Павел Писарев: Служех не на Държавна сигурност, а на сигурността на държавата

<hr /> <strong>- Г-н Писарев, как така вие сте станали член на партията на 19-годишна възраст, като баща ви е бил царски офицер, а майка ви - германка?<br /> </strong>- Обяснението е във времето. Значи то не е било такова, каквото го изкарват сега, или &bdquo;няма нищо по хубаво от лошото време&rdquo;. Имаше такъв роман от Богомил Райнов, пък и филм по него, режисьор му беше Методи Андонов, а главната роля на българския разузнавач, сега се казва ченге, играеше Коста Цонев. Едно време произходът определяше всичко, имаше два вида произход - наш и чужд. Като при феодализма - родил се крепостник, феодал, такъв остава за цял живот. Аз обаче съм изключение. Приеха ме в партията, защото мислех това, което говорех, и говорех това, което мислех. Най-лошата комбинация. И освен това мислех и говорех това, в което вярвах.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че майка ви е от рода на подпалвача на втората световна война Фон Браухич, а жена ви е внучка на Васил Коларов?<br /> </strong>- Е, и какво от това? Аз не съм бил нито генерален секретар на Коминтерна, нито началник на генералния щаб на Абвера! Майка ми е германка, но не всички германци са роднини на Фон Браухич. В България много се говори и хората си търкат езиците напразно. Братът на майка ми е имал дъщеря, която е женена за сина или племенника на Фон Браухич. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Е, и? - На шурея шурулинката. <br /> <br /> </strong></span>А пък братът на този е бил любимец на Хитлер, това е Манфред фон Браухич - световен шампион по автомобилизъм, който е издигнал през 1936 г. знамето на олимпиадата в Берлин. Но този Браухич е заснел плановете за нападение на СССР и за хода на Втората световна война, плановете Барбароса и ги е предал на Москва. Със или без разрешение на фелдмаршала. Както се вижда, прогресивен другар или роднина. Американците го подгонили за шпионаж през 1949 г. и той преминал в ГДР, дал пресконференция на тема подпалвачи на нова война, бил е председател на олимпийския комитет на ГДР до смъртта си.<br /> <br /> <strong>- Вие нямахте ли неприятности по този повод?<br /> </strong>- Кадровиците си вадеха хляба от моята семейна биография. Като ме издигаха, вадеха едни аргументи, а като ме сваляха - други. Тези работи ги разправям, за да стане интересно интервюто. Нали вашият вестник е по сензациите. Да направим малко шоу.<br /> <br /> <strong>- Ама сте били кореспондент на в. &bdquo;Работническо дело&rdquo; в Париж?<br /> </strong>- Париж е хубав град, градът на моята младост. Заминах там и тежах 58 кила и се върнах пропушил, пропих по пет кафета на ден и по 50 грама уиски по два-три пъти на ден. Животът там беше напрегнат, <br /> <br /> <strong>трябваше и по малко допинг. <br /> </strong><br /> Изпращах по две-три дописки седмично и по един-два доклада месечно до ЦК на БКП.<br /> <br /> <strong>- Ченге ли сте били?<br /> </strong>- Глупости! Всеки дипломат и кореспондент на която и да е държава, тогава и сега, обслужва своето правителство. Служехме не на Държавна сигурност, а на сигурността на държавата - задължение на всеки гражданин. Всички мъже след 18 г. служеха в армията. Това е същото, както подслушването на телефоните на министрите. И тогава, и сега се върши, даже до известно време от едни и същи хора, докато се пенсионират. Значи сега може да бъдеш министър, макар че по-рано си бил милиционер, а не може да бъдеш еди-какъв си, ако си бил еди-що си. И сега гонят до девето коляно и се пробутват по партийна, роднинска и земляческа линия като едно време, но да внимават в картинката - нещата в историята на 50 години се преобръщат.<br /> <br /> <strong>- Любопитно ми е за какво разказвате в новата си книга &bdquo;Подир изгубеното време&rdquo;?<br /> </strong>- За комсомолските години. Аз работех в Благоевски районен комитет на Комсомола в София, учех във вечерна гимназия, а след това следвах политическа икономия във ВИИ &bdquo;Карл Маркс&rdquo;, сега е Институт за национално и световно стопанство. Професорите в него са били някога чисти марксисти, а сега преподават икономикс. Тези превъплъщения са ми познати. И моите професори някога бяха завършили Харвард като проф. А.Ю. Тотев и проф. Тодор Владигеров - професор от Хумболдовия университет Берлин и доцент в катедрата на Хилфердинг, автора на &bdquo;Финансовият капитал&rdquo;. Това е най-прочутата книга за съвременния империализъм, възприемана като Евангелие на съвременния капитализъм, като &bdquo;Капиталът&rdquo; на Карл Маркс. Хилфердинг е бил председател на Социнтерна, а нашият проф. Владигеров - заместник в катедрата. Равнище. Аз съм негов студент. Носех му чантата, а той разказваше как е ходил на събрания да слуша Георги Кирков и Димитър Благоев.<br /> <br /> <strong>- Във вашата книга разказвате ли за Тодор Живков, за неговото Политбюро? Разкривате ли някой секрети?<br /> </strong>- Тайни аз не знам, а и не се занимавам с клюки и интриги. Но съществени неща за културния живот съм разказал в книгата. Както за официалната страна на културните събития и за живота на известни хора, така и за неофициалната. Който се интересува защо е спрян този филм или тази пиеса и какво е казал Тодор Живков за това или онова, да чете. Който иска да вярва на спомени, да вярва. Половината книга е посветена на събитията след 10 ноември такива, каквито ги преживях и видях по телевизията. Това е важната част от моите спомени. В тези дни и месеци е заровено кучето на днешния ден. Тогава стана разпределението на личностите между БСП, СДС и ДПС. <br /> <br /> От един ръкав излязоха повечето от тези хора.<br /> <br /> <strong>Интервю на Васил ПЕТЕВ</strong><br />