Римската империя виновна за ... разпространението на СПИН в Европа

Френски учени смятат, че по-слабата или по-силна податливост на жителите на отделните държави в Европа към заразяване със СПИН зависи от ... прекараните навремето граници от Римската империя.

Хипотезата бе лансирана от изследователи от университета на Прованс във френския град Марсилия, които публикуват аргументите си в списание “Ню Сайънтист”. Според тях у хората, живели някога под управлението на Рим, разновидност на ген, който предпазва от вируса на имунната недостатъчност, се среща по-рядко, отколкото в останалата територия на Европа. Става дума по-конкретно за населението на Англия, Франция, Гърция и Испания. Учените смятат, че римляните са били причината за загубата на генетичния щит, осигуряващ съпротива на заразяването с вируса на СПИН. Генът под названието “CCR5-Delta 32” пречи на проникването на вируса в левкоцитите. Хората с такъв ген се заразяват с вируса на СПИН по-рядко и болестта се развива у тях доста по-бавно. “CCR5-Delta 32” притежават над 15% в някои държави от Северна Европа, а в Гърция се среща у по-малко от 4% от хората. Учените изобщо не можели да разберат причината за това. Сега обаче френските изследователи открили, че вариациите в наличието на гена съвпадат с границите на Римската империя, променящи се постоянно между 500 г. пр. Хр. и 500 г. сл. Хр. След като проучили почти 19 000 проби от ДНК на хора от различни европейски държави, изследователите забелязали, че в районите, които са били под управлението на Рим, разновидността на гена се среща по-рядко. В държавите, които са останали в границите на Римската империя продължително време като Испания, Италия и Гърция, “CCR5-Delta 32” се среща с честота между 0% и 6%. В държавите в покрайнините на империята като Германия или Англия генът присъства в 8% - 11,8% от хората, а в държавите, които никога не са били под властта на Рим – в доста по-голяма степен. Ръководителят на групата изследователи Ерик Форе изказа оригинална теория, която позволява да бъдат обяснени тези разминавания. Според него генетичните разлики не могат да бъдат обяснени само с раждането сред местното население на деца от римските войници. Историята сочи, че това не е бил толкова разпространен вариант и освен това римските легионери са се набирали не само в Италия, но и в останалите части на империята. По-вероятно, смята ученият, римляните са донесли със себе си болест, към която хората с разновидност на гена “CCR5-Delta 32” са били особено възприемчиви. Не е изключено това да е западнонилската треска или друга болест от този тип. “С придвижването на римляните на север от тази болест умирали хората, които притежавали тази разновидност на гена. Римляните са донесли в Европа котки и магарета, които може да са пренесли патогенни микроорганизми, преминали у хората. Освен това римляните може да са пренесли комари, които сами са преносители на болести”, смята Форе. /БЛИЦ