Атанас Чобанов, който живее и работи във Франция, е един от българите (блогър и журналист на свободна практика), които се бяха договорили със сайта "Уикилийкс" да разпространяват стенограмите на засекретените грами на американското посолство у нас. Така излязоха на бял свят разкритията на дипломатите за задкулисните игри на родните политици.
Стана ясно още, че тайните служби на САЩ се захранват и с клюки от вестниците. Докладите на някои посланици се базираха на вестникарски публикации без да бъдат засечени от "скрити" източници, тоест от документирана фактология.
- Заедно с Асен Йорданов бяхте извадили в публичното пространство компрометиращ документ за връзките на Румяна Желева с фирма на ДС, което тя отрече. Пръв публикувахте и факт за конфликт на интереси на новия шеф на СГС Владимира Янева... Това ли са най-големите ви разкрития до момента с политически оттенък?
- Трудно ми е да преценя, има много теми, по които сме работили. Тези двете са забележителни, но не толкова трудни разследвания. Правили сме, особено Асен е правил много трудоемки разследвания за злоупотреби със земи по морето, които са и много добре прикрити на документално ниво, защото финансовите интереси продължават да са актуални.
- Какво мислите за новия вестник на Тошо Тошев „Преса”, който по масови коментари е твърде скучен и еднообразен? Бях прочела статията в блога ви за един бургаски вестник („Под лупа”), отпечатал мненията от стената ви във фейсбук под формата на „манипулативна статия”.
- Не съм го виждал, но можете да прочетете какво мисли посланик Макълдауни за някои медии. Разбрах, че вестник с марка "Преса" е съществувал в зората на демокрацията и е бил ръководен от Петко Бочаров. Ако тогавашният екип има авторски права върху наименованието, Тошо Тошев ще има проблем.
- Какво е мнението ви за Явор Дачков? Някъде прочетох, че го наричате „помияр”...
- Не съм коментирал Явор Дачков в публикациите си. Но "помиярщина" в журналистиката ни не липсва. Обикновено се изразява в откровено крадене на публикации, без да се цитира източникът.
- Споменахте ми, че има какво да кажете около кражбите и далаверите на банките у нас?
- Да, има данни за кражби от сметки на клиенти. Доста неща вече са публикувани, но работим и по други, които не могат да бъдат огласени, без да имаме документални доказателства. Работим по тях.
- Г-н Чобанов, напоследък чета по разни форуми изказвания на хора, които подлагат на съмнение репутацията, дори името ви. Как си обяснявате всичко това?
- Защото в публикациите си и в публичните си изяви често съм безкомпромисен към ченгетата и хората, принадлежали към ДС.
- Всъщност как стигнахте до Париж? Там списвате в. „Парижки вести” – за него също има коментари, „че го използвате главно като повод за инкасиране на спонсорства и дарения за собствената си издръжка”.
- До Париж стигнах с влак през зимата на 1990 г. Завърших и работя в научен институт. "Парижки вести" създадохме през 2004 г. с писателя Александър Градинаров. Аз се оттеглих през пролетта на 2009-а, тъй като се кандидатирах за евродепутат. Вестникът никога не е носел приходи, а ни струваше доста пари и нерви да го поддържаме. Не знам как се справя колегата в момента.
- Познавате ли лично хората, които ви имат зъб? Получавал ли сте някога заплахи?
- Някой е създал анонимно сайт, в който има лъжи и клевети по мой адрес, но няма начин да разбера кой е, без да започна дълга и скъпа съдебна процедура срещу доставчика. А и не ме интересува толкова. Нямам какво да крия в биографията си и има свидетели, които могат да опровергаят всяка лъжа. Не живея с мисълта за покушение. Нападенията срещу журналисти са част от грозната действителност, а бездействието на прокуратурата е скандално. Няма нито един заловен, обвинен и осъден за агресия или покушение срещу журналист.
- Говорим откровено, затова ще ви попитам – вярно ли е, че сте искал да ставате сътрудник на българските тайни служби? Каква е истината в тази история?
- Абсолютна лъжа. Ще ви дам пример. За Вас дали е вярно, че като млада сте кандидатствали за работа в бардак? Всеки може да го напише анонимно в някакъв форум. Ако не работите в бардак, а сте журналист, изобщо не трябва да обръщате внимание на анонимни писания.
- Ако всичко отговаря на истината, знам, че в младежките си години сте бил комсомолски секретар, а през 1989 г. кандидатствате за членство в Българската комунистическа партия. Такива са били времената и не е нужно да се крием от спомените си за тях...
- Не, лъжа е и не отговаря на истината. Комсомолски секретар в моя клас беше колежката Зорница Венкова. Тя работи в БНТ, питайте я. След това бях в УПК, работих като фрезист в един завод, май ИМЗ се казваше. Помня, че във фабриката имаше един очилат партиен секретар, който не работеше, а обикаляше машините и гледаше строго. Това ми е единственият контакт с БКП. От завода ме изгониха за самоотлъчка. Такива елементи като мен не бяха благонадеждни за БКП. Това са фактите.
- Искате ли да влезете в политиката към този момент? Има данни, че преди години сте бил ангажирал с партията на Жорж Ганчев, а след това с Евролевицата на Александър Томов - цитирам ви същият този сайт, за който говорите, който забелязвам, че цитират всеки път, когато се пише срещу вас.
- И това е абсолютна лъжа. Единственият ми ангажимент е, че влязах в листата за евродепутати на "Синята коалиция" през 2009-а.
- Защо темата за ДС е толкова нестихваща? Промяна изобщо има ли от онези години преди ’89-та или не? Казвате в едно интервю: „За мен ще е знак, че настъпва промяна, когато се разкрие цялата истина за убийството на Георги Марков”?
- Истината е, че е убит от ДС по заповед на висшето партийно ръководство, най-вероятно лично на Тодор Живков. Щом изобщо задавате въпроса при толкова факти и публикации, значи нещата наистина са трагични. Лавината от бълвоч, представяна като "информация" в жълтите медии, финансирани впрочем от ченгета, отмива истината, която е в документите и свидетелствата.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
