Душко Петров е емблематична фигура на радио "Свободна Европа". Навремето като журналист във в. "Труд", където е в един отдел с Иван Славков и Христо Цачев, той заминава в служебна командировка за Мюнхен и не се връща повече, за ужас на шефовете от трудовия вестник.
В ГФР започва работа в заводите на БMW, след което подава документи да емигрира в Щатите. Тогава от комисията му предлагат да работи в радио “Свободна Европа”. Така от 1969 до 1995 г. Душко Петров е една от емблемите на българския отдел на медията. Днес той се радва на две внучета и с пенсията си на журналист живее в Мюнхен и Флорида. При опита ни да се свържем с него разбрахме, че официално, чрез БТА, е отказал да дава интер-вюта на вестници и телевизии, които са го засипали с честитки за неговата 75-годишнина. И все пак репортер на “ШОУ” единствен успя да разговаря с него!
............................
- Каква е причината да отказвате всякакви интервюта? Все пак вие сте от основните действащи журналисти извън граница?
- Причината е много болезнена за мен. Аз почти 3 десетилетия излизах в радиото с коментари и други материали за промяна на тоталитарната комунистическа система. И какво стана? Наистина настъпи желаната промяна, и то много по-рано, отколкото аз и хиляди други хора очаквахме. Но аз съм дълбоко разочарован от тази промяна, която посткомунистическите управници упражняват като болезнен преход вече 22 години. На практика тази промяна е „българско производство”. Оказа се само фиктивна, външна промяна, която още повече облагодетелствува старата комунистическа върхушка. Промени се само етикета, табелата на политическата система у нас. Социализъмът, наричан после реален социализъм, стана реален капитализъм. И то в най-уродливите му форми. Старите партийни велможи, които колеха и бесеха, днес техните отрочета от комунисти станаха върли капиталисти, от потисници станаха демократи и от атеисти станаха по-набожни от Папата. Заедно с това нагло заграбиха националните богатства и финансови ресурси на страната.
Две десетилетия след формалната промяна някои от старите функционери и техни роднини пак управляват. Още по-циничен е фактът, че в техни ръце днес е не само политическата, но и икономическата власт и властта на капитала. Преди ги охраняваше добре хранената Държавна сигурност, днес зорко ги пазят подбрани мутри и цялата посткомунистическа мафия.
Затова аз казвам, че промяната у нас, за разлика от някои други бивши комунистически страни, е само смяна на табелата на политическата система. Аз се чувствувам излъган от тази привидна промяна и съм дълбоко разочарован. Затова и отказвам на колеги да давам интервюта. Защото не мога да кажа почти нищо положително, което да е оправдало моите очаквания и моята кауза, на която се посветих като професионален журналист... В същото време на Запад се появяват твърдения, че
старите комунистически функционери са присвоили и изнесли от България около 50 милиарда долара.
- Вие се пенсионирахте преждевременно, какво ви накара да направите тази стъпка?
- През лятото на 1995 година си подадох оставката като помощник-директор в Българския отдел на “Радио свободна Европа”, тъй като възникнаха различия с главното ръководство на радиото. Тези различия бяха основно по въпроса за натрапеното по гешефтарски съображения местене на радиото от Мюнхен в Прага. Все пак аз заминах за Прага, открих оттам първото предаване на радиото. След един месец оставката ми беше отхвърлена. Тогава аз реших да напусна радиото по собствено желание и преждевременно да се пенсионирам. После получих благодарственото писмо за моята работа от самият Бил Клинтън, което е в рамка вкъщи.
- Вашите роднини бяха ли потърпевши от това, че работехте в „Свободна Европа”?
- Разбира се, че бяха. На брат ми и сестра ми са им размахвали „Работническо дело”, където пишеше, че съм враг на народа, родоотстъпник и вражески елемент. Стояха и без работа. Родителите ми изживяха тормоз... Това е дълга история, не ми се връща... Колежке Чолакова, това ми прилича на едно изнудено интервю от ваша страна!
- Извинете, но така и така се разговорихме по важни неща, не можем да спрем по средата. Кои бяха най-кошмарните ви преживявания по време на работата ви в „Свободна Европа” през соцрежима и след като падна Желязната завеса?
- Не бих искал да си спомням и да говоря за моите кошмарни преживявания като журналист в РСЕ в Мюнхен и след това като създател и ръководител на кореспондентското бюро в София, тъй като тези неприятни спомени са много. По комунистическо време глашатаите и блюстителите на режима най-често и най-злостно нападаха мен като автор и коментатор по български теми в РСЕ. Срещу мен писаха редица „дописки” партийни главни редактори. А Ивайла Вълкова и Петър Станчев написаха и изобличителна книга, озаглавена "Пътища към една пустиня", в която, наред с многото измишльотини, ме нарекоха и "нибелунг с ницшеанска психика". В „Работническо дело” имаше рубрика "в кухнята на идологическата диверсия на империализма". В нея един високопоставен партиен идеолог дори ме постави в компанията на Джон Фостър Дълес, Збигнев Бжежински и Жан Пол Сартр, понеже всички ние сме имали за основна цел да ерозираме социализма отвътре.
Което за мен бе чест.
Освен злостните нападки в пропагандните средства на соцрежима, имаше и лични заплахи от пратеници на този режим в Мюнхен. Преди убийството на Георги Марков в Лондон, аз и колегата Димитър Инкьов преживяхме ужаса от телефонна заплаха за отвличане в България. Тогава моето семейство цял месец беше охранявано от полиция, а аз получих гастрит и лежах в болница.
След рухването на соцрежима в България в работата ми по изграждането и ръководенето на кореспондентското бюро в София също така имах неприятни преживявания. Живях в 90-те години последователно в два апартамента в столицата, но и двата бяха разбивани и ограбвани. Най-страшното беше, когато пред апартамента на ул. „Солунска” три мутри ме пребиха и ми взеха ключа от джипа на Пресгрупата, който тогава ми беше предоставен от главния редактор на „24 часа” Валери Найденов. Така и не се намери после...
Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
