Жена-инвалид с втора книга, написана с пръстите на краката й

Приела е съдбата си, такава каквато е и се стреми да бъде пълноценна и да изразява себе си, дори в това положение. Да се чувства пълноценна й помага и това, че е член на Основната организация на Съюза на инвалидите в Попово. Там тя се среща с други хора в нейното състояние или с друг здравословен проблем, съобщава Дарик. <br /> <br /> Ирина е успяла да се научи да пише на компютър, но не с пръстите на ръцете си, както мнозинството от хората, а с тези на краката. И не ползва компютъра за игри и развлечения, а за да общува и ... да пише разкази.<br /> В началото, когато е искала нещо да бъде записано, е диктувала на свой приятел. Но след като той е заминал и не е можел да й помага повече, тя е трябвало да се справя сама. <br /> <br /> Постепенно се научила да пише с пръстите на краката си и така тя вече сама пише своите разкази от около пет години насам. Две книги е написала Ирина по този начин, като в последствие ги е издала - &bdquo;Децата на миньора&quot; и &ldquo;Сборник разкази&rdquo;.<br /> <br /> Ирина казва, че идеята за всеки разказ й идва отвътре, а в последствие се доразвива в съзнанието й. Сама определя историите си като фантастични, но подчертава, че в никакъв случай не са фентъзи.<br /> <br /> Тази година, в Деня на народните будители, в читалището в Попово е било официалното представяне на сборника с разкази на Ирина. &bdquo;Бях щастлива, всичко мина добре, присъстваха много приятели&quot; - разказва тя.<br /> А за компютъра казва, че й дава свободата, която усеща при общуването. Има приятели не само от родния си град, но и от други места в страната, а и такива от чужбина - редовно си пише с хора от Чикаго, например.<br /> <br /> Попитана за какво мечтае, Ирина споделя: &bdquo;Желая обществото да ни приеме, нас различните, такива каквито сме. Защото ние сме със силен дух и добри сърца и можем да дадем нещо на света&quot;. /БЛИЦ<br /> <br />