Живко Чакракчиев: БДЖ ме фалира

<em>Бившата му фирма &bdquo;Отговор А&rdquo; бе една от 18-те, охранявали националната мрежа на БДЖ още от 1996 г. Тя бе докарана до фалит и продадена на чужденци. И до днес охранителите от &bdquo;Отговор А&rdquo; си търсят неизплатените трудови възнаграждения, без една голяма част от тях да знаят, че същинският виновник е не работодателят им Чакракчиев, а БДЖ. Всичко за скандала - в интервюто на в. &quot;ШОУ&quot; с&nbsp;Живко Чакракчиев.<br /> <hr /> <br /> </em><strong>- Г-н Чакракчиев, разкажете как тръгнаха вашите проблеми с БДЖ.<br /> </strong>- На практика познавам охранителната дейност в железниците от 1996 г. Договорът, който ми създаде неприятности, е от 13 април 2004-та. Спечелих конкурса за цяла България през април предишната година &ndash; 2003-та, но фирми, недоволни от избора, обжалваха и договорът се сключи през 2004-та. БДЖ се охраняваше тогава от повече от 18 дружества и най-вероятно заради някоя от тях се опитаха да ме изтласкат. След сключването на договора започнах охранителна дейност официално с 650 работници, но всъщност бяха някъде около 700. За разлика от други фирми, които работят с &bdquo;мъртви души&rdquo;, аз влязох в преразход и на работна ръка. От БДЖ гарантираха, че няма да бавят заплащането. Помолих да имаме банка посредник на договора &ndash; да се привеждат по банков път заплатите на работниците, а БДЖ когато закъснява, да си внася лихвите. Банката поиска ипотекиране на имущество на БДЖ, но от УС на дружеството не се съгласиха. Трябваше да се съглася на плащане на добра воля и мъжка дума. Сбърках, защото още първото плащане направиха със закъснение от три месеца. Закъсненията стигнаха до половин година. След като измина срокът на договора, БДЖ, въпреки че не ми беше изплатило милион и 500 хиляди, влезе в процедура за нов конкурс през 2008/ 2009-а. Разделиха договора на три части &ndash; товарни превози, пътнически превози и подвижен състав. Всяко поделение си организира собствен конкурс. Това го направиха не за да организират по-добра охрана, а<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за да могат да лъжат три дружества <br /> </strong></span><br /> и да изглеждат дълговете към всяко от тях по-малки. По новите условия трима трябваше да ходят да реват за тия пари. За сметка на това собственик на фирма, приближен до тесния кръг на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, си получаваше редовно парите. /Спартак Дочев &ndash; бел. ред./<br /> <br /> <strong>- Кога работниците ви започнаха да ви съдят?<br /> </strong>- През 2009-а, когато прекратихме договора. В БДЖ почнаха да си правят конкурсите, а на мен никой не се сещаше да ми плати. Очевидно беше, че някой умишлено ме вкарва във фалит, за да ме махне оттам. Освен че е неморално, това беше в нарушение и на Закона за обществените поръчки. Изпратих писмо до Агенцията. Имах преписка и с КЗК. Платих 15 хиляди за участие в новия конкурс. Не го спечелих, но не обжалвах парите нарочно. Връщаха ми ги в продължение на една година &ndash; по хиляда, 2 хиляди... <br /> <br /> Тази криза е предизвикана. Системно, с години се стигна дотук. Как може принципалът - Министерство на транспорта, да не знае къде са тези 1000 вагона, които липсват? Това да не е игла в купа сено? Всичко тръгна от момента, в който железниците на България умишлено бяха девоенизирани. За мен това беше <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>предварителен замисъл за умишлен фалит.<br /> </strong></span><br /> По принцип всички железници в Европа са със статут на публично-частна собственост. Тук направиха железниците като частно дружество &ndash; ЕАД, но с принципал министерството. С други думи &ndash; държавата. С цел да привлекат инвестиции и някой да ги приватизира. Кой някой? Нека да е българин. Ама пък като е &bdquo;наше момче&rdquo;, нали трябва да ги купи за един лев! Ами дай малко да ги разтарашим тогава, си казаха и го сториха. Така се стига до настоящия момент. Ние залавяхме крадци, между които и служители на БДЖ. Предавахме ги на полицията, но същите тия хора после ги връщаха на работа. Аз какво можех да направя? Влаковете спираха на Подуяне, между Среден и Западен район &ndash; там, където имаше възможност 15-20 цигански каруци спокойно да крадат от вагоните и да товарят на каруците. Значи влакът спира &bdquo;удобно&rdquo; и не циганите са виновни за това. Тука има маневристи, машинисти, ръководител движение, началник влакове &ndash; изобщо цяла една &bdquo;стройна&rdquo; редичка от хора, които умишлено вършат едно или друго, и знаят, че няма да бъдат наказани. Да не говорим, че и Транспортна полиция също имаше постове там. Водих битки за това и с трите ръководства. Единият от изпълнителните директори стигна дотам, че отиде да се оплаче, че съм щял да го гърмя.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тръгнах си от БДЖ гол като пушка.<br /> </strong></span><br /> И нямаше как да ги съдя, защото не останах с пари да заведа дело &ndash; да платя държавната такса и всичко останало. В края на 2009-а прехвърлих фирмата на Миглена като управител, но и тя не можа да се справи. След това я продадохме. <br /> <br /> <strong>- Фалитът ви отрази ли се на отношенията ви с Миглена?<br /> </strong>- Пряко не. Навързаха се много неща. Проблемите винаги имат психологически резонанс. Станах много напрегнат и разсеян. Почина и мой много близък човек &ndash; чичо ми. Останах само с една сестра в провинцията. Така че, насъбраха се нещата. Но въпреки, че се разделихме, с Меги останахме приятели &ndash; нито тя, нито аз сме казали лоша дума един за друг. Често се чувам с Илийката, малкия й син &ndash; той ми е слабост &ndash; имаме си приказката с него. Аз съм баща на четирима сина. Все момчета имам. <br /> <br /> <strong>- А има ли връзка натискът върху вас с онази автокатастрофа в Севлиево през 2004-та? Има ли вероятност да е била умишлена?<br /> </strong>- Това са догадки, които не мога да твърдя. Много неща бяха съмнителни. На 25 април приключиха разговорите около договора с БДЖ, на 6 май стана катастрофата &ndash; точно на Гергьовден. На 13 май беше подписан договорът с железниците. Експертизата на ситроена ми отделно зададе много въпросителни. Не аз,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>мен ме удариха, а ме изкараха виновен. <br /> </strong></span><br /> Но не искам да се връщам към това. <br /> <br /> <strong>- Сега има ли висящи дела срещу вас?<br /> </strong>- Срещу мен няма как да има, понеже фирмата ми е продадена на едни колеги сърби. Когато споделям проблемите си с колеги от чужбина, как е станало всичко, те не могат да повярват, че е възможно някъде в Европа 8 месеца да не се превеждат пари за заплатите на хората. <br /> <br /> <strong>- А какъв беше интересът на тези чужденци да купят фирмата ви?<br /> </strong>- Фирмата имаше дългове за милион и 100 хиляди &ndash; от данъци и заплати и около 150 хиляди към външни доставчици. Но имаше да взима около 2 милиона. Във всяко друго отношение беше изрядна &ndash; притежаваше национален лиценз, стандартизирана по ISO 9000:2001, което не е евтино; снабдена с електронна система за контрол и управление, която също е много скъпа и т.н. Дали колегите, които я купиха, си търсят парите &ndash; не знам. Аз самият получих при продажбата една дребна сума, но това вече нямаше значение. Просто вече ми беше писнало да се разправям. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong></span><br />