Юлиян Ковачки е обвиняем за запалването на 5 коли на паркинг пред бл. 319 и 321А в “Младост” в рамките на един ден, в интервал от 2 часа. На 27 декември 2011 г. беше пуснат от ареста и сега е с най-леката мярка за неотклонение “подписка”. Срещу него се води досъдебно производство.
Юлиян се съгласи да разкаже единствено пред “ШОУ” драматичния си живот и да сподели факти, които досега не е споделял с никого.
- Юлияне, задържаха те по сигнал на твои съседи в бл. 321А в “Младост”, където е било заведението ти. Те са те видели по време на палежите там. Казваш, че обичаш да обикаляш пеш и си свидетел на много неща.
- Обичам да обикалям, ходил съм пеша от София чак да пансиона в Гуцел. Прехвърляш Витоша, няма и половин ден път! Много обичам животните – конете най вече. Няма куче, което да ме е ухапало през живота ми! Това могат да го потвърдят моите приятели. Даже хора са казвали: “Аз ще се откажа от това куче, защото съм го възпитал никой да не допуска да себе си, но ето, при теб идва, дори позволява да го галиш!” Не знам защо става така! Затова пък котките не ме понасят. Та моите съседи като подават сигнал, мен ме извикаха в 7-о РПУ. Отидох. Оттам ме заведоха в Института по психология на МВР. Там им казах, че през нощта съм пил бира до 3 часа вкъщи...
- Казвал си, че там са ти дали бира и водка?
- Не искам това вече да го коментирам, защото не мога да го докажа.
- И те сложиха на детектора на лъжата...
- Да, бях гладен, не бях пушил цигара... Сърцето ми тупкаше много силно! Бях много уплашен, защото половин месец преди да ме задържат, ме следяха - първо с един опел, после с бяло пежо. Не знаех защо...
Стегнаха ми сърцето и корема с едни кабели! Чувствах се ужасно! Аз полудявам, ако ме вържат! Даже като шофирам, никога не слагам колан... В асансьор като се возя,
изпитвам страх от затвореното пространство...
Между другото, аз затова и обикалям така из града пеша, защото трудно се возя в градския транспорт. Гледам винаги да съм до вратата, да имам излаз навън... След детектора при мен се изредиха 5-6 човека и ме питаха все едни и същи неща. До 9 часа вечерта. После ме закараха пак в 7-о районно. Един от психолозите каза: “Не му слагайте белезници!” Явно беше забелязал моята фобия от връзване... В 3 часа през нощта ме закараха в ареста на “Гемето”.
- Кога си направил самопризнания?
- Измишльотини! Никога не съм правил самопризнания! Нека да ги покажат, ако някой твърди това.
- Написа се, че кафето ти е било депо на наркобоса Ицо Исуса, който ти е дал пари да отвориш заведението...
- Въобще не го познавам този човек. Имах средства от работата ми на морето и така започнах бизнеса.
- Юлияне, досега избягваш да говориш за детството си. Това пък отприщва какви ли не коментари. Какво си спомняш от тогава?
- Винаги съм изпъквал в пансионите и когато дойдеше някой и погледне кое дете да вземе, първо погледът му попадаше на мен. Харесваха ме. Но аз много боледувах и това беше причината семействата, в които съм бил, да
не искат да ме осиновят.
Не бях добре с бъбреците, до 9-10-и клас се напикавах в леглото, разболявах се често от бронхопневмонии...
Първото ми приемно семейство е на Катя Попова от кв. “Хаджи Димитър”, тя почина... Бил съм и при едни хора от Долно Езерово, Бургаско. Те гледаха свине – чистил съм им всяка сутрин, много съм се грижил за бизнеса им. Помагал съм винаги, където са ме вземали - ябълки съм брал, картофи съм садил...
Когато завършвах 8-и клас, за мен се грижеше и семейството на един бизнесмен – Радостин Бозов, почина, лека му пръст. Той строеше къща точно до пансиона в Гуцел. Помагах му, въртях се около него на строежа и това много му допадна. Той направи разлика между мен и собствените си деца, които бяха доста разглезени. Цялото лято живях в неговия апартамент с жена му и децата му. Насочи ме да кандидатствам в техникума “Вилхелм Пик”. Водеше ми частни учители по математика да ме подготвят. Влязох там и завърших не “двигатели с вътрешно горене”, както пишеха покрай обвинението ми за палежите, а енергетика. Не съм бил отличник, някъде с четворка взех диплома.
Няма да забравя, като бях 11-годишен, имах едно семейство – италианец и българка. Те нямаха деца и
хвърлиха много пари по мен, искаха много да ме осиновят.
Бях на 11 години. Взеха ме за цяло лято при тях. Много хубаво ми беше. Видях се в много подаръци, всичко, което съм мечтал, са ми го давали. Близо една година стоях при тях. Мъчиха се да ми оправят здравето, но видяха, че не могат. Нали се сещаш, че ме е родило 16-годишно момиче... Оттам може би идват проблемите ми със здравето...
- Родната ти майка търсила ли те е някога?
- Аз я намерих... Тя се е отказала от мен, защото дядо ми, който е бил международен шофьор, е бил много строг. Като ме е родила са ме скрили от него. Само баба ми и леля ми са знаели.
- И как я намери?
- Нали знаеш, всеки човек, когато е изоставен, го човърка отвътре да си намери родителите, да ги види, да разбере за какво става въпрос... Това се случи през 1999 г., бях вече в пансиона в Горна баня. Успях да си видя досието, няма да ти кажа точно кой ми помогна. Дълго време държах листчето с адреса и името и като дойдох да уча в техникума в София, реших да я издиря. Когато отидох на адреса, позвъних, вратата ми отвори възрастен човек. Казах: “Търся Гергана, аз съм неин син!” Той се изсмя: “Глупости, това не може да бъде, дъщеря ми няма такъв голям син!” Затвори ми вратата. Разбрах, че това е дядо ми. Но комшиите отдолу, които знаели цялата история на майка ми, ме причакаха и ме попитаха къде живея, как мога да бъда намерен. Върнах се в пансиона в Горна баня. Беше една събота, спомням си я много добре... Директорът ме извика и ми каза: “Майка ти е дошла!” Тя беше с една жена, която се оказа леля ми. Много беше развълнувана, като ме видя. Усетих, че и двете изпитват някаква вина към мен. Майка ми първо се опита да ме излъже, че
баща ми го е ударила кола
и тя затова ме е оставила. Каза ми: “Имаш брат и сестра, искаш ли да те запозная?!” Отговорих й: “Да, искам!” След известно време ги доведе в дома да се видим. Сестра ми много прилича на мен... После се запознах и с баба ми. Виждахме се известно време, но мен после ме хвана посоката към морето. Останах да работя там 3 години.
- Как гледаш на твърдението на психолозите, че палиш коли, защото ти е липсвала топлина в детството?
- Това е абсурдно. Детството ми ме направи по-борбен. Пък и, нали ти казвам, на мен никога не ми е липсвало внимание. Позитивен съм. Всеки момент мога да се усмихна независимо от батаците, в които съм попаднал. Това обаче не се хареса на някои и започнаха да приказват и пишат, че съм се смеел в съда и не съм разбирал сериозността на ситуацията...
- Сега как се чувстваш?
- От един месец не мога да спя като хората. Даже като бях в следствения арест на “Гемето”, другите задържани ми викаха: “Юли, какво правиш, по цели нощи бълнуваш!” И досега съм така. Личният ми лекар ми изписа лексотан за нервите. Мисля да се опитам да спра пушенето.
- Разпознават ли те хората по улиците?
- Да, даже понякога като ме видят и като ме задминат, чувам как вдигат телефона и съобщават на свои приятели и познати: “Видях пиромана от “Младост”!
- Съседите ти в “Младост” как се отнасят с теб?
- Всички от блока се държат много добре с мен. Мисля, че са искрени...
- А приятелите ти?
- На някои от тях не им пука от нищо. Другите ги е страх да не си навлекат беля, страх ги е да не “изгорят” покрай мен /смях/.
- Знаеш ли, че има вицове за теб?
- Амиии, знам някои... В Лос Анджелис нали запалили 40 коли. Каква е причината? Пироманът от “Младост” е получил “зелена карта”!
Един приятел ми каза, че са ме бъзикали в “Шоуто на Слави”,
че Слави трябвало да ме викне да му запаля ферарито...
- Ласкае ли те скандалната ти слава?
- Не, аз, примерно, в заведение никога не искам да бъда център на внимание.
- За теб се каза какво ли не. Обиди ли те нещо?
- Писаха, че съм интимен гей! Интимен ли, активен ли... Сигурно, защото те са ме следили един месец и не са ме видели с жена. И оттам са си помислили, че съм гей. А аз си имам приятелки. Имах и сериозна, с която изкарахме една година. Освен това шефът на Института по психология към МВР ме нарече във вестниците психопат. Тези две неща – психопат и гей, най-много ме обидиха! Не съм и пироман – много се надявам това скоро всички да разберат...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"!
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
