Доц. д-р Камен Пенков бе зам.-министър на МВР в кабинета “Станишев” от 2005 до 2008 г. Член на Висшия съвет на БСП от 2000 до 2008 г. Завършил е Академия на МВР и ЮЗУ „Неофит Рилски”.
<strong>Създател на охранителна фирма &ldquo;Скорпио&rdquo; - една от най-големите в страната, която от 2000 г. и досега се ръководи от съпругата му. <br /> <br /> Когато беше зам.-министър на МВР, Пенков бе набеждаван в много грехове. Свързваха името му с наркотрафиканта Будимир Куйович, спрягаха го за уволнението на журналиста Георги Коритаров от НТв, наскоро го нарочиха и за ятак на Бато Миладинович и какво ли не още...<br /> <br /> </strong><em>Близкият приятел на Румен Петков, който на 5 ноември имаше рожден ден, отговори подробно на най-неудобните въпроси на вестника на народа.<br /> <hr /> <br /> </em><strong>- Разкажете за фамозната къща в Барселона, която сте купил за 1 млн. и 500 хил. евро?<br /> </strong>- Тази къща съм я купил, преди да вляза в МВР като зам.-министър. Проверявани сме три пъти за произхода на средствата, плащанията и т.н. Влязохме в кредита, който беше отпуснат на предишните собственици на къщата и го изплащаме и до момента.<br /> <br /> През 2006 г. имаше запитване от испанска страна дали не се касае за пране на пари. Вероятно някой &bdquo;услужлив&rdquo; българин е подсказал на испанците да поискат от финансовото ни разузнаване да проявят интерес. Проверката отново показа липса на каквото и да е съмнение за нещо нередно.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Платих на собствениците извън кредита около 800 000 евро, <br /> <br /> </strong></span>не си спомням точно. Тези пари са по договор за кредит от Инвестбанк, минали са през банков надзор, през БНБ... За тях се знае всичко. Този кредит е погасен за една година със средства от продажбата на един имот, за който взехме доста повече. Няма да кажа къде беше. Всичко там също е чисто и ясно.<br /> <br /> <strong>- По колко плащате месечно за кредити в Испания?<br /> </strong>- Не мога да ви кажа и не защото крия нещо, а защото съпругата ми се занимава с тези неща.<br /> <strong><br /> - Тази крехка жена?<br /> </strong>- Да, тази крехка жена. Тя е крехка като физика, но като дух е един изключителен боец. Тя е зодия Лъв, с асцендент моята зодия Скорпион. Аз съм Скорпион с асцендент Лъв. Тази крехка жена ми каза навремето, че ще ми роди син, който ще носи моето име. И не само това, попадението е в десетката, защото той е роден и на моята дата. В събота Каменчо направи 15 години. Имаме и дъщеря, Василена, която кара 8-ата си годинка... Учат в Барселона в испано-английски колеж.<br /> <br /> <strong>- А дъщерите ви от предишния брак с какво се занимават?<br /> </strong>- Голямата ми дъщеря работи в съдебната система &ndash; помощник-съдия. Имам две внучета от нея. Средната е студентка в Испания и учи архитектура.<br /> <br /> <strong>- Как живеете, какви коли карате?<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>- Освен къщата в Барселона имаме и къща в Банкя,<br /> </strong></span><br /> където живеят и родителите ми. Аз карам мерцедес S класа, жена ми кара порше &bdquo;Кайен&rdquo;, тя има и 10-годишен ягуар... Но иначе на трона седи трабантът, благодарение на който развихме бизнеса си! /смях/<br /> <br /> Аз бях единственият член от правителството на Станишев, който като зам.- министър ползваше собствените си автомобили и шофьор, а не служебни. Чак на втората година от мандата ни министър Румен Петков случайно разбра за това и ми каза: &ldquo;Нека МВР да ти плаща поне горивото и поддръжката!&rdquo; <br /> <strong><br /> - А защо не си карате сам мерцедеса?<br /> </strong>- След като създадох фирмата, си казах: Когато направим като численост 100 човека, ще си взема някой да ме вози. Не от суета, а защото докато се возя, ще мога нещо да свърша, да си мисля, да чета... С удоволствие си карам колата в почивните дни.<br /> <br /> <strong>- Вие сте близък приятел с Румен Петков?<br /> </strong>- Да, и не се срамувам от това, напротив. Той е човек, когото обичам като брат и уважавам, защото е един от малцината, които не са предали никога кауза и приятели. Със сигурност работи много и от рано &ndash; това е публична тайна. Що се отнася до пиенето, със сигурност мога да кажа, че поне 90% от хората, които тиражират тези слухове, категорично го превъзхождат в тази дисциплина. <br /> <br /> <strong>- Казвали сте, че вие сте сред малкото хора, които знаят какво се е говорило на срещата с братя Галеви. <br /> </strong>- Един ден истината ще излезе наяве, но ще бъде много нелицеприятна за някои хора. А иначе чух какви ли не небивалици &ndash; че<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>съм контролирал и покровителствал канали, че имам общо с търговията с амфетамини...<br /> <br /> </strong></span><strong>- Защо беше създадена ДАНС, вие тогава бяхте зам.-министър на МВР? Някои смятат, че това било стремеж на Станишев, за да се пази от Румен Петков?<br /> </strong>- На Станишев му се внушаваше, че създавайки една подобна структура, той се превръща в най-силния човек в държавата и това ще му гарантира едва ли не втори мандат. <br /> <br /> <strong>- А кой му внушаваше това? <br /> </strong>- Един негов съветник, който впоследствие оглави ДАНС - Петко Сертов.<br /> <br /> <strong>- Преди време се тиражира, че вие сте бил гарант на Бато Миладинович пред Маджо и той вече ви търсел вас за неговия дълг от 4 млн. евро, дори ви заплашвал?<br /> </strong>- Това не е истина. Никога не съм гарантирал за Бато пред хората, на които дължи пари. Съжалявам, че гарантирах за него, за да получи българско гражданство. <br /> <strong><br /> - С Георги Коритаров сдобрихте ли се?<br /> </strong>- Наскоро се виждах с него. Разговорихме се и го поканих да се видим в удобно време и да изчистим недоразуменията. Той махна с ръка: &ldquo;Било, каквото било!&rdquo; Разбира се, той много добре знае, че не на мен дължи освобождаването си от Нова телевизия...<br /> <strong><br /> - Вие тръгвате в охранителния бизнес по времето на ВИС 1 и СИК... Имали ли сте някакви стълкновения с висаджиите, господин Пенков?<br /> </strong>- Категорично никога! Когато работех като криминален разузнавач в Софийско градско управление на МВР, обслужвах жк &ldquo;Люлин&rdquo; и част от прилежащите територии към този комплекс, в това число и мотел &ldquo;Божур&rdquo;. Вероятно малцина знаят, че мотел &bdquo;Божур&rdquo; бе мястото, от което тръгна сформирането на структурите, за които говорите. Първоначално всички те бяха заедно - бивши спортисти, момчета от улицата, с малки изключения бяха никому неизвестни лица. По силата на професионалните ми ангажименти познавах всички, голяма част от които вече не са между живите. В отношенията си с тях съм бил коректен, уважавах достойнството им и не ми се е налагало да правя компромиси с професионалната си и човешка съвест. Тогава им казвах: &ldquo;Момчета, осигурявам препитание на семейството си, като се боря срещу престъпността. Ако вършите престъпления и стигна до вас, няма да е моя вината! Ако спортувате нездравословно, влизате в ареста и в затворите!&rdquo;<br /> <br /> Мисля, че съм от малкото щастливи хора, които винаги са знаели какви искат да станат в този живот. От малък винаги съм си се представял като служител на МВР. Дълбоко бях повлиян от това, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> баща ми беше полковник от Държавна сигурност &ndash;<br /> </strong></span><br /> прослужи 27 г., работеше във Външно наблюдение, което сега е ДОТИ.<br /> <br /> Когато постъпих в Софийско градско управление на МВР през далечната 1976 г., заявих на кадровиците: &ldquo;Аз не си представям да приключа кариерата си в МВР като старшина! Искам да уча и да се развивам!&rdquo; Отговориха ми: &ldquo;Момче, трябва да работиш две години, да покажеш качества и едва след това ще ти разрешим да кандидатстваш за Симеоново!&rdquo; Започнах от най-ниското стъпало &ndash; в Мотобатальона като милиционер на улицата. Напуснах системата по собствено желание, защото усещах и виждах, че след започналите промени в МВР, перспективата, която се очертаваше пред служителите му, няма да е добра. Като семеен човек с две деца - дъщери, нямах право на грешни стъпки и трябваше да се ориентирам правилно. Тогава се създаваха частните охранителни фирми, детективски бюра... Един ден случайно се срещнах с един приятел и бивш колега, който ме покани в една охранителна агенция. Там ми възложиха една елементарна задача, която изпълних за ден-два. Трябваше да събера някаква информация, не ми костваше никакви усилия. Шефът на фирмата ми даде 200 лв. Попитах: &ldquo;Няма ли да се подпиша?&rdquo; Човекът се засмя и каза: &ldquo;Не е необходимо!&rdquo;, но видя, че съм озадачен. Как да не бъда, та нали за цял месец държавна работа досега бях получавал 520-530 лв. заплата! Но въпросният човек явно разтълкува реакцията ми по друг начин и ми каза: &ldquo;Ето ти още 50 лв. за бензина, който си изхарчил!&rdquo; След това си тръгнах с ясното намерение, че такава работа не е за мен. <br /> <br /> След това 6 месеца работих в една Районна потребителна кооперация в гр. Сливница. Около едни баби, които правеха там торти, пасти. А аз като докараха захар и брашно, разтоварвах, складирах. След това разкарвах по сладкарници готовата продукция. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Общ работник и шофьор... Там получих много пари, около 1000 лв.<br /> </strong></span><br /> Отделно бонусите - пасти, торти и т.н. Но там се разписвах на ведомост.<br /> <br /> През месец май 1991 г. си казах, че това не е моят път. Напуснах и след около две седмици отново се видях с бивш колега от МВР, който ме заведе в една нова частна охранителна фирма, чийто шеф искаше да създава отдел за частни криминалистически разследвания и търсеше подходящ човек. Явно доста ме бяха похвалили, защото ме назначи веднага. В тази фирма се срещнах с настоящата си съпруга &ndash; Вася. Като отговаряща и за отдел &bdquo;Кадри&rdquo; тя проведе интервю за назначаване с мен... <br /> <br /> Не мина много време и човекът, за когото работех, започна да проявява определено болни амбиции на неосъществен &bdquo;разузнавач&rdquo;, високомерно отношение и пренебрежение към мен. Чувствах се не на място, защото от мен се искаше да скалъпвам резултати, които да се харесат на клиента - независимо от истината. Беше много оскърбително да търпя човек, който никога не е принадлежал към системата, от която аз излязох и заради подобни началници.<br /> <br /> Просто бях длъжен да опитам да направя някаква собствена структура. Споделих всичко това с тогавашната ми колежка Васка Почеканска, тя не дочака да довърша и отсече: &ldquo;Тръгвам с теб!&rdquo; Така през лятото на 1991 г. създадохме Агенция за сигурност &ldquo;Скорпио&rdquo;. Обявихме 1 август 1991 г. за неин рожден ден, защото тогава поехме първия си обект за охрана &ndash; един текстилен цех в с. Казичене. И така от един обект последва втори, трети и до днес вече 20 години! <br /> <br /> А що се касае до развода ми, аз се разведох сам. Заради себе си и заради Вася. Тя заслужаваше да бъде булка. Отношенията ни започнаха с добро приятелство &ndash; тя ме наричаше &bdquo;вуйчо&rdquo;, защото нейният вуйчо я е отгледал и очевидно й липсваше. <br /> <br /> <strong>- И как потръгна бизнесът?<br /> </strong>- Имах един<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>стар мерцедес, който продадох, за да имаме някакъв стартов капитал. <br /> </strong></span><br /> Движехме се с нейния трабант. Сега съм го реставрирал и седи на почетно място тук, в сградата на фирмата. Той е, който &ldquo;купи&rdquo; и къщи, и офиси, и мерцедеси по-късно... С него работехме в началото! Тази кола Вася си беше купила с парите, които получила като кръвнина за смъртта на майка си, която загива при автомобилна катастрофа преди 30 г. <br /> <br /> <strong>- Кой ви уреди да охранявате и до днес червената централа на &ldquo;Позитано&rdquo;?<br /> </strong>- През 1992 г. за първия рожден ден на фирмата дойдоха да ни поздравят Краси Премянов и Клара Маринова. Краси ми каза: &ldquo;Защо не поемеш охраната на &ldquo;Позитано&rdquo;. Нищо по-естествено от това, ти си наш другар, партиен член.&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Знае се, че сте близък с предишното ръководство на БСП. Как започна партийната ви кариера?<br /> </strong>- Да, аз съм човек, който е бил близък до това ръководство, и то дълги години. Приятелските ми отношения и с президента Георги Първанов са още от времето, когато той самият беше далеч от мисълта, че ще бъде председател на партията, а с Румен Петков бяхме близки в качеството му на кмет на Плевен.<br /> В началото на 2000 г. двамата разговаряха с мен и ми казаха:<br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &bdquo;Ти в бизнеса нещо си постигнал.<br /> </strong></span><br /> Как гледаш на идеята да се занимаваш с политика и да се включиш по-активно в партийната работа?&rdquo;<br /> Започнах да работя с партийните структури в цялата страна. Бях избран за делегат на конгреса и все още съм, след което конгресът ме избра за член на Висшия съвет на партията ми за два поредни мандата.<br /> Изживях и големи разочарования както отвън, така и отвътре. Страшно много помия се изля върху мен до оставката ми през 2008 г. Имаше хора, които не можеха да ме припознаят като свой. Според тях трябваше да съм сиромах, да съм без работа, да живея на квартира. Казвах им на тези другари: &ldquo;Какво ви харесва - да излезе човек /няма да му кажа името/ на трибуната на Народното събрание и да каже: Аз съм на 55 години, имам 4-членно семейство, живея в 50 квадрата гарсониера и карам една раздрънкана шкодичка на 14 години. Вие очаквате този човек ли да създаде условия, при които вие да сте по-богати, да живеете по-достойно, по-честито?! Та нали в тази партия трябва да влизат вече доказали се, успели хора, които не могат да се купят...&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong>