато! Дипломите ми, двете ми трудови книжки, трудови договори, абсолютно всички семейни документи, семейни албуми, цялата покъщнина, събирана от три поколения, остана вкъщи, след като внезапно в деня на Коледа през 2009 г. частният съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов и Илчо Илев сменят патрона на апартамента ми и ме оставиха дори без връхна дреха в студа на улицата. На 28 декември Илев ме допусна само да вляза в нашето семейно жилище и видях, че трима цигани разбиват стените вкъщи. Измъкнали от гардероба дрехите. Блузи, рокли и поли – газеха ги с крака на пода. Всичко беше попиляно из къщи.

Щях да умра на място.

Върху вещите ни рухваха тухли и мазилка. Започваха ремонти. Моят баща правеше линии за кока-кола и бира дълги години в Нигерия, Китай, Иран, Ирак, Мароко, Румъния, работи и в Хамбург; дядо и баба работеха в търговията. Десет кожени палта само аз и майка имахме, но не само това - всичко окрадоха. В моето жилище сега живее семейството на единия от задържаните.

- Не пусна ли жалба в полицията за тази вандалщина тогава с личните ти вещи?
- Разбира се, че пуснах. Отидох в полицията и молих, плачейки, но въобще не ми обърнаха внимание. Беше точно преди Нова година и ме упрекнаха, че не съм била извикала патрулка, когато съм си събирала багажа на 28 декември 2009 г. Бях съкрушена. Но може и да ти се стори чудно, но чудо е, че още съм жива и вярвам, че леля Ванга ме пази и закриля от отвъдното.

- Човек не бива да губи надежда, но защо пък точно тя?
- Защото винаги в най-важните моменти от живота си аз я сънувам. Сънувам я винаги с бяла кърпа и в градина с много цветя. Първия път ходих при нея през 1986 г., бях на 15 години и бях с родителите си. Тях двамата леля Ванга ги изгони и остави само мене при нея. И каквото ми каза, всичко се сбъдна. Каза ми, че ще стана студентка, после - учителка; каза ми кога ще се омъжа и че на моята сватба ще има буря. И като се омъжих след години, се изви половинчасова буря, преди да подпишем в Гражданското. Направи ми впечатление, че като изпъди родителите ми - за сестра ми не говори изобщо, все едно, че тя не съществуваше. Следващия път, когато ходих при леля Ванга, вече бях студентка. Аз я обикнах още от мига, в който я видях за първи път. Тя беше една възрастна жена, но беше с чисто детско лице, опъната, бяла кожа на ръцете и чисти бели зъби. Тогава ми каза: „Колко си бела и убава, пу, да ти не завидят на очите, на устата и на усмивката”. А аз наистина бях едно много красиво момиче. Може семейните ни албуми да изчезнаха, но аз винаги нося нейна снимка със себе си и се надявам, и вярвам, че тя ми помага и отвъд /б.а. - плаче, хлипа/. Усещам любовта и помощта й, която тя показва към мен. Беше ми казала: „Само вярвай в Бога! Само вярвай!”

Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА