Мръсната тайна на елита - законното крадене

Безспорно Волен Сидеров е поредната жертва на мръсната тайна на елита с кодовото название "имущество и финансиране на политическите партии", глава трета от Закона за политическите партии, в сила от 1 април 2005 г. с последващи осем изменения. Тази регулация е нещо като маскиране на пладнешки грабеж с благородна кауза.

Грабежът е че държавата отпуска едни милиони на партиите в парламента, които обаче се прибират и управляват от партийните лидери. Благородната кауза е, че тези пари на данъкоплатците не позволяват на партиите да се корумпират и ги правят независими от фирмени обръчи. Така функционира демокрацията. На теория. На практика обаче така функционира пладнешкият грабеж.

От отпуснатите от държавата милиони до парламентарно представените партии достигат трохи. Парсата потъва в джоба на партийните лидери. Четири-пет човек. Някои от тях като Борисов, Доган, Станишев, Костов са хладнокръвни с нрав на хищници субекти, които умеят да си контролират емоциите и не полудяват, когато се видят "овъртолени" в злато. Контролират парите, контролират хората си и усвояват паричните потоци така ,че да не ги хванат в крачка. По цял свят е така.

За да не бъдат уличени в кражба, партийните лидери са принудени да маскират и легализират доходите си от държавната субсидия. Костов например е известен с това, че е кръстник на Уни Кредит Булбанк у нас. Именно в централата в Италия дърщеря му се изучи да практикува тамплиерския занаят. Логично е да се предполага, че огромният ресурс на пратийната субсидия, когато СДС беше на власт, е помогнал на Командира да спечели благоразположението на банкерските среди на Ботуша.

Доган пък използва друга схема- легализира дохода си с прословутия си консултански договор за Цанков камък- над един милион лева. Капка, но законна. Представете си само каква държавна субсидия за много милиони е минала през ръцете му, след като е лидер над 20 години. Станишев пък се маскира. Живее под наем. Нали е социалист, трябва да играе ролята на бедняк. Само той си знае колко милиона от държавната субсидия за БСП е скътал за черни дни. Сега като шеф на ПЕС му се полагат сигурно и евросубсидии някакви.

Естествено, отчетите на партийните лидери пред Сметната палата са жестока стъкмистика. За това свидетелства депутатът Камен Петков. Той обяснява как едни пластмасови химикалки, струващи стотинки, се поръчват за над 3 лв. и така се осчетоводява усвоена партийна субсидия, като разликата в цените познайте в кой джоб отива? В джоба на лидера, който осъществява управлението на паричния поток. А става въпрос и за ремонти за милиони на партийни централи. Така елитът краде законно. В името на демокрацията, разбира се.

Е, стават и гафове. Като при Хелмут Кол с неназованите дарители. През 2001 г. му беше повдигнато обвинение за злоупотреба. Той трябваше да връща 300 000 евро на ХДС. Наложи се болната му жена Ханелоре да събере парите преди да се самоубие. И малко преди обединителят на Германия официално да я замени с по-младата си сътрудничка Майке Рихтер. Нещо подобно се случи и с Волен Сидеров. Допусна заигравка с трийсетина години по-младата си депутатка Деница. Това провокира съпартийците му да го обвиняват, че е злоупотребил с партийната субсидия от десетина милиона лева.

Когато танцуваш върху тънък лед и джобовете са ти пълни съд злато, не бива да качваш на гърба си жена. Ще се наложи да отговаряш на въпроси от типа как така младата ти фаворитка си е купила апартамент за близо четвърт милион на бул. "Витоша" например.

Това е мръсната тайна на елита- законното крадене. Всички го правят. Някои ги хващат. Обикновено изгарят тия, които най-малко крадат. Поради липса на опит.

Милен МИЛУШЕВ